Мъничко теория в помощ на практиката.

В Рисковото общество, т.е. в Обществото на рисковете, в което навлизаме, много важни понятия са уязвимост (vulnerability) и устойчивост (resilience).

В частност това са ключови понятия и в киберсигурността, която у нас се оказва все повече и повече кибер(не)сигурност!

Уязвима система (а система може да е и държавата като интегриран и консолидиран комплекс от институции за мениджмънт на различни жизнено важни процеси) не е просто система с уязвимости.

Уязвимостта на системата не е механичен сбор от отделните уязвимости. Сборът от уязвимости е количество. Уязвимостта е качество, зло, лошо качество.

Уязвимостта на системата има комплексен характер, тя е преди всичко резултат от лошото управление на системата като система.

Когато една система е уязвима, всеки неин елемент може да се превърне в уязвимост.

Ето защо една система се превръща в устойчива не като просто се премахват отделните й уязвимости (това трябва да се прави!, макар че никой не се бори с бълхите, като ги избива една по една). За да се превърне системата в устойчива, е нужно много повече от преодоляване на отделните уязвимости. Трябва да се изгради култура на устойчивостта, ранно сигнализиране и превенция на уязвимостите.

Устойчивостта на системата не е в ръцете на специалистите по преодоляване на отделните уязвимости. Устойчивостта на системата е управленски проблем.

Системата "България", т.е. Държавата България като комплекс от институции за мениджмънт на жизненоважни процеси вече десетилетие се управлява зле, късогледо, ненаучно, без стратегия, с инжектиране в нея на некомпетентни кадри, подбирани по критерии, нямащи твърде общи неща с изискванията за съвременен мениджмънт.

Смея да твърдя, че не помня през живота си (а той вече е 62+) България да е управлявана по толкова скаран с модерните разбирания начин!

В резултат на това системата "България" се превърна в изключително уязвима система, без надеждна устойчивост (ressilience), каквато е абсолютно задължителна в Обществото на рисковете. Ето защо всеки неин елемент може да се превърне в уязвимост (vulnerability) и ние виждаме как това вече започва да се случва!

Ние, българите - и властимащи, и обикновени хора, трябва да осъзнаем, че щраква капанът, отдавна описан в науката, за която властта нехае - държавата ни става анормално уязвима и с нулева устойчивост!

Ето защо не бива на отделните случаи (например с Търговския регистър) да гледаме като на уязвимости, които правят системата "България" уязвима! Не, тези отделни уязвимости не са причини за уяязвимостта на системата "България". Те са последици от уязвимостта на системата "България". На тях днес се е спряла рулетката. Утре може да се спре на нещо друго. И ще се спре!

Ако не спрем да се отнасяме с такова безразличие към съдбата на България...

Така е "според както сочи науката"!

Сложих го в кавички, защото, когато бях дете, имаше, мисля, един театър "Юнаци с умни калпаци", в които казваха така: "Според както сочи науката!"

Калпаците днес пак са на мода, само че не са умни.

Макар че не е работата в калпаците, а в това под тях...

Коментарът е от профила на Никола Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.