Article_top

Пренебрегнатото буре с барут, или защо на Балканите зрее поредният конфликт между Русия и Запада. На тази тема посвещава свой анализ Business Insider Deutschland, изданието за Германия на нюйоркския новинарски сайт Business Insider.

Себастиан Курц, австрийската звезда и малко повече от година канцлер, през второто полугодие на 2018 г. председател на Европейския съвет, би могъл да го направи – сближаването на Западните Балкани с Брюксел. Та нали Курц се смята за голям прятел на Западните Балкани. В началото на 2016 г. стъпка по стъпка той затвори бежанския маршрут заедно с държавни и правителствени ръководители от региона. Едва ли друг правителствен ръководител в Европа има толкова тесни отношения с Белград, Прищина, Сараево и Скопие. Въпреки положените усилия не успя, но подчерта, че докато държавите от Западните Балкани са извън ЕС, то от географска гледна точка този съюз е несъвършен. Действително Курц искаше да се постигнат по-тесни отношения между Брюксел и държавите от бивша Югославия. Напразно. Според наблюдатели положението остава такова, каквото е – заплетено. Сега експерт бие тревога.

Заплаха Балканите отново да се превърнат в буре с барут

“Държавите от Западните Балкани просто ще се обезкървят, ако не получат обхватна финансова подкрепа от ЕС”, казва експертът по Балканите Душан Релич от германската фондация “Наука и политика”.

Всъщност от икономическа гредна точка тези държави вече били в ЕС. Но поради факта, че нямат достъп до структурните фондове на ЕС, ще им е изключително трудно да постигнат икономическа и политическа стабилност, смята Релич.

Действително през изминалите месеци се обостри стар конфликт – този между Сърбия и Косово. И пак е замесена сръбската покровителка Русия. Появи се заплаха Балканите отново да се превърнат в буре с барут.

Днешното положение на Западните Балкани е резултат от продължителен и кървав процес. През 90-те години на миналия век югославската многонационална държава рухна като недопечен сладкиш. Непримиримо един срещу друг с гранати и танкове се изправиха словенци, хървати, сърби и албанци, православни християни, католици, евреи и мюсюлмани. Сръбски националисти не се побояха да извършат геноцид срещу хиляди босненци в Сребреница.

Русия се смята за закрилница на сърбите

Крехки компромиси сложиха временен край на балканските войни. Междувременно Словения и Хърватия са членки на Европейския съюз.

Продължава да тлее конфликтът между Сърбия и вече независимо Косово. Към това трябва да се прибавят и местни проблеми – корупция, съмнителна правова държава, слаба икономика. ЕС би могъл да влезе в ролята на притегателна сила. Вместо това да стане, все повече нараства влиянието на руския президент Владимир Путин.

По исторически причини Русия гледа на себе си като на защитник на сърбите. По стратегически причини Кремъл иска да торпилира присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Ето защо Русия поддържа тесни контакти със сръбската партия в Босна и Херцеговина. Ето защо Кремъл винаги е готов да задълбочава военното си сътрудничество със сърбите. Ето защо при конфликта с Косово Русия категорично застава зад Белград, и то точно сега, тъй като Косово обяви намерението си да създаде своя армия. В Съвета за сигурност на ООН Русия настоя подобна армия незабавно да бъде разтурена. А какво прави ЕС? Мотае се и се колебае.

Русия на Путин е главен актьор на Балканите

През 90-те години на миналия век играта на Запада беше сравнително лесна. При разпада на Съветския съюз Москва беше отслабена, САЩ, останалата единствена суперсила, преживяха икономически възход. Мнозина бяха убедени, че бъдещето принадлежи на Запада. Дори и на Балканите, където бомбардировачи на НАТО първо се включиха във войната в Босна, а след това и в Косово и така направляваха конфликтите в своя посока. Накрая Сърбия трябваше да се примири с факта, че територията й се топи.

Сега разпределението на ролите далеч не е така ясно. Путин отново наложи Русия като главен актьор в региона. Обратно – ЕС не може да се реши дали да приеме за членки икономически слаби и натоварени с конфликти държави като Босна и Херцеговина и Сърбия, или пък първо да реши многобройните им вътрешни проблеми. По-скоро е второто.

Експертът Релич не вярва, че понастоящем е налице опасност от избухване на насилие в големи мащаби. Никой не искал да се възправи срещу 5000 войници от КФОР – многонационална военна единица под ръководството на НАТО, в която са включени и 800 германски мъже под пагон.

Въпреки всичко Европа трябва да бъде предупредена. И през 1914 г. един-единствен атентат в Сараево беше достатъчен повод за предизвикване на повсеместен пожар. Така се сложи началото на Първата световна война.

Заглавието, подзаглавието и преводът са на Клуб Z.

 

Пренебрегнатото буре с барут, или защо на Балканите зрее поредният конфликт между Русия и Запада. На тази тема посвещава свой анализ Business Insider Deutschland, изданието за Германия на нюйоркския новинарски сайт Business Insider.

Себастиан Курц, австрийската звезда и малко повече от година канцлер, през второто полугодие на 2018 г. председател на Европейския съвет, би могъл да го направи – сближаването на Западните Балкани с Брюксел. Та нали Курц се смята за голям прятел на Западните Балкани. В началото на 2016 г. стъпка по стъпка той затвори бежанския маршрут заедно с държавни и правителствени ръководители от региона. Едва ли друг правителствен ръководител в Европа има толкова тесни отношения с Белград, Прищина, Сараево и Скопие. Въпреки положените усилия не успя, но подчерта, че докато държавите от Западните Балкани са извън ЕС, то от географска гледна точка този съюз е несъвършен. Действително Курц искаше да се постигнат по-тесни отношения между Брюксел и държавите от бивша Югославия. Напразно. Според наблюдатели положението остава такова, каквото е – заплетено. Сега експерт бие тревога.

Заплаха Балканите отново да се превърнат в буре с барут

“Държавите от Западните Балкани просто ще се обезкървят, ако не получат обхватна финансова подкрепа от ЕС”, казва експертът по Балканите Душан Релич от германската фондация “Наука и политика”.

Всъщност от икономическа гредна точка тези държави вече били в ЕС. Но поради факта, че нямат достъп до структурните фондове на ЕС, ще им е изключително трудно да постигнат икономическа и политическа стабилност, смята Релич.

Действително през изминалите месеци се обостри стар конфликт – този между Сърбия и Косово. И пак е замесена сръбската покровителка Русия. Появи се заплаха Балканите отново да се превърнат в буре с барут.

Днешното положение на Западните Балкани е резултат от продължителен и кървав процес. През 90-те години на миналия век югославската многонационална държава рухна като недопечен сладкиш. Непримиримо един срещу друг с гранати и танкове се изправиха словенци, хървати, сърби и албанци, православни християни, католици, евреи и мюсюлмани. Сръбски националисти не се побояха да извършат геноцид срещу хиляди босненци в Сребреница.

Русия се смята за закрилница на сърбите

Крехки компромиси сложиха временен край на балканските войни. Междувременно Словения и Хърватия са членки на Европейския съюз.

Продължава да тлее конфликтът между Сърбия и вече независимо Косово. Към това трябва да се прибавят и местни проблеми – корупция, съмнителна правова държава, слаба икономика. ЕС би могъл да влезе в ролята на притегателна сила. Вместо това да стане, все повече нараства влиянието на руския президент Владимир Путин.

По исторически причини Русия гледа на себе си като на защитник на сърбите. По стратегически причини Кремъл иска да торпилира присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Ето защо Русия поддържа тесни контакти със сръбската партия в Босна и Херцеговина. Ето защо Кремъл винаги е готов да задълбочава военното си сътрудничество със сърбите. Ето защо при конфликта с Косово Русия категорично застава зад Белград, и то точно сега, тъй като Косово обяви намерението си да създаде своя армия. В Съвета за сигурност на ООН Русия настоя подобна армия незабавно да бъде разтурена. А какво прави ЕС? Мотае се и се колебае.

Русия на Путин е главен актьор на Балканите

През 90-те години на миналия век играта на Запада беше сравнително лесна. При разпада на Съветския съюз Москва беше отслабена, САЩ, останалата единствена суперсила, преживяха икономически възход. Мнозина бяха убедени, че бъдещето принадлежи на Запада. Дори и на Балканите, където бомбардировачи на НАТО първо се включиха във войната в Босна, а след това и в Косово и така направляваха конфликтите в своя посока. Накрая Сърбия трябваше да се примири с факта, че територията й се топи.

Сега разпределението на ролите далеч не е така ясно. Путин отново наложи Русия като главен актьор в региона. Обратно – ЕС не може да се реши дали да приеме за членки икономически слаби и натоварени с конфликти държави като Босна и Херцеговина и Сърбия, или пък първо да реши многобройните им вътрешни проблеми. По-скоро е второто.

Експертът Релич не вярва, че понастоящем е налице опасност от избухване на насилие в големи мащаби. Никой не искал да се възправи срещу 5000 войници от КФОР – многонационална военна единица под ръководството на НАТО, в която са включени и 800 германски мъже под пагон.

Въпреки всичко Европа трябва да бъде предупредена. И през 1914 г. един-единствен атентат в Сараево беше достатъчен повод за предизвикване на повсеместен пожар. Така се сложи началото на Първата световна война.

Заглавието, подзаглавието и преводът са на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?