Договорът от Аахен, който Емануел Макрон и Ангела Меркел ще подпишат на 22 януари, ще допринесе за най-близкото партньорство между две държави членки на ЕС след Втората световна война, предаде "Политико".

Докато Великобритания се подготвя да напусне Съюза само след два месеца, Германия и Франция правят точно обратното - ще се опитат да създадат интеграция в интеграцията.

Укрепване в Съвета: И двете страни ще се консултират помежду си “на всички нива” преди важни срещи на ЕС и ще се опитат да представят както “съвместни позиции”, така и “съвместни изявления на министрите”.

Последното се практикува често от Съвета по общи въпроси в сферата на върховенството на закона, но след подписването на договора двете страни ще правят същото и по въпроси за сигурността и отбраната. Целта е да имат общи позиции "по всички важни решения".

Въпроси от сигурността: Обещават си „съвместно да инвестират“ в европейски военни „пропуски в способностите“, да подкрепят сътрудничеството на свои производители на оръжия и да намерят „съвместен подход за износ на оръжие“.

Нещо повече, страните ще обсъждат създаването на френско-германски съвет за отбрана и сигурност. Той ще заседава "редовно на най-високо ниво". Явно е, че Берлин и Париж искат след време Европа да се защатава сама - без американска помощ.

Глобалната сцена: Франция и Германия също искат да бъдат разглеждани като близки в ООН - смятат да съгласуват председателствата си в Съвета за сигурност (Германия стана непостоянен член за две години от 1 януари т.г.) и искат реформа на институцията.

"Приемането на Германия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН е приоритет на френско-германската дипломация", се чете в документа.

Този модел на сътрудничеството в ООН е по-малко амбициозен от друга идея, която често се коментира - Франция да се откаже от постоянното си членство в Съвета за сигурност за сметка на Европейския съюз.  

Европейските правителства няма да останат доволни: Макар че Берлин и Париж подчертават на много места в договора, че сътрудничеството им е в услуга на Съюза, този документ може да се разглежда като учредителен за един ексклузивен европейски клуб (Берлин повече се опитва да избегне това впечатление от Париж).

Друг пример: Двете държави си обещават да "задълбочат интеграцията на своите икономики", като в проектодоговора се казва - с интеграцията се цели създаването на "френско-германска икономическа зона с общи правила". Това много лесно може да се преведе като "вътрешен пазар във вътрешния пазар".

Двете държави искат повече от гражданите им да познават добре езика на другата, като идеята в районите около общата граница е населението да бъде двуезично. Вдъхновението за това може би произтича от Саарската област (оттам са външният министър Хайко Маас, икономическият министър Петер Алтмайер и новият председател на Християндемократическия съюз - Анегрет Крамп-Каренбауер).

Тя е присъединена към ФРГ на 1 януари 1957 г., след като влиза в сила Саарският договор. Важна клауза от него е била изучаването на френския като първи чужд език (за разлика от останалата част от ФРГ, в която водещ е бил английският) и макар тя да е отдавна отпаднала като задължителна, продължава да се спазва.

Ключови въпроси: Наистина ли е това любов между две държави, или просто Меркел и Макрон се разбират много добре? И какво ще се случи, когато вече не са на власт?