Притесних се за осем от конституционните ни съдии. Още преди две седмици, когато в социалните мрежи изникна фалшиво съобщение, че Конституционният съд (КС) е подкрепил Истанбулската конвенция. Авторът изброяваше имената на съдиите и призоваваше за физическа саморазправа, нещо в стил "да пребием педерасите".

Днес излезе решението на съда за Истанбулската конвенция, според което мнозинството от съдии я приемат за противоконституционна. Като прочетох мотивите, реших, че някой наистина е вкарал "винкело" в употребата срещу най-важните ни юристи.

Като за начало мнозинството подробно обяснява, че в Истанбулската конвенция се разделят като две различни понятия полът като биологичен факт и полът като социален конструкт.

След това отбелязват обаче, че представите "социален пол" в документа "търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран."

И още:

"В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани."

Значи хем Конвенцията разделя социалния пол от биологичния, хем всъщност ги смесва? Кое от двете е? И как точно концепцията за социален пол може да измести тази за биологичен, като в Конвенцията се прави ясно разделение между двете? Между другото, объркани и двусмислени изказвания са типичен симптом за мозъчно сътресение.

По-нататък съдиите се аргументират и с тезата на "патриотите" - че чрез документа ще се налага вкарване на трети пол:

"Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията."

Подобно нещо в Конвенцията няма - във въпросния член просто се казва, че е недопустима дискриминация на основата на пол, социален пол, раса, цвят на кожата и т.н. 

Друг симптом от удари по главата с тежък предмет е и временната амнезия:

"Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол", пишат конституционните съдии.

По време на бурното шоу около Истанбулската конвенция стана ясно, че повечето българи не знаят, че смяната на пола в България е напълно законна и призната от съда. Има детайлна процедура и мотивирано решение на Върховния административен съд по темата, според което някои хора се раждат с един биологичен пол, но психологическото им състояние и нагласи не съвпадат с него. Българският съд е приел, че те имат правото да вземат медикаменти и да се подложат на операция, както и да сменят гражданския си пол, сиреч какво пише в личната им карта.

Фактът, че осем конституционни съдии са забравили това, е крайно притеснителен. Тъй като те би трябвало да са подбрани сред най-опитните юристи в България, следва, че амнезията им е причинена от нещо друго.

"Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“"

Да преведем - ако целта на един документ е да се бори с насилие, специфично насочено към един от двата биологични пола, напълно ненужно е да се дефинират понятия като "пол" в него…

"Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак."

Както установихме от горния пример, Конституцията не дефинира биологичен пол - човек, получил правото да си смени гражданския пол, става легално от противоположния пол на този, с който се е родил. Например започнал живота си като мъж човек може да си смени пола и да встъпи в брак с друг мъж, тъй като легално вече е жена. 

"Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент."

Прочетете това изречение още веднъж. После още няколко пъти. Според конституционните съдии приемането на съществуването на социална роля на пола може да направи така, че хората да не правят разлика между мъж и жена. Макар че дали някой е мъж или жена според тях се определя само и единствено биологично.

Разбира се, като говорим за Истанбулската конвенция, няма как да не вкараме и малко "традиционни ценности". Не в прав текст.

"В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното."

Значи първо полът в Конституцията се определяше само от биологията, сега се оказва, че има и елемент на социална конструкция. Противоречащите си твърдения са типични за жертвите на побой и пост-травматичен стрес, така че това е разбираемо.

Не е разбираема обаче тезата, която изхожда от горните думи - че понятието "жена" върви задължително в комплект с "майка", т.е. ако една жена не е майка, значи не е съвсем жена. Текстът визира чл. 47, ал. 2 от Конституцията, който предвижда специална закрила за "жената майка". Което като израз предполага, че има и жени, които не са майки. Но спокойно - и това има обяснение. Сътресението води често и до замъгляване на зрението, а вече установихме, че съдиите страдат от амнезия. Значи е напълно възможно да са забравили въпросния член, а после и да не са могли да го прочетат, за да си го припомнят.

Всички тези симптоми говорят за скорошна тежка мозъчно-черепна травма. Много е притеснително, ако някой е бил конституционните съдии и то за да повлияе на решение на една от най-важните институции в страната. Редно е съдиите да съобщят за подобен инцидент на силите на реда и да потърсят медицинска помощ - мозъчните сътресения са особено опасни, ако не се вземат скорошни мерки.

За четиримата конституционалисти с особено мнение - Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров, които явно някак са избегнали боя и не са се включили в тези несвързани, изсмукани от пръстите, измъчени, объркани и абсурдни мотиви - поздравления!