На 31 март 2025 г. около обяд Марин льо Пен беше призната за виновна в присвояване на обществени средства от Парижкия наказателен съд. Това ще бъде дата, която ще влезе в историята: депутатката от 2021 г. вече не е официално президент на партията, но в действителност все още е лидер на най-силната формация във Франция – крайнодясното „Национален сбор“ (НС).

Тази партия често е наричана „семейна афера“. НС наистина е такава - фамилията Льо Пен отдавна управлява партията и професионалното се преплита с личното. Но движението не е създадено, както често се твърди, от дългогодишния му президент Жан-Мари Льо Пен. Истинската идеологическа бащина роля в създаването на „Национален фронт“, който по-късно стана „Национален сбор“, принадлежи на вяколко души от неофашистката групировка, наречена „Ordre nouveau“ – „Нов ред“. Те приемат в редиците си бившия депутат Жан-Мари Льо Пен през 1972 г., за да го представят като сравнително умерено лице, което да бъде символ на опитите за реабилитация на крайно десния екстремизъм. Но Льо Пен не смята да е само лице. Малко след това поема контрола върху партията и я запълва с доверени лица и членове на семейството си.

Неговата най-млада дъщеря, Ян, организира събрания и събития и популяризира образа на баща си. Най-голямата, Мари-Каролин, се включва в политиката през 1985 г. и заема различни длъжности на регионално ниво.

При разцепването на „Национален фронт“ през 1998 г. тя се съюзява с „отцепника“ от партията Бруно Мегре. Дълги години баща й и сестра й не могат да простят предателството. Но в крайна сметка отново я приемат.

През 2011 г. Марин Льо Пен става президент на партията и оттогава е лицето на движението.

Всички три сестри Льо Пен са били или са в лични отношения с партийни отговорни лица. Третото поколение вече започва да се появява на политическата сцена: дъщерята на Ян, Марион Марешал, е възходяща звезда сред иденитаристите и национал-католиците, а настоящият лидер на партията, Жордан Бардела, от 2020 г. е във връзка с дъщерята на Мари-Каролин.

Водещите фигури в партията отдавна се оплакват, че за хора извън семейството няма шанс. Особено Марин Льо Пен често е била предпочитана от баща си пред по-опитни и заслужили фигури в партията: за член на Централния комитет, за позицията вицепрезидент, за водещи позиции в изборните листи и т.н. Лидерът на партията оправдава това с факта, че дъщеря му е известна на всички, защото носи името „Льо Пен“.

Заради това често се е стигало до конфликти със съпартийци, които имат стратегическо виждане (и обикновено популярност вътре в партията), но не са част от семейството. Историята на партията изобилства с такива примери: Бруно Мегре, Карл Ланг, Бруно Голниш, Жан-Клод Мартинез, Флориан Филипо.

Редовни чистки предотвратяват всякакви амбиции за самостоятелност в мисленето и действията. Историкът Никола Льобург обяснява логиката на семейния предприемач Льо Пен така:

„Те винаги се страхуват, че някой друг клон в партията ще стане конкуренция за тях“.

Бруно Мегрет, след разцеплението през 1998 г., критикува Жан-Мари Льо Пен, че „е разпаднал движението си сам, за да остане малкият монарх на малкия бизнес, в услуга на малката си фамилия“.

След петата си загуба на президентските избори патриархът предава ръководството на партията на средната си дъщеря през 2011 г. Но той постоянно се намесва в опитите ѝ да коригира имиджа на партита, която до този момент е широко заклеймявана: защита на „подтиснатата бяла раса“, антисемитски изказвания, омаловажаване на нацистката окупация като „не особено нечовешка“, оправдаване на маршал Петен от обвинения в държавна измяна (въпреки съответната му осъдителна присъда от 1945 г.), повторни оправдания на газовите камери като „детайл от Втората световна война“.

През 2015 г. Марин Льо Пен изключва баща си от „Национален фронт“. Без такъв символичен акт изглежда, че не е възможно да се осъществи лидерска смяна в тази партия.

Сега възниква въпросът за бъдещето

Марин Льо Пен беше осъдена на пет години неизбираемост и четири затвор (две с изпитателен срок, две с електронна гривна) с незабавно действие. Дори ако обжалва, както беше обявено, тя няма да може да се кандидатира за президент в изборите през 2027 г. Нито за каквато и да е друга изборна длъжност, дори за министър в случай на завземане на властта от партията до 2030 г.

Репутацията ѝ на „по-чистото лице на партията“, е унищожена: Съдът подчерта, че обществените средства, присвоени от евродепутатите за повече от десет години, в общ размер от 4,6 милиона евро, не само са отишли за партията, но и в частност за членове на семейството, като Ян Льо Пен, бившия ѝ партньор Луи Алио, както и за телохранителя, секретарката и кабинета на баща ѝ.

Младият, добре подготвен лидер на партията Жордан Бардела изглежда „естественият“ наследник за 2027 г. Той вече е на старта, но вътре в партията не е с безспорни позиции: твърде либерален, твърде приятелски настроен към бизнеса, твърде „съвместим със Саркози“. По-възможният кандидат за базата на партията е племенницата на Марин, Марион Марешал, която до 2018 г. беше известна като „Марешал-Льо Пен“. С нея партията ще запази марката и ще осигури „континуитет“. Всъщност 35-годишната Марион напусна партията през 2022 г., за да се присъедини към още по-крайно движение на Ерик Земур, наречено Reconquête!, а в края на миналата година пое председателството на още по-маргинално движение. Но случаят с нейната леля Мари-Каролин показва, че членовете на семейството имат привилегията да могат да напуснат партията и по-късно да се връщат в нея.

Така или иначе присъдата на Марин Льо Пен разклати не само, или не толкова позициите на партията, колкото на дългогодишно пуравляващия клан Льо Пен в нея. Дали ще успеят да излязат от тази ситуация и да останат начело на движението, тепърва ще се види.