Йонас Люшер е роден в Швейцария. Работил е като учител, бил е драматург и киносценарист, а днес е писател. Учил е философия, има магистратура в Института по техника, технология и природни науки към Мюнхенския университет. Опитът му да напише дисертация на тема „Значението на разказването за описанието на социалната комплексност в духа на нео-прагматизма“ завършва като дебютна новела - „Пролетта на варварите“ ( превод на български Жанина Драгостинова, изд. „Колибри“, 2016), за която получава литературните награди „Франц Хесел“ (2013) и „Ханс Фалада“ (2016). Вторият му роман „Крафт“, излиза през 2017 г., за който е отличен с Швейцарската награда за най-добър роман. 

- Г-н Люшер, първата ви професията е на учител. Има ли допир ли със сегашната ви на писател?

Това са много различни професии. Не виждам много общи неща между тях, едната е свързана с общуването с много хора, докато писателската е точно обратното – работиш сам. Би било неправилно, ако смесиш двата подхода на работа – като писател да искаш да учиш читателите си по този начин.

- Често обаче писателството е свързано и с това да водиш, да бъдеш ментор. Чувствате ли се ментор, г-н Люшер?

Понякога имам такова усещане, когато пътувам и се срещам с читателите си. От въпросите, които ми задават усещам, че имат такова очакване към мен. Но аз мисля, че това е по-скоро свързано с очаквания, които един писател не би трябвало да отговаря.

- Съгласен ли сте с тезата, че има едно колективно недоволство към днешните обществени водачи и лидери, което протестира срещу тях?

Ние вече имаме такива хора, които управляват като Тръмп в САЩ, Болсонаро в Бразилия, Салвини в Италия. Това са новите лидери и никак не ме правят щастлив. Защото са груби и първични, използват един доста брутален език, твърдят, че могат да предложат прости, лесни отговори на сложни и трудни въпроси. И защото възбуждат и предизвикват най-ниските страсти у хората, създавайки образи на врагове.

- Но това не е ли същият образ и на варварите?

Да, грубо първично, демонстрира се тази мъжка сила. Путин гол до кръста язди кобила, това си е чисто варварство.

- А това ли са новите варвари?

Да, до известна степен може да ги наречем така, но не зная и дали е достатъчно смислено. Не мисля, че понятието варварин много помага в случая, защото не е достатъчно конкретно и е натоварено с различни конотации. Има изключително варварски действия като това на саудитския принц Мохамед бин Салман, който разпореди по зверски начин да бъде убит един критичен журналист. Това е изключително варварско действие.

- Тази година се отбелязват пет десетилетия от събитията през 1968 г. Може ли да се търсят прилики с днешните протести на „жълтите жилетки“ в Париж?

Не, аз мисля, че те имат съвсем различни причини. Става въпрос за абсолютно различни неща. До голяма степен според мен са дори диаметрално противоположни по своята същност.

- Защо?

Защото през 68-ма година в протестното движение в Германия ставаше въпрос за освобождаване от тежкото наследство на нацизма. Защото ставаше въпрос за разширяване или търсене на нова дефиниция на свободите на хората, преосмисляне на сексуалната свобода. Мисля, че протестите днес имат и нещо реакционерско в себе си. Що се отнася до протестите във Франция самите протестиращи не са ясно срещу какво протестират и не са обединени от една кауза, а имат много разнопосочни искания. Затова в момента е много трудно да бъдат категоризирани.

- Пишете за консуматорското общество. Има ли днес различни разбирания за социалното неравенство в сравнение с времето отпреди три, четири десетилетия?

Много е странно, че 60-те години в Западна Европа бяха възприемани и се водят за златните години на социалната политика. Профсъюзите и синдикатите имаха много силни позиции тогава. Много голяма част от публичните блага се преразпределяха. Съвсем нови социални мерки бяха въведени като защитеното майчинство. Създаде се социалната държава. През 75-та година дойде петролната криза и заедно с нея се задълбочи икономическата криза. От тогава социалната държава е под обстрел. През 79-та година беше избрана Маргарет Тачър за министър-председател на Великобритания, през 81-ва Роналд Рейган за президент на САЩ. Пазарният либерализъм се разрастваше все повече – една икономическа политика, която се ориентираше все по-силно към предлагането. И от 80-те години ние имаме реално стагнация при заплащането, социалните придобивки. Социалното положение все повече оттогава се влошава. И статистиката показва, че през последните 30 години социалната ножица между приходи и разходи се отваря все повече.

- Как тези проблеми, които посочвате се вплитат в актуалния дебат между либералната и косервативната идея?

Това много ме безспокои, защото аз съм на мнение, че ние трябва все повече да се застъпваме за левите и социалдемократичните идеи. Защото това наистина е правилният път, да можем заедно да бъде солидарни, да можем заедно да отстояваме това, което е необходимо. Светът е доста несправедлив, ние се раждаме с различни таланти и в различна среда. Един се ражда в семейство на хора с висше образование, други на хора с алкохолици. Един е хубав, друг е грозен, едни са здрави, други болни. Съдбата си играе доста с хората. Именно инструментите, които ни дава социалната държава е идеята да може да противодействаме на това неравенство. Отворена за всички образователна система, достъп до здравеопазване и социални придобивки. И да може всички заедно с всички тези инструменти да се противопоставим на съдбата. Тези несправедливости може и да не може да ги отстраним, но поне да им противодействаме.

- Как може да се търси солидарност, когато парите все повече се обезценяват в консуматорското общество?

Трудно е. Мисля, че трябва да сме изключително внимателни да не допуснем мисълта за конкуренцията да завладее абсолютно всички сфери на живота.

- Като човек, който използва фикцията, за да разказва истории, как виждате Европа след двадесет годни?

Каква Европа си пожелавам след 20 години. Мечтая за Европа, която се е демократизирала и се е обединила. Където разликите в благосъстоянието между Севера и Юга, Изтока и Запада са се намалили, без да се изгубят културните особености на всяка страна.