Article_top

„Липсата на гаранции за дългосрочност на проекта и за правомощия, така че да приложа всичко, което съм научил от големите европейски клубове, ме принудиха да взема това решение… Трябва да се мисли стратегически и да се мисли няколко хода напред. Под няколко хода напред имам предвид няколко години. На думи всички стоеше така, но аз настоявах тези думи да бъдат написани, за да имам гаранция, че стъпвайки в длъжност ще имам всички пълномощия да наложа всички тези практики на управления. Моята задача беше да направя така, че клубът да започне да работи като печеливш или поне не губещ бизнес. Това няма как да стане бързо… Освен това не мога да свърша всичко сам. Оттам стана ясно, че няма как да се получат нещата.”

Така заместник-изпълнителният директор на БФС Павел Колев обясни пред Спортно шоу “Гонг” по “Дарик радио” защо е отказал на собственика на “Левски” Спас Русев директорски пост на “Герена”.

Колев така и не стигна до “Левски”, но добре се е запознал със ситуацията в любимия си клуб, пък и от години е в управлението на футбола. И произнесе диагнозата на “синята” болест - липса на перспектива, липса на време, липса на план. 

Не, че тези неща не личат отдалеч. Не е нужно да си управленец, за да ги забележиш. 

Какво се случи? На Спас Русев беше предложен човек (предложи го запалянковският тръст “Синя България” - акционер в “Левски”), който да се заеме с оперативната власт в клуба, да опита да го реформира и да смени модела му, за да престане този клуб да губи милиони всяка година, а в даден момент да започне да печели и на терена. В късната есен на миналата година Русев публично се похвали, че в началото на януари Колев започва работа и задачата му е точно като формулираната по-горе.

В крайна сметка Колев няма да работи в “Левски” - не и сега. Бизнесменът трябваше да осъществи първия си “трансфер” за тази година и за целта имаше няколко месеца. Провали се. Отново. Ето ви и симптом за състоянието на един от най-големите български клубове. Собственикът едно нещо не може да доведе до успешен край и това е един от големите проблеми на “Левски”.

Разбира се, нека не се фокусираме прекалено много в личността на Павел Колев. Сам по себе си той не е панацея, а и както изтъкна вчера пред “Гонг”, сам няма да се справи, нужни са екип и програма за развитие, която да се следва. Представил е програма. На мнозина не се харесва, но Колев в момента наистина е най-подготвеният човек в българския футбол от гледна точка на съвременното управление в спорта. Дипломира се в престижен университет в Швейцария, получи сертификат за мениджмънт от УЕФА, делегат е на ФИФА и УЕФА на най-високо ниво, владее езици, организира Европейското до 17 г. в България през 2015 г., има контакти с влиятелни хора из Европа…

Няма гаранции, че щеше да успее в “Левски”, но заслужаваше шанс. От самото начало обаче нещата не изглеждаха като да се случат благополучно - Спас Русев явно не е човекът, който ще даде шанс на един млад мениджър да “бръкне по-надълбоко”. Защо ли?

Нищо драматично не е станало, нещата в “Левски” си остават постарому. Ден да мине, друг да дойде, отборът води подготовка на топло в Кипър, чака поредните нови попълнения. Чака поредната пролет, в която няма да спечели нищо и след която ще отбележи един тъжен юбилей - 10 години без трофей. На лято - нов треньор, нова селекция, нови надежди - като всяка година.

Нека разгледаме два случая от ежедневието на “Левски”, те също хвърлят светлина върху положението в клуба:

Преброяването на ненужните

Един от големите въпроси още от края на миналата година - кои ще отпаднат, така че да отворят места за нови. Медии и запалянковци брояхме “ненужните”. Е, стана ясно кои са и никой не е изненадан. А всъщност въпросът не е толкова кои са ненужните, а кои са нужните. Там е работата - те не са толкова много. Трима-четирима добри футболсти, останалото е пълнеж.

Няколко добри резултата и първо място през есента донесоха заблуда, че “Левски” може да стане шампион. Не трая дълго това. С този отбор не може повече.

Случаят с треньора Славиша Стоянович

Много се изговори и изписа, че словенецът се подиграл с “Левски”, тъй като през декември е влязъл в преговори с федерацията на Латвия. Искал да стане национален селекционер и да съчетава поста с треньорския на “Герена” до лятото, когато договорът му изтича и ще си тръгне от България.

Стоянович отрече тези писания и заяви, че ще изпълни задълженията си до края на сезона. Не знаем цялата истина. Най-логично изглежда шампионът на Сърбия с “Цървена звезда” просто да е поискал да обвърже бъдещето си от юни нататък, тъй като явно не му се остава в “Левски”.

На левскарите им се иска техният пореден чуждестранен треньор да е с безукорен морал и отдаденост на “синята” идея. Да желае да остане и след края на договора. Защото… “това е “Левски”.

А я си представете, че сте Славиша Стоянович и отивате в слабо познати страна и клуб. Собственикът ви сваля звезди и казва, че “това е Левски”, най-големият клуб в България”. Какво се оказва? Бързо осъзнавате, че собственикът явно не е на мястото си. Изпълнителният ви директор (Красимир Иванов) не разбира от футбол. Спортен директор, с който да работите заедно, няма. 

Отборът е на посредствено ниво, а нови качествени футболисти няма да се вземат, тъй като те струват пари, а в България се привличат предимно “свободни агенти”. Детско-юношеската школа не работи и не можете да разчитате на нея. За селекцията отговаря един човек - Кирил Вангелов, работата на когото си личи по отбора. Стадионът в по-голяма част от сезона е полупразен - в най-добрия случай. Първенството е много слабо, а титлата до голяма степен е запазена за друг клуб. 

Участието ви в евротурнирите не е много сигурно заради санкция от УЕФА за едни 2 милиона лева необезпечени дългове.

Това е “Левски” днес. Това е българският футбол, докаран на системи от генното инженерство на държавното управление. Вземи този клуб, ще получиш бизнесът, който искаш и няма да те закачаме.

 

„Липсата на гаранции за дългосрочност на проекта и за правомощия, така че да приложа всичко, което съм научил от големите европейски клубове, ме принудиха да взема това решение… Трябва да се мисли стратегически и да се мисли няколко хода напред. Под няколко хода напред имам предвид няколко години. На думи всички стоеше така, но аз настоявах тези думи да бъдат написани, за да имам гаранция, че стъпвайки в длъжност ще имам всички пълномощия да наложа всички тези практики на управления. Моята задача беше да направя така, че клубът да започне да работи като печеливш или поне не губещ бизнес. Това няма как да стане бързо… Освен това не мога да свърша всичко сам. Оттам стана ясно, че няма как да се получат нещата.”

Така заместник-изпълнителният директор на БФС Павел Колев обясни пред Спортно шоу “Гонг” по “Дарик радио” защо е отказал на собственика на “Левски” Спас Русев директорски пост на “Герена”.

Колев така и не стигна до “Левски”, но добре се е запознал със ситуацията в любимия си клуб, пък и от години е в управлението на футбола. И произнесе диагнозата на “синята” болест - липса на перспектива, липса на време, липса на план. 

Не, че тези неща не личат отдалеч. Не е нужно да си управленец, за да ги забележиш. 

Какво се случи? На Спас Русев беше предложен човек (предложи го запалянковският тръст “Синя България” - акционер в “Левски”), който да се заеме с оперативната власт в клуба, да опита да го реформира и да смени модела му, за да престане този клуб да губи милиони всяка година, а в даден момент да започне да печели и на терена. В късната есен на миналата година Русев публично се похвали, че в началото на януари Колев започва работа и задачата му е точно като формулираната по-горе.

В крайна сметка Колев няма да работи в “Левски” - не и сега. Бизнесменът трябваше да осъществи първия си “трансфер” за тази година и за целта имаше няколко месеца. Провали се. Отново. Ето ви и симптом за състоянието на един от най-големите български клубове. Собственикът едно нещо не може да доведе до успешен край и това е един от големите проблеми на “Левски”.

Разбира се, нека не се фокусираме прекалено много в личността на Павел Колев. Сам по себе си той не е панацея, а и както изтъкна вчера пред “Гонг”, сам няма да се справи, нужни са екип и програма за развитие, която да се следва. Представил е програма. На мнозина не се харесва, но Колев в момента наистина е най-подготвеният човек в българския футбол от гледна точка на съвременното управление в спорта. Дипломира се в престижен университет в Швейцария, получи сертификат за мениджмънт от УЕФА, делегат е на ФИФА и УЕФА на най-високо ниво, владее езици, организира Европейското до 17 г. в България през 2015 г., има контакти с влиятелни хора из Европа…

Няма гаранции, че щеше да успее в “Левски”, но заслужаваше шанс. От самото начало обаче нещата не изглеждаха като да се случат благополучно - Спас Русев явно не е човекът, който ще даде шанс на един млад мениджър да “бръкне по-надълбоко”. Защо ли?

Нищо драматично не е станало, нещата в “Левски” си остават постарому. Ден да мине, друг да дойде, отборът води подготовка на топло в Кипър, чака поредните нови попълнения. Чака поредната пролет, в която няма да спечели нищо и след която ще отбележи един тъжен юбилей - 10 години без трофей. На лято - нов треньор, нова селекция, нови надежди - като всяка година.

Нека разгледаме два случая от ежедневието на “Левски”, те също хвърлят светлина върху положението в клуба:

Преброяването на ненужните

Един от големите въпроси още от края на миналата година - кои ще отпаднат, така че да отворят места за нови. Медии и запалянковци брояхме “ненужните”. Е, стана ясно кои са и никой не е изненадан. А всъщност въпросът не е толкова кои са ненужните, а кои са нужните. Там е работата - те не са толкова много. Трима-четирима добри футболсти, останалото е пълнеж.

Няколко добри резултата и първо място през есента донесоха заблуда, че “Левски” може да стане шампион. Не трая дълго това. С този отбор не може повече.

Случаят с треньора Славиша Стоянович

Много се изговори и изписа, че словенецът се подиграл с “Левски”, тъй като през декември е влязъл в преговори с федерацията на Латвия. Искал да стане национален селекционер и да съчетава поста с треньорския на “Герена” до лятото, когато договорът му изтича и ще си тръгне от България.

Стоянович отрече тези писания и заяви, че ще изпълни задълженията си до края на сезона. Не знаем цялата истина. Най-логично изглежда шампионът на Сърбия с “Цървена звезда” просто да е поискал да обвърже бъдещето си от юни нататък, тъй като явно не му се остава в “Левски”.

На левскарите им се иска техният пореден чуждестранен треньор да е с безукорен морал и отдаденост на “синята” идея. Да желае да остане и след края на договора. Защото… “това е “Левски”.

А я си представете, че сте Славиша Стоянович и отивате в слабо познати страна и клуб. Собственикът ви сваля звезди и казва, че “това е Левски”, най-големият клуб в България”. Какво се оказва? Бързо осъзнавате, че собственикът явно не е на мястото си. Изпълнителният ви директор (Красимир Иванов) не разбира от футбол. Спортен директор, с който да работите заедно, няма. 

Отборът е на посредствено ниво, а нови качествени футболисти няма да се вземат, тъй като те струват пари, а в България се привличат предимно “свободни агенти”. Детско-юношеската школа не работи и не можете да разчитате на нея. За селекцията отговаря един човек - Кирил Вангелов, работата на когото си личи по отбора. Стадионът в по-голяма част от сезона е полупразен - в най-добрия случай. Първенството е много слабо, а титлата до голяма степен е запазена за друг клуб. 

Участието ви в евротурнирите не е много сигурно заради санкция от УЕФА за едни 2 милиона лева необезпечени дългове.

Това е “Левски” днес. Това е българският футбол, докаран на системи от генното инженерство на държавното управление. Вземи този клуб, ще получиш бизнесът, който искаш и няма да те закачаме.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Туристическият сезон е слаб. Как да привлечем повече туристи по родното Черноморие?