Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди около 2000 години един гръцки мигрант в Египет - Херон - разработва специално устройство - еолопил.

Какво е еолопил? В своята “Пневматика”, научен трактат за... пневматиката, Херон описва в няколко изречения и с помощта на тази диаграма първия парен двигател:

Устройството е примитивно - загряваш вода в съд, поставен така, че да се върти около оста си. Той е запечатан и когато в него се събере пàра, тя излиза под висока скорост през клапи, които го завъртат, и... ето ти парна машина. И парна турбина.

Защо обаче не сме чули за древногръцки или древноримски влакове или параходи? Ще минат 1500 години, преди някой друг да се сети за силата на пàрата, и още неколкостотин, преди първите парни двигатели да задвижат превозни средства по вода и суша. Защо?

Ако попитате някой историк, той ще ви каже, че древните римляни и гърци не са възприемали “играчките” на Херон като сериозни уреди с реално приложение. В своята “Пневматика” древният изобретател описва и водни органи и часовници, но те са по-скоро любопитни джаджи. Там е и първият монетен автомат, с който се купува вода в храмовете - отново с ограничена употреба.

Един инженер би ви казал, че макар двигателят на Херон да работи прекрасно и да илюстрира добре силата на пàрата, другите технологии по онова време не са позволявали да се разработят парни двигатели с употребима мощност. Еолопилът е можел да задвижва малки устройства, но не и параход. Металургията от този период например не би позволила създаването на особено здрав котел.

Икономистът пък ще обясни, че древните цивилизации просто не са се нуждаели от парни двигатели - имали са роби. За какво ти е да вложиш средства в играчка, която има потенциал някой ден да стане машина, която всъщност не ти трябва? Икономиката и на древногръцкото, и на древноримското общество е разчитала предимно на безправни човеци за тежката работа. Като гребането на трирема например.

С други думи, съществуването на една технология и прилагането й в реалния свят са различни неща - за второто се изискват много повече условия. 

Но по-интересен за днешната тема е друг труд на Херон - "Автоматопойетика" 

В нея се описват механични и пневматични устройства, които манипулират “мистични” случки в храма - автоматично отваряне и затваряне на врати например. Звучи познато, а? Няма мол, който да се е лишил от това чудо на 2000-годишните технологии.

Представете си какъв протест са направили портиерите на храмовете, като разбрали, че автоматите на Херон вкарват труда им в по-ниска категория, с по-малка пенсия и без вредни - вече не трябвало да бутат тежките врати... Прескачам лудитите - британските занаятчии, които преди 200 години са чупели механизираните тъкачни станове... Индустриалната революция продължила триумфално - заменила занаятчиите с фабрични работници.

Днес, през 2018-а, има реална опасност автоматизацията да премахне стотици милиони работни места по света.

Това вече не е хипотетично - факт е, че цели фабрики са напълно автоматизирани. Факт е, че през следващите няколко години вероятно ще видим първата напълно автономна комерсиална кола на пътя. Факт е, че милиони шофьори бързо ще станат лошо икономическо решение за всеки транспортен бизнес. Автоматични каси вече заместват касиерите в супермаркети на Запад. Веригите за бързо хранене разработват първите изцяло автоматични кухни.

Автоматизацията не засяга само физическата работа. Изкуствен интелект в САЩ вече може да пише убедително автоматични молби, жалби и други съдебни документи - работа, с която досега се занимаваха помощник-адвокатите и младите юристи.

Всъщност няма бранш, който да не е засегнат. Според изследване на Глобалния институт "Маккинзи" около 800 милиона души по света в момента вършат работа, която може да бъде автоматизирана. И това не е далечна опасност - според същото изследване това ще се случи в САЩ до 2030 г., като ще засегне 30% от работниците, или над 70 млн. души.

Ако се занимавате с изкуство, може би си мислите, че работата ви винаги ще остане недостижима за роботи и изкуствен интелект. Но вече има компютри, които рисуват оригинални картини по описание или които композират оригинална музика. Дали ги бива е спорно, но и това е въпрос на време.

Според много футуристи основният проблем не е, че автоматизацията премахва професии. Индустриализацията прави същото - да сте си купували наскоро съдове от грънчар или лъжици от ковач? Технологиите унищожават работни места, но не и самата работа.

Проблемът е, че сега за пръв път има опасност автоматизацията да замества работниците по-бързо, отколкото се създават нови работни места.

Икономистът ще ви каже, че досега в историята не е имало безработица, причинена от технологиите. Доскоро над 95% от населението се е занимавало с агрокултура, днес това са 1-2%. Новите технологии преместват, а не изместват хората. Индустриализацията унищожава десетки хиляди работни места, но създава милиони други.

Личен пример - преди печатарската преса професията “журналист” въобще не е съществувала. Не просто не е съществувала - преди това хората не са можели да си представят такава професия. Технологията, която я е направила възможна, просто още не е била създадена.

Така и ние не можем да видим професиите, които тепърва ще се създават. Трудно ни е дори да теоритизираме, защото не съществува още нито възможността, нито нуждата от тях. Но те ще са налице, за да поемат вълните от безработни, смятат някои експерти.

Според други обаче разликата между този технологичен скок и всички останали преди това е скоростта. Индустриалната революция е премахнала много професии, но е продължила над 200 години, или 8 поколения. Автоматизацията днес има потенциала да елиминира цели индустрии в рамките на един живот.

Това означава, че ако през XVIII век един ковач е можел да усети отрано опасността от това професията му да изчезне и да има възможност да се преквалифицира, сега за милиони това ще е изненадващ удар. Колко време беше нужно, за да изчезне професията “телефонист”? А съвременните представи за социална държава допълнително ще утежняват ситуацията. Защото безработните през XVIII век са били просто жертви на прогреса. Днес са отговорност на обществото.

Да се обучи човек наново за нова професия не е лесна задача, особено заради факта, че според всички индикации автоматизацията ще унищожи първо най-нискоквалифицираната работа. Ситуацията не е като с уличния фенерджия, който трябва да започне, вместо да припалва лампите, да им сменя крушките или да поправя скъсани жици - не, става дума за тотално изместване на даден тип професии.

Да, много икономисти вдигат рамене и казват - справяли сме се с този проблем, давай нататък. Песимистите, които предричат поредна криза, са ясни. Особено интересни обаче са онези оптимисти, които са съгласни, че новите технологии ще доведат до масова безработица, но не виждат това като нещо лошо.

Според тях именно автоматизацията ще ни вкара в нова епоха - post-scarcity, или “след недостиг”, икономика, в която основните ресурси могат да се произвеждат в огромни количества с минимален човешки труд до степен, че са достъпни за всички много евтино или практически безплатно. Или накратко, ако сте гледали "Стар трек"....

Това обаче би могъл да бъде социално и цивилизационно дори по-страшен проблем. Представете си общество, в което никой няма икономическа мотивация да работи. Прави го за лукс, за удоволствие или от скука. Какво може да създаде подобна култура? До каква степен ще се измени поведението на хората в един подобен свят?

Трябва ли въобще да допуснем такъв свят? А имаме ли контрол над това?

И тук е моментът да се върнем отново на Херон и неговата парна машина. Дали някой римски император навремето е разсъждавал по този проблем?

“Ако развием тези машини, много роби ще останат без работа. Тогава е редно да ги освободим, за да могат да вършат онзи тип работа, която не могат сега като роби..."

Не. Това е мислене на съвременен човек, работещ по презумпция с идеята за човешки права.

Римският император като всеки икономически разумен човек щеше да си зададе само един въпрос: “Аз каква полза имам от това?”

Ако през следващите десетилетия държавите по света дадат старт на програми за преквалификация и пренасочване на бъдещите първи безработни - шофьори, работници във фабриките, касиери в магазините, може би имаме шанс да облекчим една видимо неизбежна криза. И да научим урока си за началото на третото хилядолетие - че технологиите правят света по-добър, но същевременно го преобръщат изцяло наопаки.

Разбира се, тези държави се управляват от правителства. А за 2000 години правителствата са развили технологията, по която управляват - но не и основната си мотивация.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Преди около 2000 години един гръцки мигрант в Египет - Херон - разработва специално устройство - еолопил.

Какво е еолопил? В своята “Пневматика”, научен трактат за... пневматиката, Херон описва в няколко изречения и с помощта на тази диаграма първия парен двигател:

Устройството е примитивно - загряваш вода в съд, поставен така, че да се върти около оста си. Той е запечатан и когато в него се събере пàра, тя излиза под висока скорост през клапи, които го завъртат, и... ето ти парна машина. И парна турбина.

Защо обаче не сме чули за древногръцки или древноримски влакове или параходи? Ще минат 1500 години, преди някой друг да се сети за силата на пàрата, и още неколкостотин, преди първите парни двигатели да задвижат превозни средства по вода и суша. Защо?

Ако попитате някой историк, той ще ви каже, че древните римляни и гърци не са възприемали “играчките” на Херон като сериозни уреди с реално приложение. В своята “Пневматика” древният изобретател описва и водни органи и часовници, но те са по-скоро любопитни джаджи. Там е и първият монетен автомат, с който се купува вода в храмовете - отново с ограничена употреба.

Един инженер би ви казал, че макар двигателят на Херон да работи прекрасно и да илюстрира добре силата на пàрата, другите технологии по онова време не са позволявали да се разработят парни двигатели с употребима мощност. Еолопилът е можел да задвижва малки устройства, но не и параход. Металургията от този период например не би позволила създаването на особено здрав котел.

Икономистът пък ще обясни, че древните цивилизации просто не са се нуждаели от парни двигатели - имали са роби. За какво ти е да вложиш средства в играчка, която има потенциал някой ден да стане машина, която всъщност не ти трябва? Икономиката и на древногръцкото, и на древноримското общество е разчитала предимно на безправни човеци за тежката работа. Като гребането на трирема например.

С други думи, съществуването на една технология и прилагането й в реалния свят са различни неща - за второто се изискват много повече условия. 

Но по-интересен за днешната тема е друг труд на Херон - "Автоматопойетика" 

В нея се описват механични и пневматични устройства, които манипулират “мистични” случки в храма - автоматично отваряне и затваряне на врати например. Звучи познато, а? Няма мол, който да се е лишил от това чудо на 2000-годишните технологии.

Представете си какъв протест са направили портиерите на храмовете, като разбрали, че автоматите на Херон вкарват труда им в по-ниска категория, с по-малка пенсия и без вредни - вече не трябвало да бутат тежките врати... Прескачам лудитите - британските занаятчии, които преди 200 години са чупели механизираните тъкачни станове... Индустриалната революция продължила триумфално - заменила занаятчиите с фабрични работници.

Днес, през 2018-а, има реална опасност автоматизацията да премахне стотици милиони работни места по света.

Това вече не е хипотетично - факт е, че цели фабрики са напълно автоматизирани. Факт е, че през следващите няколко години вероятно ще видим първата напълно автономна комерсиална кола на пътя. Факт е, че милиони шофьори бързо ще станат лошо икономическо решение за всеки транспортен бизнес. Автоматични каси вече заместват касиерите в супермаркети на Запад. Веригите за бързо хранене разработват първите изцяло автоматични кухни.

Автоматизацията не засяга само физическата работа. Изкуствен интелект в САЩ вече може да пише убедително автоматични молби, жалби и други съдебни документи - работа, с която досега се занимаваха помощник-адвокатите и младите юристи.

Всъщност няма бранш, който да не е засегнат. Според изследване на Глобалния институт "Маккинзи" около 800 милиона души по света в момента вършат работа, която може да бъде автоматизирана. И това не е далечна опасност - според същото изследване това ще се случи в САЩ до 2030 г., като ще засегне 30% от работниците, или над 70 млн. души.

Ако се занимавате с изкуство, може би си мислите, че работата ви винаги ще остане недостижима за роботи и изкуствен интелект. Но вече има компютри, които рисуват оригинални картини по описание или които композират оригинална музика. Дали ги бива е спорно, но и това е въпрос на време.

Според много футуристи основният проблем не е, че автоматизацията премахва професии. Индустриализацията прави същото - да сте си купували наскоро съдове от грънчар или лъжици от ковач? Технологиите унищожават работни места, но не и самата работа.

Проблемът е, че сега за пръв път има опасност автоматизацията да замества работниците по-бързо, отколкото се създават нови работни места.

Икономистът ще ви каже, че досега в историята не е имало безработица, причинена от технологиите. Доскоро над 95% от населението се е занимавало с агрокултура, днес това са 1-2%. Новите технологии преместват, а не изместват хората. Индустриализацията унищожава десетки хиляди работни места, но създава милиони други.

Личен пример - преди печатарската преса професията “журналист” въобще не е съществувала. Не просто не е съществувала - преди това хората не са можели да си представят такава професия. Технологията, която я е направила възможна, просто още не е била създадена.

Така и ние не можем да видим професиите, които тепърва ще се създават. Трудно ни е дори да теоритизираме, защото не съществува още нито възможността, нито нуждата от тях. Но те ще са налице, за да поемат вълните от безработни, смятат някои експерти.

Според други обаче разликата между този технологичен скок и всички останали преди това е скоростта. Индустриалната революция е премахнала много професии, но е продължила над 200 години, или 8 поколения. Автоматизацията днес има потенциала да елиминира цели индустрии в рамките на един живот.

Това означава, че ако през XVIII век един ковач е можел да усети отрано опасността от това професията му да изчезне и да има възможност да се преквалифицира, сега за милиони това ще е изненадващ удар. Колко време беше нужно, за да изчезне професията “телефонист”? А съвременните представи за социална държава допълнително ще утежняват ситуацията. Защото безработните през XVIII век са били просто жертви на прогреса. Днес са отговорност на обществото.

Да се обучи човек наново за нова професия не е лесна задача, особено заради факта, че според всички индикации автоматизацията ще унищожи първо най-нискоквалифицираната работа. Ситуацията не е като с уличния фенерджия, който трябва да започне, вместо да припалва лампите, да им сменя крушките или да поправя скъсани жици - не, става дума за тотално изместване на даден тип професии.

Да, много икономисти вдигат рамене и казват - справяли сме се с този проблем, давай нататък. Песимистите, които предричат поредна криза, са ясни. Особено интересни обаче са онези оптимисти, които са съгласни, че новите технологии ще доведат до масова безработица, но не виждат това като нещо лошо.

Според тях именно автоматизацията ще ни вкара в нова епоха - post-scarcity, или “след недостиг”, икономика, в която основните ресурси могат да се произвеждат в огромни количества с минимален човешки труд до степен, че са достъпни за всички много евтино или практически безплатно. Или накратко, ако сте гледали "Стар трек"....

Това обаче би могъл да бъде социално и цивилизационно дори по-страшен проблем. Представете си общество, в което никой няма икономическа мотивация да работи. Прави го за лукс, за удоволствие или от скука. Какво може да създаде подобна култура? До каква степен ще се измени поведението на хората в един подобен свят?

Трябва ли въобще да допуснем такъв свят? А имаме ли контрол над това?

И тук е моментът да се върнем отново на Херон и неговата парна машина. Дали някой римски император навремето е разсъждавал по този проблем?

“Ако развием тези машини, много роби ще останат без работа. Тогава е редно да ги освободим, за да могат да вършат онзи тип работа, която не могат сега като роби..."

Не. Това е мислене на съвременен човек, работещ по презумпция с идеята за човешки права.

Римският император като всеки икономически разумен човек щеше да си зададе само един въпрос: “Аз каква полза имам от това?”

Ако през следващите десетилетия държавите по света дадат старт на програми за преквалификация и пренасочване на бъдещите първи безработни - шофьори, работници във фабриките, касиери в магазините, може би имаме шанс да облекчим една видимо неизбежна криза. И да научим урока си за началото на третото хилядолетие - че технологиите правят света по-добър, но същевременно го преобръщат изцяло наопаки.

Разбира се, тези държави се управляват от правителства. А за 2000 години правителствата са развили технологията, по която управляват - но не и основната си мотивация.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

kate pate's picture
kate pate
analyse this

:-)

Бобо, днес не си е забравил, Смарфона

...

Мисля, че това е по-интересна тема. На смартфона ми малко твърде лековат му се стори инцидентно публикувания материал - и беше прав :P.
Кметът на Симитли's picture
Кметът на Симитли
смях на парцали

Доста интересен

материал, засягащ темите за т.нар. "destructive creation" и състоянието на средната класа в по-развитите държави. Усеща се влиянието на Бр. Миланович и Д. Аджемоглу. Поздравления. :)
Emil Kasamakov's picture
Emil Kasamakov
Emil Kasamakov

Индустриалната революция... е

Индустриалната революция... е продължила над 200 години? Сериозни ли смятате, че е свършила някъде към 1960?
Всъщност Индустриалната революция продължава около 80-90 години - тоест само няколко поколения. Затова и я смятаме за революция, иначе щеше да се нарича еволюция.

Колко време беше нужно, за да изчезне професията “телефонист”? Ами доста време. Телефонът с шайба е патентован още в края на 19 век. Малко по-късно се появяват автоматичните телефонни станции. Но телефонисти на запад има чак до 70-те години на 20 век. А у нас през 80-те години още имаше телефонистки в пощите за междуградски разговори.
И всъщност не са съвсем изчезнали. И досега в големите копорации има телефонни оператори, които ще ви свържат с някой чийто вътрешен номер не знаете. Както и в по-малките. Една от задачите на секретарките е именно телефонията - да ви свърже с шефа или да ви каже, че е зает. :)

Начи понеже сте нежни

Начи понеже сте нежни цветенца в саксийка, не знаете, че телефонист най-широко разпространената професия в момента в Бългалия. Цяло Плевнелиево ("Бизнес" "парк") върти шайбите.

И нямате връзка с

И нямате връзка с действителността, ама никаква. Проектовъди такива ...

...

Неточност на израза. Повечето историци наистина приемат, че Индустриалната революция продължава около 80 години - 1780-1860 г. Но това, по мое мнение, а и според други историци, е първата вълна на революцията, която първоначално засяга най-развитите държави в света по това време - Великобритания и шепа други. Процесът на индустриализация постепенно продължава повече от век след това. На някои места не е приключил дори. :).

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?