В Питсбърг има 426 моста - с двайсетина повече от Венеция.

Доскоро нямах представа за този факт за американския град в Западна Пенсилвания, който упорито, но сигурно се измъква от индустриалното си минало като западнал център на стоманодобива. Метафората на мостовете внесе един от малкото лъчи надежда след трагедията в синагогата на 27 октомври, взела 11 жертви. Мюсюлманите в Детройт - друг американски град, който влага много усилия да премине от славни спомени към стабилно бъдеще - веднага събраха стотици хиляди долари в подкрепа на евреите от Питсбърг.

Жестовете на добра воля изобилстваха, ако човек иска да сложи розовите очила и да се вгледа само в хубавото.

Може би след най-кървавия антисемитски акт в историята им американците ще проведат поредния разговор със себе си за омразата и насилието и ще стигнат най-после до решение? Уви, доста по-вероятно е Питсбърг започне да лее повече стомана от целия останал свят или в Детройт отново да тръгнат поточните линии за автомобили „Пакард“ с хромирани бампери.

САЩ се готвят за оспорвани междинни избори във вторник, които доста анализатори определиха като най-важните през последния половин век. Със сигурност са и сред най-грозните откъм политически обноски. Във вторник ще видим резултатите от косвения референдум за двете години управление на президент, който печели титлата за най-голям разединител в модерната американска история, и приемане или отричане на наложения от него стил в политиката.

Някой нарече изборите „Аферата К и К“ - като „керван и Кавано“

„Бодливата тел може да бъде прекрасна гледка“, каза президентът Доналд Тръмп на митинг в Монтана ден след като обяви, че ще изпраща редовна армия да „охранява“ южната граница срещу нелегални имигранти.

Абсурдността на идеята е очевидна и неслучайно доста генерали се изказаха срещу нея. Бившият министър на отбраната при Барак Обама и бивш републикански сенатор Чък Хейгъл се присмя на президента в ефир. Нека припомня, че „стената“ по същата граница също започна живота си като абсурдна, физически неосъществима идея през 2015 г., но въпреки това се оказа една от най-ефективните популистки метафори в арсенала на Тръмп.

Той се оплака от това как изпратените по пощата бомби и убитите в молитва вярващи в синагогата са разсеяли електората от мисли за изборите. Тръмп не може да е недоволен обаче, че публичната разправия в Сената покрай номинацията на Брет Кавано за съдия във Върховния съд изглежда втвърди част от републиканския електорат. Нека не забравяме, че през 2016 г. доста републиканци подкрепиха Тръмп не заради особена любов към него, а заради вече на два пъти изпълненото обещание да вкара консервативни магистрати във Върховния съд.

Повече от 27 милиона американци пуснаха бюлетините си предварително, което е рекорд за междинни избори. Анализаторите както винаги спорят какво означава това. Този вот е много по-труден за предсказване от президентския дори ако отчетем факта, че поне 80% от местата в Камарата на представителите са стабилно в ръцете на едната или другата партия. В момента съотношението е 235 републиканци към 193 демократи. В Сената разликата е по-малка – 51 към 47 плюс двама независими, които обикновено гласуват с демократите, но пък там драматичните размествания са по-трудни.

Стандартната прогноза ден преди изборите е, че демократите ще вземат обратно Камарата на представителите, която изгубиха през 2010 г., но републиканците ще задържат Сената, където от 2014 г. имат мнозинство, макар и тънко.

Какъв точно ще бъде изходът, ще разберем съвсем скоро. Естествено медиите отделят най-много внимание на националната надпревара заради общия баланс в Конгреса. Някои битки са особено напрегнати - като тази в Тексас между Бето О’Рурк и Тед Круз, и си струват интереса. Всъщност не по-малко, а в някои отношения дори и по-голямо значение имат състезанията за губернаторските места и за щатските законодателни органи.

Заради федералното устройство на държавата там ще се решават много от ключовите за САЩ въпроси, включително здравното осигуряване (имиграцията като цяло, както и външната политика са конституционно в ръцете на Вашингтон). В момента републиканците държат 26 от 36-те губернаторски поста, които са под въпрос във вторник. Щат по щат чергата е шарена, но като цяло демократите имат да извървят доста дълъг път, докато си върнат влиянието отпреди десетина години.

Във Флорида, Джорджия и Охайо губернаторските избори са истински трилър

В „портокаловия щат“ кметът на столицата Талахаси, демократът Ендрю Гилъм, е в схватка с Рон Десантис. В „прасковения щат“ (Джорджия) Стейси Ейбрамс предизвика републиканеца Браян Кемп, който в същото време е и официалното лице, което организира изборите и наблюдава спазването на законността по време на вота. В Охайо няма много плодове, но пък щатът се смята за ключов като ветропоказател за волята на американския електорат. И в трите щата допитванията дават практическо равенство на кандидатите, което ще бъде разчупено единствено от резултата в урните - а дори и тогава е възможен балотаж.

И Гилъм, и Ейбрамс са чернокожи. Те станаха обект на организирани расистки атаки, които ще останат в енциклопедията на най-позорните предизборни моменти в САЩ. Флорида и Джорджия също са арена на ожесточени взаимни нападки относно това дали държащите властта републиканци се опитват да ограничат възможностите за гласуване на малцинствените групи или на онези, които са по-бедни, нямат личен транспорт и т.н. Спорове за избирателните права се водят в Канзас и на много други места и битката тепърва ще се разпалва.

Както винаги Тръмп не пести думите си и обичайното му разминаване с фактите постави рекорди през последната седмица, колкото и трудно да изглежда това. В. „Уошингтън поуст“ неуморно води сметка и отчете 6420 лъжливи или подвеждащи твърдения на президента за 649 дни от встъпването му в длъжност.

Тръмп мина от средно по 5 до трийсетина лъжи и преувеличения дневно. Всяко подобно изказване на най-овластения политик в света неизбежно отклонява дискусията от наистина важни и нужни теми.

Вместо разговор за това как може да се извърши наистина смислена имиграционна реформа енергията отиде предимно в оборване на легендите за керван след керван, които неизбежно ще щурмуват южната граница, или в обсъждане на това дали Тръмп може да отнеме правото на американско гражданство по рождение, заковано в 14-ата поправка на Конституцията.

Вместо дискусия за тежкото състояние на здравното осигуряване Америка се занимаваше с едно предизборно видео, което разпалва най-екстремна ксенофобия. Няма да го описвам, можете да го видите директно от туита на 45-ия американски президент.

Предизборните дебати по същество отсъстваха

Дори иначе отличното състояние на американската икономика в момента не е център на кампаниите на републиканските кандидати, а в най-добрия случай в периферията. Виновна за това е атмосферата, която възходът на Тръмп направи възможна, макар и похватите да не са измислени от него. Личните нападки отдавна са заменили всякакви разговори относно конкретни политики, решения и подходи, защото са далече по-ефективни в краткосрочен план. Това накара бившия губернатор на Калифорния, умереният републикански "терминатор" Арнолд Шварценегер, да прекъсне водещия по време на интервю в неделя с възклицанието: „Мразя политиката!“

Демократите са затаили дъх в надежда, че очакваната „синя вълна“ наистина ще залее Америка. Барак Обама е в пъти по-активен в момента като участник в предизборни митинги, отколкото беше през 2016 г., макар че сегашният президент е недостижим с 30 речи пред препълнени с избиратели зали за последните три месеца. Все се сещам как Тръмп беше укорил Обама през октомври 2016-а след първите му появявания в полза на Клинтън.

Ярко изразената омраза между двамата президенти също е безпрецедентна за обноските в американската политика. Обичайно дипломатичният Обама не си пести острия език по време на митингите. Например, след като напомни на избирателите, че сегашният президент беше обещал да изчисти корупцията от „блатото“ във Вашингтон, в неделя в Чикаго Обама саркастично отбеляза:

„Поне никой от моята администрация не беше обвиняем.“

Съвсем вярно и нищо особено, ако го сравниш със стила на сегашния президент, но за Обама и всеки негов предшественик това е доста агресивна реплика.

Най-честото опасение, което чувам от трезвите глави в американския обществен живот, е, че при достатъчно убедителна републиканска победа през 2018-а демагогският нападателен стил на водене на кампаниите ще се вкорени като предпочитана стратегия за 2020 г. Тогава абсолютно всякакви следи от нормалност ще бъдат изличени от предизборната надпревара.

Не знам дали трябва да бъдем чак такива песимисти, защото методът „Тръмп“ си има естествените ограничения в държава със сериозни демократични традиции. Каквото и да се говори обаче, няма друга истина в политиката освен тази, която минава през избирателната урна. Така че нека изчакаме до утре.

Иначе доста хора се чудят какво прави специалният прокурор Робърт Мълър тия дни.