Русия непрестанно залага на политиката на блокадата. За Фреди Гщайгер, дипломатически кореспондент на Швейцарското национално радио и телевизия, тази руска стратегия е израз на слабост. По този повод известният швейцарски журналист дава интервю за собствената си медийна група.

От западна гледна точка Русия залага на политиката на препятствията. Вярно ли е подобно впечатление?

В значителна степен да. Но и честно трябва да се признае, че при конфликта в Сирия има показателно изключение. След първите атаки с отровен газ Русия беше сред държавите, които прокараха резолюция на ООН, целяща унищожаването на химическия оръжеен арсенал на сирийския диктатор. Така Русия предотврати американска военна офанзива срещу режима на Асад. В този конкретен случай Русия действаше конструктивно, в много други не.

Защо Русия непрестанно влиза в подобна опозиционна роля?

Има две основни причини. Всъщност Русия е сравнително слаба държава, предимно икономически. Въпреки това иска да играе в лигата на великите сили. За една сравнително слаба държава е по-лесно да води възпрепятстваща вместо конструктивна политика. Втората причина е, че който иска да налага идеи на международната арена, той се нуждае от съюзници. Това дълго време беше мощта на САЩ. При президента Доналд Тръмп вече не е съвсем така. От тази гледна точка правилният път за Русия е стратегията на възпрепятстване. Това й позволява да оказва влияние.

Иде реч за политика на силата, а не по същество?

Така е. Но това се отнася не само до Русия, а и до други държави. Зависи обаче и от гледната точка. Русия би се аргументирала, че в Сирия става въпрос за нещо съществено. Конкретно идеше реч да се предотврати свалянето на президента Асад от власт.

Сирия е едната страна. Последната седмица обаче Русия блокира приемане на резолюция на ООН за Бирма (Мианмар – б. р.). Какъв е тук интересът?

Това е типичен случай, който показва, че в момента съвместната игра между двете велики сили Китай и Русия много добре функционира. Китай значително подкрепи Русия в политиката спрямо Сирия. Сега Русия подкрепя Китай в политиката по отношение на Бирма.

Значи обичайните съюзници са в общ впряг, все едно за какво става дума?

Може и така да се каже. В момента Русия и Китай възнамеряват да разрушат наложилия се световен ред и да наложат друг, който да не е под влиянието на Запада. Така да се каже, сега те съзират шанса на столетието да го сторят, тъй като Европа е отслабена, но преди всичко поради факта, че донякъде американците се изолираха, а така слязоха и от сцената на ООН.

Има ли все още смисъл от Съвета за сигурност на ООН, след като Русия и Западът взаимно се блокират?

Това е големият въпрос. От друга страна – ако Съветът за сигурност на ООН го нямаше, коя би била алтернативата? Никой не е предлагал по-добра алтернатива. Не е за пръв път в историята по важни въпроси Съветът за сигурност на ООН да е блокиран. Примерите са много. Но има области, при които през изминалите години Съветът за сигурност функционираше добре. Примерно при политиката на налагане на санкции срещу Северна Корея.