В четвъртък, на представяне на българските приоритети в сферата на правосъдието, министърът на правосъдието заяви, че те ще се градят на основата на зачитане на основните права и свободи и върховенство на правото. Накратко концепцията за правовата държава и върховенство на правото се изразява в ограничаване на държавата с цел да бъдат защитени правата на гражданите от властови произвол, а държавното управление почива на управление на правото, гарантирано от Конституцията и непротиворечащите ѝ закони.

Нека проследим колко "върховенство на правото" съдържат действията по изменение на основни закони в страната през последните месеци. Ще припомним, че за малко повече от половин година бяха ревизирани двата основни процесуални закона – Гражданският процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК). Предложени са и широкообхватни изменения и на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Набързо, с две последователни като действие и противоречиви като резултат изменения беше "ошетан" и организационният за правосъдието Закон за съдебната власт. Имаме и обединение на няколко стари закона под ново име - Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

НПК

Процесуалният наказателен закон бе прекроен по начин, по който да бъде по мярка на прокуратурата. Един вид грешките по разследване и повдигане на обвинение да бъдат прехвърлени като вина на съда, без да се държи сметка за потенциалното опорочаване на цялостния съдебен процес. Като малък, но основополагащ детайл, бе организиран и специален трибунал на властта с характера на извънреден съд. Съд, в който и съдиите ще се ползват със специален режим на възнаграждение спрямо общите съдилища. Множеството отрицателни становища не бяха отчетени. Законодателството в 44-то НС се превърна от процес по търсене на обществено приемливи закони в диктат на мнозинството, без отчитане на аргументите. Предстои Конституционният съд да се произнесе доколко тези действия са достижения на върховенството на правото.

ГПК

Като че ли гражданският процес отнесе най-много закани, но се размина с най-малко щети. Пропуснати бяха "върховноправните" поражения като въвеждане на абсолютна давност, с която да се погасят правата на кредиторите да събират задълженията си от неизрядни длъжници. Тук е мястото да кажем, че не последва специален закон за частния фалит на физическите лица, който да уреди по убедителен начин в детайли материята. Апетитната за популистка употреба идея банките да бъдат лишени от възможността да събират ускорено вземанията си също беше отречена. Като че ли разумът надделя, тъй като крайният  резултат щеше да бъде по-трудни и по-скъпи кредити, съответно, по-малко свежи пари за бизнеса и хората. Не на последно място, по изключение, за да се стигне до това решение бяха отчетени и представените пред Правна комисия становища.

Законът за съдебната власт

През 2016 г. реформираме, през 2017 г. контрареформираме. Под това мото съдоустройственият закон беше ревизиран на два пъти. И двете редакции застрашават основни елементи от върховенството на правото – важните за независимостта на съдиите, а оттам и на институцията съд – вътрешно убеждение и съдебна независимост чрез самоуправление. И тук становищата на самите съдии, на Висшия съдебен съвет и на експерти по темата не бяха възприети. А Министерство на правосъдието не изрази съпротива относно най-противоречивите текстове, въпреки явно само публично възприетия, но не упражнен принцип за върховенство на правото.

Антикорупционният закон

Мотивирано обсъждане на президентското вето не се състоя. Управляващите не отговориха по същество и с ясни аргументи на нито една от прецизираните и лишени от политическа закачка бележки на президентската институция. А най-овластени, според текста на закона, отново ще бъдат репресивните органи – гарантира им се употреба на специални разузнавателни средства без мотивация за възникнала необходимост от това. Върховенството на правото да бъдеш разузнаван срещу върховенство на правата и свободите.

Задава се АПК

Реформирането на третия основен процесуален закон също не е подминато. Предстои властта да се сдобие с още един специален съд – централен административен. Зад демонстрираната цел да бъде разтоварен от дела Върховният административен съд прозира мисълта за създаване на паралелен втори върховен административен съд, близък до властта. Тогава доколко призваното да проверява и отменя незаконосъобразните действия на властта административно правосъдие ще изпълнява функциите си? И това ли е върховно достижение на върховенството на правото?

С тези действия можем да очакваме България да направи ревизия и на критериите за върховенство на правото. Защо не в Правна комисия на Народното събрание да пренапишат, обсъдят и гласуват измененията на фундаментални документи като например Европейската конвенция за защита правата на човека в рамките на седмица, например?

Анализът е от сайта на Института за пазарна икономика. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z