Едно от най-известните мемета в интернет е за т. нар. „distracted guy“. Автор на оригиналната снимка е испанецът Антонион Гилем (Antonion Guillem), който я предлага наред с други от същата фотосесия на платформата Shutterstock. Едва ли някой вече помни чие е първото ѝ пародийно използване онлайн, но оттам следва стихия от обработки, доработки, ремикси, вграждания и колажи на знайни и незнайни автори, които не само правят снимката световноизвестна, но и я превръщат в култ.

Как? Много просто – с масово споделяне пресподеляне из социалните мрежи като Фейсбук и Туитър, съответно в платформи като Инстаграм или Фликр.

Обръщам специално внимание на тази историйка, защото скоро можем и да бъдем лишени от подобен лукс. Причината за това се крие в предложението за нова директива относно авторското право в единния цифров пазар. То съдържа две много проблемни разпоредби, конкретно чл. 11 и чл. 13.

Данък върху линковете

Чл. 11 въвежда ново сродно право в полза на онлайн изданията, познато като „данък върху линковете“. Наречено е така, защото защитава онази малка част (snippet) от съдържанието на дадена статия, което се вижда при споделянето на линк към статията в някоя от социалните медии или пък излиза в търсачки като Гугъл. Ако чл. 11 бъде приет, то социалните медии, търсачките и другите платформи ще бъдат задължени да сключват лицензионни споразумения с медиите, ако не искат да показват на потребителите си просто голи линкове.

Интересното тук е, че този експеримент вече бе тестван в Германия, където завърши с пълен неуспех. Гугъл се обърна с отворено писмо до медийните издатели, с което им поиска безплатен лиценз да показва снипети от техните статии, като в противен случай ги заплаши да показва само линкове без никаква друга информация. В следствие на това представляващата германските медийни издатели организация за колективно управление на права VG Medien предостави безвъзмездна лицензия на американския интернет гигант.

Защо претърпялото пълно фиаско в Германия сродно право би (про)работило на европейско ниво в момента е напълно неясно. Отговор многократно е искан от германския евродепутат Аксел Фос (ЕНП), който е докладчик по тази тема, но задоволителен такъв не е даван никога.

Не на последно място следва да се отбележи, че смислеността на сродното право по чл. 11 се оспорва в рамките на възложена от Еврокомисията студия, чиито съставители не намират доказателства, че социалните медии, търсачките и агрегаторите на новини са отговорни за намаляването на приходите за вестниците или медийните сайтове. В заключението си те отхвърлят член 11 като твърде широко, неточно дефинирано и неоправдаващо очакванията си директивно законодателство.

Машините на цензурата

Член 13 от директивното предложение се отнася до прословутите „ъплоуд филтри“. Това е мярка, която търси да принуди големите платформи и най-вече Фейсбук да сключват лицензионни споразумения с представляващите авторите организации за колективно управление на права, по силата на които платформите да плащат отчисления за споделяното от потребителите им съдържание – снимки, аудио или видео. Откажат ли платформите да сключват такива споразумения, то същите имат задължението да инсталират технически механизми, които да проверяват споделяното от потребителите им съдържание, и открият ли, че нещо е с неуредени права, да блокират публикуването му.

Давам следния пример: представете си, че искате да споделите ваша снимка във Фейсбук. За целта първо трябва да изчакате тя да премине през филтриращия механизъм. Той може и да не работи особено добре и да определи, че вашата снима всъщност принадлежи на трето лице. И не само да не ви позволи да я споделите, но и да ви наложи някаква санкция. 48 часа без достъп до профила ви в социалната мрежа. Или нещо съпоставимо по неудобство.

Това е коренна промяна на сега действащото право. Понастоящем онлайн платформите не са длъжни да контролират какво потребителите им споделят. Правоносителите са онези, които следят дали циркулира съдържание с неуредени права. В такъв случай те известяват платформата за нарушението, и ако тя не свали неуреденото съдържание, става съотговорна заедно с потребителя си – нарушител. Това принципно действа достатъчно мотивиращо за платформите и те не стоят безучастни, когато получат предупредително писмо или искане за сваляне на съдържание от някой правоносител.

С други думи, ако чл. 13 бъде окончателно приет, то няма да спорим за това дали дадено съдържание да бъде свалено или не.

Не, при действащ чл. 13 можем единствено да дискутираме дали то да види бял свят или все пак не.

На този фон съвсем реалистична се явява опасността от злоупотреба с авторско право и последващо налагане на цензура. Това в България не е нещо абстрактно, а тъжна действителност – у нас телевизии неколкократно са се позовавали на сродните си права и са искали от YouTube да сваля споделени там записи от техни предавания с неудобни участия на политици. С този проблем съм се сблъсквал лично в собствената си практика и искам да ви кажа, че въпросните неудобни за някого предавания не са достъпни за публиката в иначе хубавите видеопортали, собственост на самите телевизии. Подобен казус съм имал и с една от големите ни банки, която опита да свали клипове с журнлистически разследвания, само защото някъде из тях се виждало банковото лого.

В този смисъл задължението за филтриране на съдържание ще бъде пагубно за разпространението на информация и за възможностите ни да я достъпваме свободно. Тазгодишното 111-то място на България в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ е просто блед предвестник на гарантираното ни по-нататъшно пропадане.

Какво се случи в Европарламента?

При ключовото си гласуване мнозинството от членовете на комисията по правни въпроси (JURI) подкрепи предложенията на докладчика Аксел Фос. За въвеждане на сродното право по чл. 11 гласовете се разделиха 13 на 12, докато филтрите за качване съобразно чл. 13 подкрепиха 15 от всички 25 гласували.

Макар да изгубихме тази битка, войната, която водим вече 2 години, още не е приключила. Освен проблемните текстове, комисията по правни въпроси днес гласува и да си даде мандат за преговори със Съвета на ЕС, с който да постигне окончателен вариант на директивния текст. Това според EDRI (Европейска асоциация за цифрови права - б.р.) може да означава две неща:

1) парламентът отхвърля мандата за преговори и с него цялото директивно предложение, или

2) парламентът подкрепя мандата и преговорите по него траят до зимата, съвпадат с австрийското председателство на Съвета и забършват с краен вариант на текста. Но дори този текст ще трябва да бъде гласуван на пленарно заседание на Европарламента, в което участват всички депутати и те да решат да го отхвърлят.

Какво можем да направим ние?

Нещо много просто.

Наближи ли пленарното гласуване на текста, всеки гражданин на ЕС може да търси пътища и начини да въздейства на „своя“ евродепутат. Това може и трябва да стори всеки български интернет потребител, като влезе във връзка с всеки от българските представители в Европарламента. И да им зададе много простия въпрос: ще подкрепите ли нас гражданите днес, щом очаквате да ви дадем гласа си утре?

...

Емил А. Георгиев е адвокат, специализирал в сферата на цифровите права.