Новият вестник „К“ възкреси познатата стара „Култура“. И може да го откриете на щандовете и сергиите до новото списание „Култура“. Така на опустелия вестникарски пазар, където дори най-големите издания броят читателите си на пръсти, днес се конкурират две периодични хартиени медии. За елитарна култура.

Двете издания се предлагат с подобен дизайн – с това и двете заявяват претенция към наследството на стария вестник „Култура“. Буквата „К“ в новия стар вестник е претърпяла лека промяна, изразена в удължена вдясно основа – алюзия за историята, с която идва на бял свят. Списанието пък запазва стария дизайн на главата на вестника – тъй като притежава авторски права върху нея. Корицата му е решена елегантно, изчистена от текст.

„К“ се завръща с формата, с който „Култура“ излизаше в продължение на 60 години – и е с познатия стил на съдържанието: виждаме познатите рубрики и много от постоянните автори.

Главен редактор е отново Копринка Червенкова, но не тя е подписала уводната статия на вестника, в която се казва, че старото заглавие е „узурпирано“ и че наследникът на вестника – сп. „Култура“, е „някакъв месечен сборник“.

„Вероятно този първи брой на едно ново издание Ви напомня нещо. Няма как да е иначе, то е продължение на едно заглавие, „Култура“, което бе узурпирано и превърнато от седмичник в някакъв месечен сборник.

Екипът на седмичника започва това издание, защото  многогодишните традиции искат да бъдат защитени, а новото, което променящите се времена носят – да бъде присаждано внимателно върху тях. Така, с постоянство и целенасоченост, се гради медия и се печели доверие. Така и само така, впрочем, се гради и културата на една нация – чрез приемственост, а не чрез скъсване.

Революционни прекъсвания се случват в света на изкуствата, там те улесняват създаването на адекватни към обновяващия се свят съобщения. В по-общия случай с националната култура обаче, чиято непрекъснатост, бихме казали монолитност, е условие за здрави и плодоносни обществени отношения, всяко подценяване на натрупаното е фатално.

Фатално за културата е олекотяването и загубата на критерии при оценка на произведенията, множащото се бездарие под фалшивия лозунг за фалшива вседостъпност или фалшив елитаризъм на културата.

Фатално е – и за културата, и за обществото – налагането на една-единствена гледна точка, на една-единствено правилна идея. На страниците на това ново – обаче с богати традиции – издание множеството на идеи и на гледни точки ще е задължително.

Така започваме.

Добър ден!

К.“

На първа страница на вестник „К“ са поместени два текста без пренос – за „бития репотер“ от „Господари на ефира“ и отзив за стихосбирката „Втора кожа“ на Катерина Стойкова. Анонсирано е огромно интервю с поета Ани Илков, както и още едно с проф. Галин Тихонов, анонс за отзив, посветен на есенните изложби в Пловдив, изложбата на Александър Добринов в Софийска градска галерия и др.

Темата на новия брой на сп. „Култура“ е „Театър без драматургия?“ и поставя въпроси, които писателят Георги Тенев е разпратил в писма до съмишленици:

„Дали театралната драматургия, сравнена с кинодраматургията, не е отчайващо изостанала? Можем ли да срещнем на сцената героите на деня като живи и артикулирани образи в съвременна българска пиеса? Защо драмата на съвременна България не задвижва въображението на драматурзите и режисьорите? Къде се намира нашият театър днес? И накъде се е запътил?“

Първите отговори са от самия подател. Следват мненията и анализите на философа Георги Каприев, на актрисата Елена Димитрова, на сценариста Димитър Стоянович, на журналистката и драматург Оля Стоянова.

Поместени са интервюта с проф. Виолета Дечева, с художника Емил Миразчиев, с Бернар Блистен, директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“, с диригента Найден Тодоров, с македонския режисьор Милчо Манчевски, с фотографката Надежда Чипева, както и статии на Диана Попова, проф. Чавдар Попов, Красимир Илиев, проф. Божидар Кунчев, Петър Пламенов, Соня Александрова.

Немалко от тях са от постоянните автори през годините на вестник „Култура“ и сега се е наложило да изберат къде да продължат. Колкото до аудиторията – предположението, че двете издания ще бъдат купувани от едни и същи хора, може би няма да намери потвърждение във времето. Читателите вероятно ще се наложи да изберат едно от двете – най-вече заради цената: седмичният вестник „К“ струва 3 лв. (12 лв. месечно), а месечното списание „Култура“ – 3,50 лв.

И тъй като са адресирани до публика с високи претенции, която у нас се събира в една шепа, възможно е от избора между двете „култури“ да пострадат и двете издания.

"Площад Славейков"