Анализ на Института по пазарна икономика констатира притеснителната тенденция властта да харчи извън одобрения й от парламента бюджет. 

Прегледът на изпълнението на бюджета за 2016 и 2017 г. показва, че над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет, разкриват изчисленията.

Месечните данни показват, че през ноември делът на дискреционните разходи се увеличава до между 6.5-9.5%, а през декември скача дори до 23-26%. (Тогава обикновено се отпускат средства за запълване на "дупки" в бюджетите на различни ведомства, б.р.) С други думи, около 1/4 от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи, констатират от ИПИ.

Наскоро БСП поиска Сметната палата да провери допълнителните разходи и трансфери по бюджетите, разпоредени от Министерския съвет. На Сметната палата е възложен одит на допълнителните разходи и трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановление на Министерския съвет за периода 10 май 2017 г. - 31 януари 2018 г.

"Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси. Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти", разкрива проучването на ИПИ.

Анализът на Института по пазарна икономика констатира две слабости по отношение на фискалната политика:

Първата слабост е свързана с изготвяне на силно консервативни бюджетни прогнози, които водят до сериозно разминаване между очакваното и реалното изпълнение на бюджета. Втората слабост е именно твърде голямата дискреция при изпълнението на публичните разходи. Т.нар. дискреция или "ръчно управление" на бюджета от страна на изпълнителната власт се изразява в:

  • забавяне на разплащания и изкуствено увеличаване на бюджетните разходи в края на годината;
  • прехвърляне на средства, предвидени за капиталови разходи, към други разходни пера като заплати и текуща издръжка;
  • изпълнение на дейности без първоначално осигурено финансиране в бюджета и др.

От направения преглед на бюджетното изпълнение през 2016 и 2017 г. става ясно, че то не зависи нито от развитието на икономиката (това са годините с най-висок икономически растеж след кризата, като през 2017 г. се постигна и рекордно висока заетост), нито от формажорни фактори като непредвидени разходи, лоша събираемост на приходите и др. Напротив, изпълнението се характеризира с висок дял на дискреционните разходи, които са концентрирани през последните два месеца на годината. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал.

С Постановления на Министерския съвет (ПМС) са отпуснати допълнителни разходи в размер на над 2.2 млрд. лева годишно в периода 2016-2017 г. Това се случва под формата на преструктуриране на първоначално одобрени разходи, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и предвидени средства по централния бюджет. Дори отпускането на първоначално предвидени средства с ПМС за дискреционен разход, тъй като над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Т.е. нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали изобщо ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години.

Пълният анализ е публикуван на сайта на ИПИ.