Общата европейска валута, създадена официално на 1 януари 1999 г., изигра своята роля на щит срещу финансовата криза и за стабилизиране на цените. Недостатъчното изравняване между икономиките от еврозоната обаче изважда на показ крехкостта на една недовършена конструкция: по-конкретно липсата на общ бюджет и на истински банков съюз и капиталови пазари.

Еврото навърши 20 години и оцеля. Колко ли пъти му предсказваха провал и разпад още при неговото раждане, по време на финансовата криза и кризата със суверенните дългове.

"Ще преживее ли еврото 2012 година?", питаше се преди седем години нашият специалист по валутите Изабел Кроазар.

По случай 10-ата годишнина от пускането на еврото в обращение тя отбеляза, че единната валута е изиграла по забележителен начин своята роля на "щит от калена стомана срещу финансовата криза", спестявайки на "главните действащи лица от еврозоната опустошителните валутни бури, които бяха нещо обичайно за тях преди нейното създаване".

Стабилност и просперитет са двете предимства, изтъквани от Европейската централна банка (ЕЦБ), която отпразнува на 1 януари 20-ата годишнина от създаването на паричната единица евро, от фиксирането на обменните курсове между валутите на 11-те държави, участвали в неговото създаване. И ако стабилността е оспорвана рядко, то просперитетът, създаден от еврото, невинаги е забелязван от хората.

1. Това е популярна валута

Единната валута набра скорост, тя е използвана всекидневно от 340 милиона европейци в 19 страни, и въпреки критиките на привържениците на националния суверенитет, е необикновено популярна: според резултатите от проучване на Евробарометър, проведено през октомври и публикувано през ноември, 74% от жителите на еврозоната смятат, че единната валута е нещо добро за Европа - най-високото равнище от 2004 г. 64%, исторически рекорд, считат, че еврото е добро за страната им, а 25% са на обратното мнение, че общата валута е изиграла отрицателна роля. Във Франция делът на одобряващите еврото е малко по-нисък - 59% - и е намалял от миналата година. Заедно с Италия тя е една от страните, където някои обвиняват общата валута за икономическите трудности, най-вече за липсата на конкурентоспособност в промишлеността. Подкрепата за еврото е най-висока в Ирландия (85%), Люксембург (80%) и Австрия (76%). 

2. Гарантирана стабилност на цените

Въпреки усещането за повишаване на цените, предизвикано от въвеждането на еврото, успехът на общата валута е, че предотврати завръщането на инфлацията, която се отразяваше негативно на покупателната способност на домакинствата. От 1 януари 1999 г. годишната инфлация е средно 1,7%, "т. е. на по-ниско равнище от средните, регистрирани през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, в отделните страни от еврозоната преди присъединяването им" към нея, подчертава ЕЦБ.

3. Просперитетът не достига до всички

Поддържаше ли еврото икономическия растеж на еврозоната или го възпрепятстваше заради прословутите критерии от Маастрихт, които са толкова ограничителни? Тази тема е обект на дебати, но въпреки това фактът, че общата валута сложи край на рисковете от конкурентни девалвации, е неоспорима придобивка. ЕЦБ от своя страна изтъква, че брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС на глава от населението би бил "днес вероятно с 20% по-нисък, ако не бе имало никаква интеграция след Втората световна война" и че еврозоната е на второ място сред водещите икономики в света по БВП на глава от населението. Разликите между икономиките на отделните държави от групата обаче се увеличиха, особено между Германия, от една страна, и Франция и Италия, от друга. Жителите на Люксембург се радват на най-висок стандарт на живот, по покупателна способност, изчислена от Евростат, германците са на шесто място, французите - на единадесето, а италианците - на дванадесето. Правилата за бюджетна правоверност сами по себе си не позволиха изравняването на икономики, които са много различни по промишлено развитие.

Въпреки че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че "еврото донесе просперитет и защита на нашите граждани", председателят на Европейския парламент Антонио Таяни подчерта, че са необходими още усилия (и по-конкретно изграждането на един истински политически, финансов и бюджетен съюз).

4. Недовършена конструкция

Най-голямата слабост на общата валута безспорно е нейната недовършена конструкция, въпреки че отказът на държавите от паричен суверенитет сам по себе си вече е една революция. Различните европейски лидери са съгласни: икономическият и паричен съюз трябва да бъде довършен, което минава през доизграждането на банковия съюз и този на капиталовите пазари, но и през установяването на истинска бюджетна солидарност, с други думи, бюджет на еврозоната - проект, защитаван пламенно от председателя на Европейската комисия и от френския президент Еманюел Макрон, но получил доста хладна подкрепа от германския канцлер Ангела Меркел.

Проектът е поддържан също от левицата и особено от френските евродепутати социалисти и радикали.

Докладът на французойката Перванш Берес от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подкрепя по този начин създаването на Европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите, защитаван от Комисията (финансова помощ под формата на заеми за държава членка в затруднено положение, гарантирани от бюджета на ЕС), но включвайки клауза за "плащане на социалните помощи на безработните в страните, които понасят асиметричен шок".

5. Валута, която не е достатъчно международна

В речта си за състоянието на Съюза през септември 2018 г. Жан-Клод Юнкер обяви, че "трябва да бъде направено повече, за да може общата валута да поеме пълната си роля на международната сцена". Да, еврото вече е втората най-използвана валута в света, като 60 страни са вързали своята парична единица към него по един или друг начин. Тежестта му на валутните пазари обаче е намаляла, според статистика (от 2016 г.) на Банката за международни разплащания

Ако на еврозоната се пада дял от 12% от световния БВП, то 36% от международните трансакции миналата година са били фактурирани или извършени в евро. Само 20% от международните резерви на чуждестранните централни банки са в евро - много далеч зад долара (60%), въпреки че никоя друга валута не надхвърля 5%. След кризата със суверенните дългове централните банки, по-специално на нововъзвикващите пазарни икономики, проявяват склонност да диверсифицират валутните си резерви.

За да засили международната роля на еврото, Европейската комисия обяви в началото на декември обществена консултация и поредица от мерки, целящи по-конкретно да стимулират представителите на някои стратегически сектори като енергетиката да се разплащат в евро, въпреки че 85% от енергията в ЕС е фактурирана в долари. Тя също така ще проведе проучване сред заинтересованите страни, за да установи как да увеличи използването на еврото в търговията със суровини (селскостопански продукти, метали и полезни изкопаеми), транспортния сектор (производството на самолети, влакове и кораби) и на финансовите пазари.

Статията е от в. "Трибюн", преводът е на БТА