Руската държавна информационна агенция РИА Новости публикува текст на журналистката Ирина Алкснис, в който тя рисува България в черни краски, говори за демографски и икономически упадък като резултат от присъединяването към Европейския съюз. Показателите за икономическо развитие и качество на живота в България са по-високи от тези в Русия, но публикуваме този текст като пример за това какво отношение към България изграждат руските правителствени медии.

По данни на департамента по икономически и социални въпроси на ООН числеността на населението на България е паднала под 7 милиона души. Както коментира новината българският академик Петър Иванов, "България е в клинична демографска смърт, тя умира... Ние сме най-бързо изчезващата нация в света."

За отбелязване е, че според преброяването на населението през 1946 г. страната тогава е наброявала 7 029 349 души, а през 1985 г. - 8 948 649 жители. Така през последните три десетилетия са загубени два милиона души, при това днес ситуацията е по-зле, отколкото веднага след Втората световна война.

Тази новина би могла да стане предмет на ожесточена дискусия по ключовите въпроси на съвременното устройство на света.

От една страна, причините за най-тежката, да не кажем катастрофална депопулация на България са напълно очевидни - и те са крайно неласкави по отношение на Европейския съюз, защото случващото се е пряко следствие от "европейския избор" на тази страна.

Сравнително до неотдавна процъфтяващата аграрно и промишленоразвита България сега се оказа просто изсмукана благодарение на политиката на ЕС с нейните квоти, субсидии и строго регламентиране. Резултат на това е унищожаването в България на практически всички конкурентоспособни предприятия и разоряването на икономиката, което на свой ред повлия фатално върху демографските процеси - масово напускане на работоспособното население, спад на раждаемостта и т.н.

С аналогични ситуации се сблъскват на практика всички страни, спадащи към периферията на ЕС и само стремящи се да влязат в него. Това се забелязва най-вече в постсъветското пространство от Прибалтика до Украйна.

От друга страна, някой би могъл да възрази, че не Русия е тази, която ще сочи проблемите на България и ще се възмущава от Европа, като се има предвид, че и в самата нея има неблагоприятна демографска обстановка. При това през тази година ситуацията заплашва да се влоши сериозно и интересът към българските проблеми е само гледане на сламката в чуждото око.

Трябва да признаем, че този "някой" е прав - в известна степен. Дори Русия да не е загубила като България една четвърт от населението си, демографските проблеми в Русия са добре известни. Русия действително се плъзга към предсказаната демографска яма, породена от катастрофално ниската раждаемост през 90-те годин. Тяхното поколение навлезе в активна детеродна възраст. Сегашните социално-икономически проблеми безспорно също оказват влияние върху демографското поведение на гражданите.

Всъщност би могло да се отбележи, че всяко обсъждане на влошаването на демографията в България (или Русия), откъснато от останалата планета, е несериозно, тъй като целият развит (и вече съществена част от не много развития) свят се сблъсква с най-сложните проблеми в тази сфера, вклчващи застаряване на населението, спад на раждаемостта и т.н. Така че проблемите на Латвия, Япония, България, Франция, Русия и десетки други страни имат една и съща причина. Просто местната специфика оставя върху всяка държава своя отпечатък, което в крайна сметка дава донякъде - или забележимо - различен резултат. Например целенасочената мащабна политика за вкарване на имигранти в Европа е предназначена тъкмо за решаване на проблема със застаряването на населението и намаляването на работната сила в страните от Запада, в резултат на което демографската статистика в Стара Европа има къде по-добри показатели, отколкото в източната част на ЕС.

[[nid:69951]]

Тази гледна точка също е абсолютно обоснована. Кризата наистина е от глобален мащаб, където всяка страна показва различните й вариации.

Но има една принципно важна тънкост - наблюдава се непосредствена връзка между дълбочината на тази криза и равнището на суверенитета на тази или онази страна.

В резултат страните, намиращи се в сурово подчинение към висшестоящите структури (било България или Литва към ЕС или Япония по отношение на САЩ), страдат от доста по-сложни демографски проблеми от тези, които се стремят да водят самостоятелна политика.

Причините са очевидни. Илюзиите от периода на разцвета на либералния глобализъм увяхнаха и стана ясно, че зад тях са се криели неоколониални практики, при които доминиращите държави по навик изпомпват ресурсите от подчинените страни - както природните и икономическите, така и човешките. България всъщност е най-ярък пример в това отношение - икономиката е разорена, населението отпътува на Запад, като помогна по този начин да бъдат решени проблемите на Стара Европа.

Може да се спори колко успешно и вярно бе решението в ЕС да бъдат приети огромни маси мигранти от Африка и Близкия изток, но не може да се отрече, че ръководството на Съюза действа напълно умишлено, като се стремеше да реши стоящите пред него проблеми с числеността на населението, а при това имаше политическата воля и ресурсите за тази кампания.

Аналогична е ситуацията и с Русия, която е в най-добро положение по този въпрос сред европейските постсъветски страни (изключение са само страните от Централна Азия). При това мерките, които се предприемат от руското ръководство за решаването на съществуващите проблеми, също са добре известни - от привличането на мигранти до стимулиране на раждаемостта.

Но главното е, че Москва има необходимото ниво на суверенитет, за да реализира тези мерки, които в крайна сметка дават резултат през последните години въпреки всякакви затруднения и отрицателни фактори.

Фактически България (и останалите страни, намиращи се в тежък демографски срив) имат рецепта, благодарение на която тя може да обърне ситуацията и да прекрати процеса на собственото си "умиране". Трябва "само" да си върне националния суверенитет.

Само че остава открит въпросът дали властите на тази страна имат такова желание и, което е още по-важно - възможност.

-------

* Коментарът е публикуван в РИА Новости. Преводът е на Клуб Z.