В края приличаше на спасителна операция, извършена като по учебник. Водолазите успяха да изнесат, извлекат и на места да помогнат да плуват на 12-те момчета от футболния отбор "Младите глигани" и техния треньор. А в това време милиони хора по света следяха напрегнато какво се случва.

Но брифингите на тайландските власти, както и при разговори с шест водолази от Австралия, САЩ, Китай и Тайланд, които участваха в операцията, излизат драматични детайли от плана, за който много хора не вярваха, че може да проработи, дори и след началото на спасителните действия, разказва "Гардиън".

"В края, след като успяхме да извадим всички, просто стояхме и клатехме глави", спомня си Клаус Расмусен, датски водолаз, който е помагал да извадят спасените. "Нямаме представа как планът проработи или защо, но това се случи", добавя той.

Планът момчетата и треньорът им да бъдат извадени от двама опитни водолази и след това да бъдат екскортирани от верига от подпомагащи работници, започва да се избистря като най-вероятната опция вечерта на 5 юли, четвъртък, обяснява Руенгрит Чангваньоен, водолаз от Тайланд, който помага за координацията на екипите, които се гмуркат, както и за изнасянето на първите две момчета до полевата болница, когато те са изкарани от пещерата.

Момчетата и треньорът им по това време са в пещерата от 13 дни, след като екскурзията в празничния рожден ден kа едно от децата се превръща в кошмар, когато водата препречва пътя на групата към изхода. 13-те са открити чак на 2 юли от двама британски водолази.

Към момента, в който спасителният план се оформя все по-ясно, над 1 кубичен метър вода е източена от пещерата с помощта на система от помпи. Въпреки това пътят до момчетата все така е непроходим и потънал във вода. Така през по-голямата 'част от първите 1,7 км от пътя момчетата трябва да са вързани към водолаз. През последните 1,5 км те трябва да са на носилки, свързани със система за издърпване, която се управлява от над 100 спасители по целия път.

.

Чангваньоен е помагал за осигуряването на екипировката, която включва малки костюми, скуба маски, които да покриват цялото лице, светлини за под водата. Той поръчва големи количества от всичко. Всеки, който по това време се е опитвал да си купи водолазна маска в Тайланд, е претърпял провал, казва той. "На практика всички маски в страната бяха при нас."

Расмусен разказва, че тайландските власти са искали да избегнат момчетата да бъдат вадени през водата, тъй като "това определено беше най-плашещият вариант".

Но какви са алтернативите?

Все по-рисковано започва да изглежда момчетата да останат в пещерата месеци до януари, за да се чака оттеглянето на водата. Медиците обясняват, че нивата на кислород падат непрекъснато, до 15 на сто, а при 12% момчетата ще изпаднат в кома, казват те.

"Това ни притесни изключително много", обяснява Апаком Йоконгае, адмирал от тайландските военноморски сили. "Беше трудно да се борим с природата. Какво щеше да стане, ако нивата на кислород продължат да падат."

Другата опасност - нараства рискът от болести във влажната атмосфера на пещерата. "Беше много вероятно да започнат да се появяват инфекции, така състоянието на момчетата щеше да се влоши много бързо", казва и Расмусен.

Другият план - да се пробие дупка на 600 метра, дълбочината, на която се смята, че се намират 13-те, също е отхвърлена. Инженерите не могат да намерят мястото, където да започне пробивът. "Беше като да търсиш игла в купа сено", казва Йоконгае.

Проливните мусонни дъждове, които според прогнозата, трябва да започнат сутринта на 7 юли, биха наводнили пещерата и изваждането на момчетата би било невъзможно. Но това не се случва и тогава вече спасителите решават да действат.

"Имахме достатъчно хора за екипите, природните условия бяха добри, имахме прозорец, даден от благоприятното време", казва Расмусен. Спасителите решават, че това е най-добрата възможност, която ще имат и че трябва да се възползват от нея.

В пещерата в неделя сутрин момчетата, когато разбират, че ще ги вадят не показват никакъв страх, само са много развълнувани, гледат на това като на ново приключение, "о, аз ще се гмуркам" (Повечето въобще не могат да плуват, а никой никога преди това не се е гмуркал. Спасителите, които остават при тях през седмицата след като ги откриват пробват да им дадат първи уроци).

Спасителите обаче са страшно притеснени.

Имаше прекалено много неизвестни, обяснява Расмусен.

Най-големи са тревогите за най-малкото момче, 11-годишния Чанин, по прякор Титан. Спасителите издирват най-малката маска, но трябва да я смалят още повече. Когато момчето поема по пътя навън, те все още не са сигурни дали маската ще издържи. 

"Страхувахме се, че няма да му слегне добре, това беше голяма тревога", продължава Расмусен.

Кой определя реда, по който излизат момчетата

Спасителите планират да започнат с най-силното момче. Но австралийският лекар Ричард Харис, който стои цяла седмица с децата и който е прегледал момчетата и оценил тяхното състояние, казва, че всички са в добра форма, еднакво силни. Така те избират помежду си кой да тръгне първи.

Според тайландските власти решението взема техният треньор Еккапол Чантавонг. "Треньорът ги подреди. Той написа реда: 1,2,3,4...", обяснява Наронгсак Осатанакорн, който оглавява съвместния команден център за координация на операцията.

На момчетата са дадени успокоителни. Спасителите не коментират какви са били и колко силни, като обясняват, че това е решение на тайландското правителство. "Ако бяха нервни и тревожни, можеше да се изплашат и да се огънат. Някои бяха в съзнание, други спяха. Нямаше проблем", казва Йоконгае.

Постът на Расмусен е в частта от пещерата, известна като Патая бийч, на около 3 км навътре, това е най-дългата суха ивица между камарата, в която са момчетата и №3 - там, където е оперативната база на спасителната операция.

Във всяко от трите сутрини, в които се провеждат операциите, той прави своя мъчителен двучасов преход до поста си заедно с още двама водолази, свиква с тъмнината наоколо и чака.

В неделя около 2,30 следобед се появява водолаз, който носи първото от момчетата.

"Като екип действахме заедно, за да поставим момчетата на носилка, колкото е възможно по-бързо, след като те стигнеха с водолазите до Патая бийч и да ги пуснем отново във водата, колкото е възможно по-бързо", обяснява той.

"Аз пълзях, падах, ставах, вървях във водата и през скали, за да останат децата на носилката, така че да бъдат защитени от всичко това", добавя водолазът.

Преминаването по хлъзгавата, мокра и кална пътека в неговия участък отнема 20 минути. Расмусен се тревожи за всяка секунда, тъй като момчетата са в студена вода в продължение на два часа, така расте рискът телесната им температура да падне опасно ниско.

"Времето беше изключително важно за нас. Ако нещо се провалеше или се забавехме, това щеше да наруши не само ритъма на това, което се случваткъм момента, но и цялата спасителна операция", казва още водолазът.

Всеки интервюиран водолаз твърди, че чак в края на първия ден, те са започнали да вярват, че може и да успеят. 

"Чак след като приключихме в неделя и чухме, че четирите извадени деца са много добре по пътя към болницата, си помислехме, по дяволите, това може всъщност и да проработи", спомня си Расмусен.

С всеки следващ ден операцията става все по-ефикасна, но той напомня, че малко отклонение, дори дъжд, щеше да обрече част от момчетата да останат в пещерата. 

Само три часа след края на операцията цялата система на източване на водата рухва

Само три часа след като последните момчета и техният треньор, както и последните водолази и представители на тайландските военноморски сили напускат пещерата, цялата спасителна система внезапно рухва.

"Изведнъж главната водна помпа спря да работи", казва Чангваньоен. "Наложи се да тичаме към изхода, защото нивото на водата започна много бързо да се качва - с около 50 см на всеки 10 минути"..

Австралийските водолази в камара №3 описват, че са чули викове вътре в тунела, след това са видели лампи, които се движат бързо към тях.

"Беше като сцена от филм, всичко се срути. Беше една от тези намеси на Господ. Духът на пещерата вече не ни искаше там. Казваше: Вече ми писнахте, момчета. Време е да си вървите", казва Чангваньоен.

Расмусен няма религиозно обяснение, но се съгласява, че съвпадението във времето е доста странно.

Пещерата отново е празна, наводнена и недостъпна. Водолазите ще трябва да се върнат след пет месеца, за да приберат съоръженията си.