"България трябва да държи на лева и валутния борд, това е най-ценната посткомунистическа институция и би било лошо решение да се откажете от тях. Премиерът Бойко Борисов трябва да спре да слуша Брюксел и да започне да обръща внимание на българите".

Това заявява в статия за Forbes проф. Стив Ханке, известен като "баща на валутния борд" у нас, който коментира намерението на правителството за присъединяване към еврозоната и въвеждане на еврото. Системата на паричен съвет действа у нас вече 21 години, след като беше въведена с помощта на МВФ след хиперинфлацията и срива на лева през зимата на 1996-1997 г.

Проф. Ханке припомня тези времена в статията си - достигнатите 242% хиперинфлация през февруари 1997 г., отказите за борд от българските власти и уверенията на тогавашния управител на БНБ проф. Тодор Вълчев, че "ситуацията е под контрол".

В момента, в който беше наложен паричният съвет - на 1 юли 1997 г. , инфлацията и лихвените проценти се понижиха незабавно. Проф. Ханке припомня удовлетворението, което е изпитал - и облекчението, когато президентът Петър Стоянов го е поздравил за изключителните резултати, получени през първите няколко седмици на действие на паричния съвет.

"Много по-късно президентът Стоянов ме увери, че без стабилността, създадена от системата на валутния борд, България щеше да има много по-големи затруднения при влизането в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 г.", пише проф. Ханке.

Той излага доводите си защо отказа от валутен борд би бил лошо решение.

"Днес българските граждани силно подкрепят валутния борд и се противопоставят на обезценка на лева при (евентуално) въвеждане на еврото. И защо не? В края на краищата валутният борд е най-ценната посткомунистическа институция в България. Тя е осигурила стабилност. Стабилността може да не е всичко, но българите знаят от опит, че няма нищо без стабилност. Сега премиерът Бойко Борисов изрази идеята, че валутният борд и левът трябва да бъдат поставени в музей. Това би било лошо решение", смята проф. Ханке.

Ето неговите аргументи:

1. Паричният съвет на България позволява на България да емитира собствена валута, която се търгува при фиксиран обменен курс с еврото, напълно обезпечена е с еврорезерви и е напълно конвертируема в и извън еврото. Това означава, че левът е клонинг на еврото и че България вече е част от зоната на еврото, без официално да е част от т.нар. еврозона. Затова да прекратим цялото това бърборене дали и доколко България е готова официално да се присъедини към еврозоната. България вече е неформално член.

2. Паричният съвет на България беше много успешен: спря хиперинфлацията през 1997 г., позволи на България да овладее всички външни финансови кризи, включително рухването на руската рубла през 1998 г. и Голямата рецесия през 2009 г.

Освен това (паричният съвет) позволи на България да преодолее банковия срив на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. (и който не беше причинен или свързан с паричната система, а по-скоро с банковия надзор на БНБ, която не успя да регулира и контролира правилно КТБ).

Най-важното е, че след като правителството не може да взема заеми от паричния съвет (БНБ), на българските политици е наложена фискалната дисциплина. След въвеждането на валутния борд през 1997 г. фискалните дефицити бяха строго контролирани и равнището на дълга на България се понижи. Всъщност фискалната дисциплина и намаляването на дълга на България направиха България звезда в 28-членния Европейски съюз.

Защо някой би искал да се опита да поправи нещо, което не се е повредило? Никой интелигентен човек не би се опитал да го направи. Предвид социологическите проучвания, които показват, че българите са дали колективен "палец надолу" на идеята за изоставяне на любимия си лев и замяната му с еврото, е ясно, че българското население е по-умно от българската политическа класа.

4. Българското население знае, че чрез официалното присъединяване към еврозоната България ще се откаже от суверенитета си над своята парична система. Този суверенитет е ценен, особено ако еврото попадне в беда. Ако това се случи, България може веднага да премине към по-добра котва, без да иска разрешение от страна на друга държава или организация.

5. Защо всеки нормален човек иска да се присъедини и да бъде заключен в клуб, чието бъдеще е несигурно? Официалното влизане в еврозоната би било като напускането (check-out) на хотела от хита на Еagles "Хотел Калифорния". Както се казва в текста на Еagles, може да освободите стаята по всяко време, но никога не може да си тръгнете. 

You can checkout any time you like,/But you can never leave!

Право да влезе и излезе има само Дания, която получи ценна опция - да не участва в общата монетарна политика, нещо, което което България никога няма да получи.

6. Защо някой би искал да се откаже от известните правила на пътя и фискалната дисциплина в замяна на моралния хазарт, който насърчава лошото фискално поведение - като това на Гърция? Интересното е, че може би точно това мечтаят някои български политици, които се застъпват за официалното членство в еврозоната. Може би са изтощени от усмирителната риза, която валутният борд ги кара да носят.

7. България би направила голяма грешка, ако се откаже от още един суверенитет, за да се присъедини към еврозоната. Ако България се присъедини към еврозоната,  ще трябва да изхвърли една от малкото български институции, която работи добре, се подкрепя от обществеността и се контролира от българи. Това би било в замяна на неясно и потенциално нестабилно споразумение, което България не може да контролира и не може да откаже.

Премиер Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите.