Ad Config - Website header

 

Article_top

След като стана срамно да се признае официалното приключване на т.нар. съдебна реформа от политиците, изглежда остава да се сломят отделните нейни елементи. Така, освен отказа по водещите въпроси за независимостта на съда и безотчетния статут на прокуратурата, наблюдаваме отстъпление и по множество други въпроси. В тези "усилия" има  едва доловим синхрон между новото плаващо мнозинство във Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт.

На първо място, една от комисиите във ВСС обсъди решение за отхвърляне на действащата система за измерване натовареността на магистратите. Системата, все още в процес на усъвършенстване, показва кой какви дела разглежда и решава, в какъв срок и при какъв коефициент на трудност на делата. Вместо да бъде доразвита, системата за натовареността е на път да бъде изоставена и на нейно място да бъде реставриран предишният модел, при който единствен показател бе кой колко дела решава, без да е ясно каква е сложността им и какъв допълнителен ресурс изискват.

На второ място, Министерският съвет потвърди действията на ВСС, като официално оттегли искането до Европейската комисия за анализ на състоянието на административното правосъдие в България. Така, с тези два хода, само за седмица се възпрепятства и друг съществен елемент от съдебната реформа – обективното преначертаване на съдебната карта на страната. След като няма да знаем състоянието на административните съдилища, съответно няма да знаем кои от тях работят при отпаднала необходимост. При намаляване на населението, обезлюдяване на райони и по-ниска социална и икономическа активност в най-засегнатите части от страната е очевидна потребността съдилища и структури на прокуратурата да бъдат закривани. А каквото и да се прави в тази посока, ще се прави на сляпо.

Откъде идва съпротивата за реформа на административното правосъдие?

Пред административните съдилища, най-общо казано, подлежат на обжалване актовете на властта, с които се засягат правата и законните интереси на гражданите. Така, ако имаме независимо и добре организирано административно правораздаване, потърпевши от това ще бъдат незаконосъобразните решения на изпълнителната власт и подчинената ѝ администрация.

Втори, не по-малко интересен момент, е статутът на Върховния административен съд (ВАС). Освен че се явява последна инстанция за административните съдилища в страната, ВАС държи последната дума и по делата за обществени поръчки, картелни споразумения, строителни въпроси и др. Работещ ВАС би сложил край на корупционните касички в множество области.

ВАС, сам по себе си, също заслужава да бъде подложен на независим анализ по две причини:

- случайното разпределение на делата. През годините редица ключови дела бяха разглеждани и решавани при неспазване на този принцип. Заслужили „майстори” на НЕслучайното разпределение пораснаха напред в кариерата. При проблема за очевидно НЕслучайното разпределение на делата не само ще се стигне до изброяване на реалните нелицеприятни предпоставки за съществуващата ситуация, лошото е, че ще се отправят и конкретни препоръки за изпълнение.

- назначенията в администрацията на ВАС. През годините съдебни помощници във ВАС са били често деца на високата магистратска и академична номенклатура.

Съвместните усилия на съдебни кадровици и актуални политици

Преди Министерският съвет окончателно да реши нещата в полза на статуквото, с мнозинство от членовете си, и предишният, и настоящият състав на ВСС взе решение за отхвърляне на евентуален анализ на административното правосъдие. Ясни мотиви за това решение няма.

Разбираемо, срещу потенциален анализ се обявиха и всички административни съдилища, и Пленумът на ВАС

Министерският съвет възприе концепцията на ВСС, като отбеляза, че няма необходимост от бъдещ анализ поради извършен вече такъв с европейски средства. Неназованият от МС анализ[1] всъщност е смесица от няколко годишни отчета на Върховния административен съд, изготвен е от служители на съда и съдържа статистически данни в разказвателен вид, без да констатира проблемни области и функционални несъвършенства, както и без да предлага мерки за решаването им. Министрите изобщо не взеха под внимание, че такъв анализ е заложен в Стратегията за съдебна реформа, приета през 2014 г. и останаха силни на стратегии и слаби на дела. ИПИ се ангажира да отправи запитване до министъра на правосъдието с искане за официална позиция по въпроса.

При постоянно намаляващо население закриване на съдилища трябва да има. Добре би било това да се извършва при реално отчитане потребностите на гражданите и фирмите. Не бива да забравяме, че създаването на 28 административни съдилища в областните градове в страната през 2007 г. бе необосновано политическо решение, взето по формулата да няма недоволни в тогавашната тройна коалиция. Ако административните съдилища останат незасегнати от реформа, е много вероятно да се реже на парче от общите съдилища. Потенциално най-уязвими са районните, защото политически трудни решения лесно се взимат на по-малък мащаб. Предвид социалната функция, която те изпълняват, неоправдано изглежда да се започне реформата от най-ниските по степен съдилища, които разглеждат бракоразводни дела, делби, вещноправни спорове, трудовоправни спорове. В същото време аргументите за намаляване и оптимизиране на броя административни съдилища са повече от разумни. Административните дела често протичат без необходимост от реално явяване в съдебна зала, като водещи са представените документи. Данните за натовареността им пък са повече от красноречиви. 

Сравнението по показателя най-ниска натовареност показва аналогична картина. Най-ненатоварените административни съдилища са  с видимо по-ниска натовареност от най-малко ненатоварените районни.

В заключение

След съгласувания отказ за анализ на административното правосъдие държавата се лишава от търсене на адекватни решения. Едно от тях е връщане на административните дела в рамките на самостоятелни отделения при окръжните съдилища. Така реално административното правосъдие няма да се отдалечи от хората в града, в който се намира и в момента. В същото време съдебната система ще се разтовари от ненужна администрация и разходване на средства за самостоятелни сгради. Изглежда, обаче, че и този път властовият интерес надделя над обществения.

Институт за пазарна икономика

 
Снимка БГНЕС

След като стана срамно да се признае официалното приключване на т.нар. съдебна реформа от политиците, изглежда остава да се сломят отделните нейни елементи. Така, освен отказа по водещите въпроси за независимостта на съда и безотчетния статут на прокуратурата, наблюдаваме отстъпление и по множество други въпроси. В тези "усилия" има  едва доловим синхрон между новото плаващо мнозинство във Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт.

На първо място, една от комисиите във ВСС обсъди решение за отхвърляне на действащата система за измерване натовареността на магистратите. Системата, все още в процес на усъвършенстване, показва кой какви дела разглежда и решава, в какъв срок и при какъв коефициент на трудност на делата. Вместо да бъде доразвита, системата за натовареността е на път да бъде изоставена и на нейно място да бъде реставриран предишният модел, при който единствен показател бе кой колко дела решава, без да е ясно каква е сложността им и какъв допълнителен ресурс изискват.

На второ място, Министерският съвет потвърди действията на ВСС, като официално оттегли искането до Европейската комисия за анализ на състоянието на административното правосъдие в България. Така, с тези два хода, само за седмица се възпрепятства и друг съществен елемент от съдебната реформа – обективното преначертаване на съдебната карта на страната. След като няма да знаем състоянието на административните съдилища, съответно няма да знаем кои от тях работят при отпаднала необходимост. При намаляване на населението, обезлюдяване на райони и по-ниска социална и икономическа активност в най-засегнатите части от страната е очевидна потребността съдилища и структури на прокуратурата да бъдат закривани. А каквото и да се прави в тази посока, ще се прави на сляпо.

Откъде идва съпротивата за реформа на административното правосъдие?

Пред административните съдилища, най-общо казано, подлежат на обжалване актовете на властта, с които се засягат правата и законните интереси на гражданите. Така, ако имаме независимо и добре организирано административно правораздаване, потърпевши от това ще бъдат незаконосъобразните решения на изпълнителната власт и подчинената ѝ администрация.

Втори, не по-малко интересен момент, е статутът на Върховния административен съд (ВАС). Освен че се явява последна инстанция за административните съдилища в страната, ВАС държи последната дума и по делата за обществени поръчки, картелни споразумения, строителни въпроси и др. Работещ ВАС би сложил край на корупционните касички в множество области.

ВАС, сам по себе си, също заслужава да бъде подложен на независим анализ по две причини:

- случайното разпределение на делата. През годините редица ключови дела бяха разглеждани и решавани при неспазване на този принцип. Заслужили „майстори” на НЕслучайното разпределение пораснаха напред в кариерата. При проблема за очевидно НЕслучайното разпределение на делата не само ще се стигне до изброяване на реалните нелицеприятни предпоставки за съществуващата ситуация, лошото е, че ще се отправят и конкретни препоръки за изпълнение.

- назначенията в администрацията на ВАС. През годините съдебни помощници във ВАС са били често деца на високата магистратска и академична номенклатура.

Съвместните усилия на съдебни кадровици и актуални политици

Преди Министерският съвет окончателно да реши нещата в полза на статуквото, с мнозинство от членовете си, и предишният, и настоящият състав на ВСС взе решение за отхвърляне на евентуален анализ на административното правосъдие. Ясни мотиви за това решение няма.

Разбираемо, срещу потенциален анализ се обявиха и всички административни съдилища, и Пленумът на ВАС

Министерският съвет възприе концепцията на ВСС, като отбеляза, че няма необходимост от бъдещ анализ поради извършен вече такъв с европейски средства. Неназованият от МС анализ[1] всъщност е смесица от няколко годишни отчета на Върховния административен съд, изготвен е от служители на съда и съдържа статистически данни в разказвателен вид, без да констатира проблемни области и функционални несъвършенства, както и без да предлага мерки за решаването им. Министрите изобщо не взеха под внимание, че такъв анализ е заложен в Стратегията за съдебна реформа, приета през 2014 г. и останаха силни на стратегии и слаби на дела. ИПИ се ангажира да отправи запитване до министъра на правосъдието с искане за официална позиция по въпроса.

При постоянно намаляващо население закриване на съдилища трябва да има. Добре би било това да се извършва при реално отчитане потребностите на гражданите и фирмите. Не бива да забравяме, че създаването на 28 административни съдилища в областните градове в страната през 2007 г. бе необосновано политическо решение, взето по формулата да няма недоволни в тогавашната тройна коалиция. Ако административните съдилища останат незасегнати от реформа, е много вероятно да се реже на парче от общите съдилища. Потенциално най-уязвими са районните, защото политически трудни решения лесно се взимат на по-малък мащаб. Предвид социалната функция, която те изпълняват, неоправдано изглежда да се започне реформата от най-ниските по степен съдилища, които разглеждат бракоразводни дела, делби, вещноправни спорове, трудовоправни спорове. В същото време аргументите за намаляване и оптимизиране на броя административни съдилища са повече от разумни. Административните дела често протичат без необходимост от реално явяване в съдебна зала, като водещи са представените документи. Данните за натовареността им пък са повече от красноречиви. 

Сравнението по показателя най-ниска натовареност показва аналогична картина. Най-ненатоварените административни съдилища са  с видимо по-ниска натовареност от най-малко ненатоварените районни.

В заключение

След съгласувания отказ за анализ на административното правосъдие държавата се лишава от търсене на адекватни решения. Едно от тях е връщане на административните дела в рамките на самостоятелни отделения при окръжните съдилища. Така реално административното правосъдие няма да се отдалечи от хората в града, в който се намира и в момента. В същото време съдебната система ще се разтовари от ненужна администрация и разходване на средства за самостоятелни сгради. Изглежда, обаче, че и този път властовият интерес надделя над обществения.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Калин

Вижте, каквито и промени да се правят в правосъдието всичко зависи от хората там - от съдиите, прокурорите и следователите. По-голямата част от тях носят комунистическо-масонски ген. Просто трябва да дойдат нови поколения. надникнеш ли назад в рода им, ще видиш бащи и дядовци комунисти или борци против фашизма. Вижте само рода на бореца за съдебни промени Христо Иванов- Бойкикев. Промените ще дойдат от съдии родени през 1990 години. Другото са безполезни напъни.

В Русия как е?

Нашата съдебна система е, и ще бъде като в Русия!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?