Article_top

Миналата седмица беше публикуван докладът за конвергенцията на Европейската централна банка. Естествено, българите прочетохме, че се коментира единствено и само България в него, което не е така. В над 200 страници са обсъдени обстойно и останалите държави от ЕС, които не са в еврозоната, но поне формално се стремят към приемането на еврото. Това са Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Дания и Обединеното кралство не са включени в доклада, защото предварително са заявили, че няма да участват в третия етап на Икономическия паричен съюз, т.е. необратимото фиксиране на обменните курсове.

България се справя добре със спазването на финансовите и икономическите критерии, за разлика от другите държави, които не успяват да бъдат под референтната стойност по всички индикатори. Въпреки това, държавата ни, заедно с Хърватия и Швеция е включена в „Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.“, който анализира макроиконимическите дисбаланси на национално равнище.

Оставяйки настрана цифрите, цялото обсъждане на този доклад се сведе до твърдението:

Няма да имаме евро, много сме корумпирани. Трябва ни реформа на съдебната система.“

Абсолютно съм съгласна, че тези неща са необходими, но този извод не е изчерпателен и остава грешно впечатление у всички, които не са чели доклада. Там пише, че:

Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи".

Както става ясно, не всичко се свежда до една реформа, а до много такива, които включват образованието и усъвършенстването на институционалната и бизнес среда и редица други изисквания за подобряване на квалификацията на работната ръка и икономическо приобщаване на най-уязвимите граждани. Очевидно е, че има нужда от промяна и извън съдебната власт. Да се счита, че реформата на прокуратурата автоматично ще реши всички проблеми и в другите сектори, е нелепо. Една такава реформа би била много добър старт, но определено няма как да е достатъчна.

В България, както и в повечето други страни, реформите се извършват много бавно и тромаво, ако изобщо ги има. Това, което може да бъде направено в по-кратък срок от време, е да бъдат премахнати несъответствията между българското законодателство и европейското, въпреки че желание за действия в тази посока май няма. В доклада пише:

“По отношение на въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2016 г., не са настъпили големи промени и затова коментарите са повторени и в тазгодишната оценка".

Тези промени ще засегнат Конституцията на Република България, Закона за Българската Народна Банка и редица други, но България като пълноправен член на ЕС е длъжна да даде превес на европейското право, защото то има върховенство над националното (по договор, не по лично усмотрение).

Промените, които трябва да бъдат направени и засягат Българската народна банка, са предимно свързани с институционалната и персонална независимост и поверителност, с цел недопускане конфликт на интереси и заобикаляне на Закона. Друга основна корекция, която трябва да се направи, е свързана със забраната на парично финансиране, описана в член 123 от Договора за функциониране на ЕС:

Забранява се предоставянето на овърдрафти или други видове кредитни улеснения от Евро­пейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък „национални централни банки“, в полза на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, централното управление, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, както и закупуването пряко от тях на дългови инструменти от Европейската централна банка или от националните централни банки.

Останалите задължения към България и БНБ засягат емитирането на банкноти, управление на международни валутни резерви събиране на статистически данни и други.

Но най-важният въпрос си остава: Как ще приемем еврото, като в нашите закони не са описани правомощия на Европейската централна банка?

Отговорът е прост: няма как. Никой от българските политици не обръща внимание на темата по същество, а иначе било приоритет и плод на национален консенсус.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Ключови думи
 
Слабото евро и евтините горива помагат на бавното възстановяване. Снимка БГНЕС

Миналата седмица беше публикуван докладът за конвергенцията на Европейската централна банка. Естествено, българите прочетохме, че се коментира единствено и само България в него, което не е така. В над 200 страници са обсъдени обстойно и останалите държави от ЕС, които не са в еврозоната, но поне формално се стремят към приемането на еврото. Това са Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Дания и Обединеното кралство не са включени в доклада, защото предварително са заявили, че няма да участват в третия етап на Икономическия паричен съюз, т.е. необратимото фиксиране на обменните курсове.

България се справя добре със спазването на финансовите и икономическите критерии, за разлика от другите държави, които не успяват да бъдат под референтната стойност по всички индикатори. Въпреки това, държавата ни, заедно с Хърватия и Швеция е включена в „Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.“, който анализира макроиконимическите дисбаланси на национално равнище.

Оставяйки настрана цифрите, цялото обсъждане на този доклад се сведе до твърдението:

Няма да имаме евро, много сме корумпирани. Трябва ни реформа на съдебната система.“

Абсолютно съм съгласна, че тези неща са необходими, но този извод не е изчерпателен и остава грешно впечатление у всички, които не са чели доклада. Там пише, че:

Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи".

Както става ясно, не всичко се свежда до една реформа, а до много такива, които включват образованието и усъвършенстването на институционалната и бизнес среда и редица други изисквания за подобряване на квалификацията на работната ръка и икономическо приобщаване на най-уязвимите граждани. Очевидно е, че има нужда от промяна и извън съдебната власт. Да се счита, че реформата на прокуратурата автоматично ще реши всички проблеми и в другите сектори, е нелепо. Една такава реформа би била много добър старт, но определено няма как да е достатъчна.

В България, както и в повечето други страни, реформите се извършват много бавно и тромаво, ако изобщо ги има. Това, което може да бъде направено в по-кратък срок от време, е да бъдат премахнати несъответствията между българското законодателство и европейското, въпреки че желание за действия в тази посока май няма. В доклада пише:

“По отношение на въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2016 г., не са настъпили големи промени и затова коментарите са повторени и в тазгодишната оценка".

Тези промени ще засегнат Конституцията на Република България, Закона за Българската Народна Банка и редица други, но България като пълноправен член на ЕС е длъжна да даде превес на европейското право, защото то има върховенство над националното (по договор, не по лично усмотрение).

Промените, които трябва да бъдат направени и засягат Българската народна банка, са предимно свързани с институционалната и персонална независимост и поверителност, с цел недопускане конфликт на интереси и заобикаляне на Закона. Друга основна корекция, която трябва да се направи, е свързана със забраната на парично финансиране, описана в член 123 от Договора за функциониране на ЕС:

Забранява се предоставянето на овърдрафти или други видове кредитни улеснения от Евро­пейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък „национални централни банки“, в полза на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, централното управление, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, както и закупуването пряко от тях на дългови инструменти от Европейската централна банка или от националните централни банки.

Останалите задължения към България и БНБ засягат емитирането на банкноти, управление на международни валутни резерви събиране на статистически данни и други.

Но най-важният въпрос си остава: Как ще приемем еврото, като в нашите закони не са описани правомощия на Европейската централна банка?

Отговорът е прост: няма как. Никой от българските политици не обръща внимание на темата по същество, а иначе било приоритет и плод на национален консенсус.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Както се казва, чели, чели, ама какво разбрали...

Най-големият проблем не са законодателните дреболии, които, както знаем от историята на приемането ни в ЕС, минават лесно и при "сини", и при "жълти", и при "червени" при желание.

Проблемът с приемането на еврото е само един и той е, че трябва предварително да разберем какво ще се случи, ако влезем и от какво се отказваме.

Това, което липсва е ясна количествена оценка на ефектите от влизането, икономически и политически. Това включва общи ефекти, преразпределение, политически рискове, разходи.

Без анализ и без обществена дискусия на тоя анализ, България не може да формира очаквания и съответно позиции и каквото и решение да вземе, то няма да е добре обосновано и оптимално.

Така че преди да ни говорят за дреболиите, тези, които са ангажирани с влизането трябва да разберат сами и след това да ни обяснят подробно какво ни чака.

Както се прави по света.

Съдебната реформа е наистина

Съдебната реформа е наистина необходима и то реформа не само козметична, а из основи, а това не е дреболия, мисля си, ще се съгласиш.

"Съдебна реформа" е безмислица.

Трябва конституционна реформа, която да раздели властите на хартия. А след това реорганизация, та реформата да хване дикиш. Това ще реши и "съдебната реформа".

Иначе без ефективно разделение няма да мръднем напред. 30 години преход го доказаха очевидно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията