Article_top

На 25 януари Тръмп реши да отблокира временно правителствените служби, без да си осигури така желаните 5,7 милиарда долара за финансирането на стената по границата с Мексико. Президентът отправи вяло обещание, че ако Конгресът не одобри предложението му до 15 февруари, отново ще блокира правителството. Тръмп е на кръстопът, като нито една от пътеките не изглежда обещаваща. 

Първата означава, че ще си върне твърдите поддръжници, които са разочаровани от досегашното му бездействие по изграждането на стената. Това обаче ще стане или ако продължи блокадата на правителството, или като въведе национално извънредно положение. Това ще го дистанцира от групата на "независимите" в страната. 

Ако избере втората и отстъпи пред демократите, завинаги ще бъде маркиран като "слабак", който не си изпълнява обещанията и е от същото потекло като "платените политици", срещу които недоволства. Тази присъда ще дойде от най-гласовитите му симпатизанти, без чиято подкрепа трудно ще спечели следващите президентски избори през 2020 г. 

Слабите основи на Стената

"Дами и господа, хванахме го."

С тези слова американският дипломат Пол Бремър тържествено обявява на пресконференция залавянето на Саддам Хюсеин през декември 2003 г. след успешния завършек на операция "Червена зора".

Милиони американци (повечето от тях демократи) се събуждат всяка сутрин със съкровеното желание да чуят точно тези думи от устата на специалния прокурор Робърт Мълър по адрес на Тръмп. По-емоционалните от тях дори се надяват да видят президента, закопчан в белезници.

Но вероятността нещо подобно да се случи изглежда все по-нищожна. Затова немалка част от демократите се надяват да го изхвърлят от Белия дом по старомодния начин - на президентските избори през 2020 г. 

Тръмп сам влезе в дълбок трап, от който трудно ще излезе. Причината за това бе една реплика, която, подобно на "Направи Америка велика отново", спечели изборите през 2016 г. 

Защото той се провали (и то нееднократно) в основното си, най-грабващо окото предизборно обещание - че ще построи стена на границата с Мексико.

"Ще построим стена и Мексико ще я плати."

Две години по-късно това не само изглежда като най-дръзкото и наивно предизборно обещание в съвременната история на САЩ. То заплашва да се превърне в най-сигурния коз в ръцете на кандидат-президентите от Демократическата партия преди изборите през 2020 г. 

Втората част от изречението няма въобще да я коментираме, тъй като тя говори сама за себе си. Поддръжниците на Тръмп в мнозинството си са готови да приемат брътвежите на президента, че всъщност чрез слабото преформулиране на НАФТА (чието име ествествено бе променено), Мексико индиректно ще заплати за стената.

"Често казвах: "По един или друг начин Мексико ще плати за Стената." Това никога не се е променяло. Нашата нова сделка с Мексико (и Канада), USMCA, е много по-добра от старата, скъпоструваща и антиамериканска НАФТА и така с парите, които ще спестим, МЕКСИКО ПЛАЩА ЗА СТЕНАТА!" 

Други никога не са вземали идеята сериозно, а по-скоро за опит на Тръмп да се изяви като авторитет на международната сцена, като алфа-президент, който може да нарежда на другите държави какво да правят с парите си (не че това не се случва в отношенията между "големи" и "малки", но това е съвсем отделна тема). 

Нека отделим повече внимание на първата част от изречението, в което единствено се поема ангажиментът за строеж на стената. Очевидно мексиканците не са достатъчно луди (нито пък богати) да го направят, затова топката попадна в полето на новоизбрания президент - Доналд Тръмп. 

Месеци преди изборите редица експерти се опитваха да докажат, че стената между САЩ и Мексико е не само изключително скъпа, но и непрактична.

Според "консервативни" оценки на прорепубликанската медия "Фокс нюз" стената, на която се е спрял Тръмп, ще струва около 25 милиарда долара, макар че според прогнозите "на този етап е невъзможно точно да се изчисли".

Оценките за цената на Стената варират от 8 милиарда до 67 милиарда, но доклад на Американския правителствен счетоводен офис от юли 2018 г. предупреждава, че Стената "може да струва повече от планираното, да отнеме повече време за строеж и да не върши достатъчно добра работа".

Дори и да вземем горната граница, Америка е достатъчно богата държава да си позволи тези пари. Само бюджетът на Пентагона за 2019 г. е 700 милиарда долара.

Многократно обаче бе подчертавано, че огромна част от нелегалните мигранти (40 процента) са с просрочени визи - влезли са в страната легално, най-често чрез пътнически самолети и... просто са си останали.

Тоест прескочили са с около 10 000 километра потенциалната стена. Така дори и да я построят, единствено ще се повиши броят на закупените самолетни билети за Америка.

През първите две години Тръмп не успя да отдели пари за изграждането на стена, въпреки че Републиканската партия разполагаше с мнозинство в Конгреса. Отвъд цената и практичността влияние оказаха и други фактори.

Според екзит полове на Си Ен Ен от изборите през 2016 г. едва 41 процента от гласоподавателите подкрепяха издигането на физическа преграда на границата (макар сред тях да бяха 85 на сто от гласувалите за Тръмп). 

Президентът явно нямаше желанието да рискува подкрепата на останалите избиратели с толкова скъпоструващ проект, който можеше дори да не окаже особено въздействие върху притока на нелегални мигранти в страната. 

Освен това някои сред по-умерените (Лиза Мъркауски от Аляска) и авторитетните (Джон Маккейн от Аризона и Джон Корнин от Тексас) сенатори също изразяваха резерви към изграждането на Стената.

През 2017 г. Корнин изказа недоверие в успеха на изграждането на физическа бариера, тъй като "хората могат да минават под, около и през нея".

Маккейн бе най-върлият противник сред републиканците в Сената и неговият глас бе достатъчен да не мине успешно предложената реформа от Тръмп в здравната система.

Преди да почине, ветеранът от Виетнам Джон Маккейн бе най-върлият противник на Тръмп сред републиканските сенатори.

Ако тези сенатори не бяха гласували за предложението на президента, вотът им щеше да бъде достатъчен, тъй като републиканците разполагаха само с 51 от 100 сенатори преди изборите през ноември.

Единствените стъпки, които е поел Тръмп след стъпването си на власт, са укрепването на вече изградени стени по южната граница или построяването на различни прототипа стени - от бетон (но и от други материали - което също противоречи на предизборното му обещание). Летаргията и нерешителността на президента единствено ядосаха част от електората му.

След като демократите спечелиха мнозинство в Камарата на представителите и де факто си спечелиха правомощието да превърнат живота на президента в кошмар, Тръмп най-накрая реши да се вслуша в гласовете на някои от най-върлите си поддръжници, които бяха започнали да охладняват към него именно заради стената.

На 22 декември 2018 г. Тръмп блокира около една четвърт от правителствените служби (800 000 държавни служители), след като не получи желаните 5,7 милиарда долара от Конгреса за финансирането на стената.

"Президентката Нанси вече управлява държавата"

На 25 януари 2019 г. парализата на правителството бе временно прекратена именно от президента, след като подписа закон, който впоследствие бе единодушно приет от Камарата на представителите и Сената.

Чрез него бяха отпуснати средства за федералното правителство до 15 февруари 2019 г., което ще позволи на държавните служители да се върнат на работа и да си получат забавените заплати.

Текстът предвижда временното финансиране на много държавни агенции, но не включва 5,7-те милиарда долара.

Така бе сложен край на най-дългия "правителствен шътдаун" в историята на САЩ, продължил цели 35 дни. По данни на "Ню Йорк таймс" той коства на Америка 11 милиарда долара.

Трябва да се отчете, че в началото на декември 2018 г. Тръмп настоя да му бъдат отпуснати около 15 милиарда долара за стената. Тоест при блокирането на правителството той вече бе отстъпил и загубил. След началото на блокадата демократите просто трябваше да стоят и да очакват президентът сам да се обеси. 

Сега Камарата на представителите и Сенатът разполагат с малко повече от две седмици, за да постигнат компромис и да предотвратят един бъдещ блокаж, ако Тръмп е сериозен в намеренията си.
Но демократите едва ли имат намерение тепърва да отстъпват.

Президентът няма да бъде възприет като благосклонен лидер, който се грижи за служителите си, ако отново затвори правителствените служби. В същото време, ако има нещо, което републиканците мразят най-много, то това е слабостта.

Особено след като два дни преди това си пускал подобни "туитове": 

"ПОСТРОИ СТЕНА И ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ ПАДНЕ! Това е новото мото, през следващите две години преди Стената да е довършена, на Републиканската партия. Използвайте го и се молете!"

Реакцията след отбоя на 25 януари2019 г. бе мигновена. Ан Коултър, автор на бестселъри в "Ню Йорк таймс" и на книгата "Вярваме в Тръмп" ("In Trump we trust"), написа в туитър следното послание: 

"Добри новини за Джордж Хърбърт Уокър Буш (Буш-младши): От днес насетне той не е най-големият слабак, служил като президент на Съединените щати."

Дори в крайнодесния сайт "Брайтбарт" - бившата медия на бившия съветник на президента Стив Банън, която се биеше по гърдите, че е спечелила изборите за Тръмп, публикува материал със заглавието "Правителството е отворено... и Стената". В него бе отправена една от най-сериозните критики в историята на изданието срещу президента. 

В множество медии (отново дори и в "Брайтбарт") излязоха статии, които признаваха неотстъпчивостта на демократите и в частност на Нанси Пелоси – сегашния председател на Камарата на представителите.

Според официален представител на правителството, цитиран от "Политико", "президентката Нанси вече управлява държавата".

Нанси Пелоси - триумфиращата председателка на Камарата на представителите.

Традиционно блокирането на правителството се отразява зле на имиджа на президента. И този случай не бе изключение.

Според изследване на "Вашингтон пост" 53 процента от американците обвиняват Тръмп и републиканците в Конгреса за блокирането на правителството, докато едва 34 на сто от тях посочват за виновни демократите. 

Сред групата на "независимите" (които често определят победителя на президентските избори) 54 на сто държат президента и републиканците в Конгреса за отговорни, докато само 29 процента от останалите прехвърлят вината върху демократите.

Въпреки че някои от близките съветници на Тръмп подчертаха, че той е склонен отново да блокира правителството, ако се наложи, самият президент сякаш не изглежда толкова убеден.

На въпрос по време на интервю дали има готовност да приеме сделка, която ще му осигури по-малко от така желаните 5,7 милиарда долара, Тръмп бе лаконичен: "Съмнявам се."

Все пак Тръмп заплаши, че ако до 15 февруари Конгресът не отдели необходимите пари за стената по границата с Мексико, то той ще въведе "национално извънредно положение", за да я построи.

Чрез обявяването му президентът ще може да прехвърли пари (например от Пентагона) в строежа на Стената. Така де факто Тръмп ще свърши работата на Конгреса вместо него.

Необоснованото въвеждане на "национално извънредно положение" ще бъде веднага оспорено от демократите пред съда. Правните експерти са раздвоени относно това дали Тръмп ще спечели и дали въобще подобно действие към настоящия момент е в правомощията му, но делото най-вероятно ще трае много дълго време.

Срещу тази хрумка на президента се надигнаха и множество авторитетни републиканци като сенатора на Флорида Марк Рубио, който определи плана на Тръмп за "ужасяваща идея".

Други републиканци се ужасяват пред перспективата следващият демократ-президент да въвежда "национално извънредно положение", когато си пожелае.

Нека не забравяме, че Америка функционира на базата на прецедентите и с определянето на всеки дискусионен въпрос за "криза" би могло сериозно да се злоупотребява.

Но друга е основната причина, поради която Тръмп трябва окончателно да си изтрие от главата тази идея, въпреки че тя потенциално би му доставила повод "да си измие ръцете" и да обясни, че е направил всичко възможно. Това е отношението на обществото спрямо предупреждението му.

Според публикувано в понеделник изследване на Университета "Монмаут" цели 64 процента от американците смятат, че президентът не бива да заобикаля волята на Конгреса.

Около 66 процента от независимите също се противопоставят на потенциалното му решение - ключовата част от електората, която му спечели изборите през 2016 г.

Блокирането на правителствените служби се е отразило негативно на Тръмп  - от анкетата на "Вашингтон пост" става ясно, че "одобрението" на Тръмп е спаднало от 41 процента през октомври 2018 г. до 37 на сто през януари 2019 г., като същевременно "неодобрението" се е покачило от 53 на сто през ноември 2018 г. до 58 на сто в първия месец на новата година.

Невидима заплаха

Благодарение на отстъпката на Тръмп от 25 януари демократите, в частност кандидат-президентите, ще разполагат освен с всичко останало и с двоен светлинен меч (представете си Дарт Мол), който ще обръщат ту на едната, ту на другата страна и с който методично ще се опитват да обезглавят Тръмп дълго преди изборите през ноември 2020 г.:

1."Тръмп, ти си расист, който мрази мексиканците и въобще малцинствата - затова искаше да построиш стена."

2."Тръмп, ти не построи стена и така не спази най-основното си предизборно обещание. И то при положение, че в първите две години като президент имаше мнозинство в Конгреса."

Единичният светлинен меч не бе достатъчен на последните  избори. Тогава параноичните изхвърляния на демократите и медиите срещу Тръмп отвратиха електората повече от всекидневните подхлъзвания на президента. Това определено бе протестен вот - милиони американци, които през 2008 г. се довериха на "надеждата" на Обама, останаха разочаровани. През 2016 г. те решиха да сменят лагера и шокираха света, като гласуваха за Тръмп. 

Всъщност според гореспоменатите екзит полове на Си Ен Ен 38 процента от гласувалите през 2016 г. определиха "промяната" като основното качество, заради което избират конкретния кандидат - 82 на сто от тях избраха Тръмп.Затова тогавашните нападки срещу бизнесмена удариха на камък.

Нещо повече, дори преди да спечели изборите, беше ясно, че тази страна на меча се е изхабила - по-голямата част от поддръжниците на Тръмп са съгласни с оценката му за "медиите като врагове на народа" и за останалите "платени политици". Те го възприемаха за жертва на пропагандна кампания на соросоиди, либерасти и други.

Но прибавянето на второто лазерно острие може да се окаже достатъчно (както бе и за Куай-Гон Джин) и да наклони везните в полза на демократите. 

В битката между Дарт Мол и Куай-Гон Джин във филма "Невидима заплаха" решаващ се оказа двойният светлинен меч на "ситския лорд".

Според изследване на "Политико" от август 2018 г. водещите кандидат-президенти сред демократите Джо Байдън и Бърни Сандърс поотделно биха победили Доналд Тръмп с 12 пункта при директно гласуване. 

Джо Байдън - вицепрезидент в администрацията на Обама и спряган за основен фаворит на изборите през 2020 г.

Въпреки че на предишните избори експертите предричаха победа на Хилъри Клинтън, настоящият президент не може да разчита на късмета си и да продължава да губи гласоподаватели, като отново блокира правителството или въведе "национално извънредно положение". 

В същото време, ако Тръмп се "съмнява" до такава степен, че реши да отстъпи пред демократите на 15 февруари 2019 г., то известна (но достатъчна) част от електората му през 2016 г. без съмнение ще изрази недоволството си на изборите през 2020 г.

И тогава демократите най-накрая ще го "хванат".

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

На 25 януари Тръмп реши да отблокира временно правителствените служби, без да си осигури така желаните 5,7 милиарда долара за финансирането на стената по границата с Мексико. Президентът отправи вяло обещание, че ако Конгресът не одобри предложението му до 15 февруари, отново ще блокира правителството. Тръмп е на кръстопът, като нито една от пътеките не изглежда обещаваща. 

Първата означава, че ще си върне твърдите поддръжници, които са разочаровани от досегашното му бездействие по изграждането на стената. Това обаче ще стане или ако продължи блокадата на правителството, или като въведе национално извънредно положение. Това ще го дистанцира от групата на "независимите" в страната. 

Ако избере втората и отстъпи пред демократите, завинаги ще бъде маркиран като "слабак", който не си изпълнява обещанията и е от същото потекло като "платените политици", срещу които недоволства. Тази присъда ще дойде от най-гласовитите му симпатизанти, без чиято подкрепа трудно ще спечели следващите президентски избори през 2020 г. 

Слабите основи на Стената

"Дами и господа, хванахме го."

С тези слова американският дипломат Пол Бремър тържествено обявява на пресконференция залавянето на Саддам Хюсеин през декември 2003 г. след успешния завършек на операция "Червена зора".

Милиони американци (повечето от тях демократи) се събуждат всяка сутрин със съкровеното желание да чуят точно тези думи от устата на специалния прокурор Робърт Мълър по адрес на Тръмп. По-емоционалните от тях дори се надяват да видят президента, закопчан в белезници.

Но вероятността нещо подобно да се случи изглежда все по-нищожна. Затова немалка част от демократите се надяват да го изхвърлят от Белия дом по старомодния начин - на президентските избори през 2020 г. 

Тръмп сам влезе в дълбок трап, от който трудно ще излезе. Причината за това бе една реплика, която, подобно на "Направи Америка велика отново", спечели изборите през 2016 г. 

Защото той се провали (и то нееднократно) в основното си, най-грабващо окото предизборно обещание - че ще построи стена на границата с Мексико.

"Ще построим стена и Мексико ще я плати."

Две години по-късно това не само изглежда като най-дръзкото и наивно предизборно обещание в съвременната история на САЩ. То заплашва да се превърне в най-сигурния коз в ръцете на кандидат-президентите от Демократическата партия преди изборите през 2020 г. 

Втората част от изречението няма въобще да я коментираме, тъй като тя говори сама за себе си. Поддръжниците на Тръмп в мнозинството си са готови да приемат брътвежите на президента, че всъщност чрез слабото преформулиране на НАФТА (чието име ествествено бе променено), Мексико индиректно ще заплати за стената.

"Често казвах: "По един или друг начин Мексико ще плати за Стената." Това никога не се е променяло. Нашата нова сделка с Мексико (и Канада), USMCA, е много по-добра от старата, скъпоструваща и антиамериканска НАФТА и така с парите, които ще спестим, МЕКСИКО ПЛАЩА ЗА СТЕНАТА!" 

Други никога не са вземали идеята сериозно, а по-скоро за опит на Тръмп да се изяви като авторитет на международната сцена, като алфа-президент, който може да нарежда на другите държави какво да правят с парите си (не че това не се случва в отношенията между "големи" и "малки", но това е съвсем отделна тема). 

Нека отделим повече внимание на първата част от изречението, в което единствено се поема ангажиментът за строеж на стената. Очевидно мексиканците не са достатъчно луди (нито пък богати) да го направят, затова топката попадна в полето на новоизбрания президент - Доналд Тръмп. 

Месеци преди изборите редица експерти се опитваха да докажат, че стената между САЩ и Мексико е не само изключително скъпа, но и непрактична.

Според "консервативни" оценки на прорепубликанската медия "Фокс нюз" стената, на която се е спрял Тръмп, ще струва около 25 милиарда долара, макар че според прогнозите "на този етап е невъзможно точно да се изчисли".

Оценките за цената на Стената варират от 8 милиарда до 67 милиарда, но доклад на Американския правителствен счетоводен офис от юли 2018 г. предупреждава, че Стената "може да струва повече от планираното, да отнеме повече време за строеж и да не върши достатъчно добра работа".

Дори и да вземем горната граница, Америка е достатъчно богата държава да си позволи тези пари. Само бюджетът на Пентагона за 2019 г. е 700 милиарда долара.

Многократно обаче бе подчертавано, че огромна част от нелегалните мигранти (40 процента) са с просрочени визи - влезли са в страната легално, най-често чрез пътнически самолети и... просто са си останали.

Тоест прескочили са с около 10 000 километра потенциалната стена. Така дори и да я построят, единствено ще се повиши броят на закупените самолетни билети за Америка.

През първите две години Тръмп не успя да отдели пари за изграждането на стена, въпреки че Републиканската партия разполагаше с мнозинство в Конгреса. Отвъд цената и практичността влияние оказаха и други фактори.

Според екзит полове на Си Ен Ен от изборите през 2016 г. едва 41 процента от гласоподавателите подкрепяха издигането на физическа преграда на границата (макар сред тях да бяха 85 на сто от гласувалите за Тръмп). 

Президентът явно нямаше желанието да рискува подкрепата на останалите избиратели с толкова скъпоструващ проект, който можеше дори да не окаже особено въздействие върху притока на нелегални мигранти в страната. 

Освен това някои сред по-умерените (Лиза Мъркауски от Аляска) и авторитетните (Джон Маккейн от Аризона и Джон Корнин от Тексас) сенатори също изразяваха резерви към изграждането на Стената.

През 2017 г. Корнин изказа недоверие в успеха на изграждането на физическа бариера, тъй като "хората могат да минават под, около и през нея".

Маккейн бе най-върлият противник сред републиканците в Сената и неговият глас бе достатъчен да не мине успешно предложената реформа от Тръмп в здравната система.

Преди да почине, ветеранът от Виетнам Джон Маккейн бе най-върлият противник на Тръмп сред републиканските сенатори.

Ако тези сенатори не бяха гласували за предложението на президента, вотът им щеше да бъде достатъчен, тъй като републиканците разполагаха само с 51 от 100 сенатори преди изборите през ноември.

Единствените стъпки, които е поел Тръмп след стъпването си на власт, са укрепването на вече изградени стени по южната граница или построяването на различни прототипа стени - от бетон (но и от други материали - което също противоречи на предизборното му обещание). Летаргията и нерешителността на президента единствено ядосаха част от електората му.

След като демократите спечелиха мнозинство в Камарата на представителите и де факто си спечелиха правомощието да превърнат живота на президента в кошмар, Тръмп най-накрая реши да се вслуша в гласовете на някои от най-върлите си поддръжници, които бяха започнали да охладняват към него именно заради стената.

На 22 декември 2018 г. Тръмп блокира около една четвърт от правителствените служби (800 000 държавни служители), след като не получи желаните 5,7 милиарда долара от Конгреса за финансирането на стената.

"Президентката Нанси вече управлява държавата"

На 25 януари 2019 г. парализата на правителството бе временно прекратена именно от президента, след като подписа закон, който впоследствие бе единодушно приет от Камарата на представителите и Сената.

Чрез него бяха отпуснати средства за федералното правителство до 15 февруари 2019 г., което ще позволи на държавните служители да се върнат на работа и да си получат забавените заплати.

Текстът предвижда временното финансиране на много държавни агенции, но не включва 5,7-те милиарда долара.

Така бе сложен край на най-дългия "правителствен шътдаун" в историята на САЩ, продължил цели 35 дни. По данни на "Ню Йорк таймс" той коства на Америка 11 милиарда долара.

Трябва да се отчете, че в началото на декември 2018 г. Тръмп настоя да му бъдат отпуснати около 15 милиарда долара за стената. Тоест при блокирането на правителството той вече бе отстъпил и загубил. След началото на блокадата демократите просто трябваше да стоят и да очакват президентът сам да се обеси. 

Сега Камарата на представителите и Сенатът разполагат с малко повече от две седмици, за да постигнат компромис и да предотвратят един бъдещ блокаж, ако Тръмп е сериозен в намеренията си.
Но демократите едва ли имат намерение тепърва да отстъпват.

Президентът няма да бъде възприет като благосклонен лидер, който се грижи за служителите си, ако отново затвори правителствените служби. В същото време, ако има нещо, което републиканците мразят най-много, то това е слабостта.

Особено след като два дни преди това си пускал подобни "туитове": 

"ПОСТРОИ СТЕНА И ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ ПАДНЕ! Това е новото мото, през следващите две години преди Стената да е довършена, на Републиканската партия. Използвайте го и се молете!"

Реакцията след отбоя на 25 януари2019 г. бе мигновена. Ан Коултър, автор на бестселъри в "Ню Йорк таймс" и на книгата "Вярваме в Тръмп" ("In Trump we trust"), написа в туитър следното послание: 

"Добри новини за Джордж Хърбърт Уокър Буш (Буш-младши): От днес насетне той не е най-големият слабак, служил като президент на Съединените щати."

Дори в крайнодесния сайт "Брайтбарт" - бившата медия на бившия съветник на президента Стив Банън, която се биеше по гърдите, че е спечелила изборите за Тръмп, публикува материал със заглавието "Правителството е отворено... и Стената". В него бе отправена една от най-сериозните критики в историята на изданието срещу президента. 

В множество медии (отново дори и в "Брайтбарт") излязоха статии, които признаваха неотстъпчивостта на демократите и в частност на Нанси Пелоси – сегашния председател на Камарата на представителите.

Според официален представител на правителството, цитиран от "Политико", "президентката Нанси вече управлява държавата".

Нанси Пелоси - триумфиращата председателка на Камарата на представителите.

Традиционно блокирането на правителството се отразява зле на имиджа на президента. И този случай не бе изключение.

Според изследване на "Вашингтон пост" 53 процента от американците обвиняват Тръмп и републиканците в Конгреса за блокирането на правителството, докато едва 34 на сто от тях посочват за виновни демократите. 

Сред групата на "независимите" (които често определят победителя на президентските избори) 54 на сто държат президента и републиканците в Конгреса за отговорни, докато само 29 процента от останалите прехвърлят вината върху демократите.

Въпреки че някои от близките съветници на Тръмп подчертаха, че той е склонен отново да блокира правителството, ако се наложи, самият президент сякаш не изглежда толкова убеден.

На въпрос по време на интервю дали има готовност да приеме сделка, която ще му осигури по-малко от така желаните 5,7 милиарда долара, Тръмп бе лаконичен: "Съмнявам се."

Все пак Тръмп заплаши, че ако до 15 февруари Конгресът не отдели необходимите пари за стената по границата с Мексико, то той ще въведе "национално извънредно положение", за да я построи.

Чрез обявяването му президентът ще може да прехвърли пари (например от Пентагона) в строежа на Стената. Така де факто Тръмп ще свърши работата на Конгреса вместо него.

Необоснованото въвеждане на "национално извънредно положение" ще бъде веднага оспорено от демократите пред съда. Правните експерти са раздвоени относно това дали Тръмп ще спечели и дали въобще подобно действие към настоящия момент е в правомощията му, но делото най-вероятно ще трае много дълго време.

Срещу тази хрумка на президента се надигнаха и множество авторитетни републиканци като сенатора на Флорида Марк Рубио, който определи плана на Тръмп за "ужасяваща идея".

Други републиканци се ужасяват пред перспективата следващият демократ-президент да въвежда "национално извънредно положение", когато си пожелае.

Нека не забравяме, че Америка функционира на базата на прецедентите и с определянето на всеки дискусионен въпрос за "криза" би могло сериозно да се злоупотребява.

Но друга е основната причина, поради която Тръмп трябва окончателно да си изтрие от главата тази идея, въпреки че тя потенциално би му доставила повод "да си измие ръцете" и да обясни, че е направил всичко възможно. Това е отношението на обществото спрямо предупреждението му.

Според публикувано в понеделник изследване на Университета "Монмаут" цели 64 процента от американците смятат, че президентът не бива да заобикаля волята на Конгреса.

Около 66 процента от независимите също се противопоставят на потенциалното му решение - ключовата част от електората, която му спечели изборите през 2016 г.

Блокирането на правителствените служби се е отразило негативно на Тръмп  - от анкетата на "Вашингтон пост" става ясно, че "одобрението" на Тръмп е спаднало от 41 процента през октомври 2018 г. до 37 на сто през януари 2019 г., като същевременно "неодобрението" се е покачило от 53 на сто през ноември 2018 г. до 58 на сто в първия месец на новата година.

Невидима заплаха

Благодарение на отстъпката на Тръмп от 25 януари демократите, в частност кандидат-президентите, ще разполагат освен с всичко останало и с двоен светлинен меч (представете си Дарт Мол), който ще обръщат ту на едната, ту на другата страна и с който методично ще се опитват да обезглавят Тръмп дълго преди изборите през ноември 2020 г.:

1."Тръмп, ти си расист, който мрази мексиканците и въобще малцинствата - затова искаше да построиш стена."

2."Тръмп, ти не построи стена и така не спази най-основното си предизборно обещание. И то при положение, че в първите две години като президент имаше мнозинство в Конгреса."

Единичният светлинен меч не бе достатъчен на последните  избори. Тогава параноичните изхвърляния на демократите и медиите срещу Тръмп отвратиха електората повече от всекидневните подхлъзвания на президента. Това определено бе протестен вот - милиони американци, които през 2008 г. се довериха на "надеждата" на Обама, останаха разочаровани. През 2016 г. те решиха да сменят лагера и шокираха света, като гласуваха за Тръмп. 

Всъщност според гореспоменатите екзит полове на Си Ен Ен 38 процента от гласувалите през 2016 г. определиха "промяната" като основното качество, заради което избират конкретния кандидат - 82 на сто от тях избраха Тръмп.Затова тогавашните нападки срещу бизнесмена удариха на камък.

Нещо повече, дори преди да спечели изборите, беше ясно, че тази страна на меча се е изхабила - по-голямата част от поддръжниците на Тръмп са съгласни с оценката му за "медиите като врагове на народа" и за останалите "платени политици". Те го възприемаха за жертва на пропагандна кампания на соросоиди, либерасти и други.

Но прибавянето на второто лазерно острие може да се окаже достатъчно (както бе и за Куай-Гон Джин) и да наклони везните в полза на демократите. 

В битката между Дарт Мол и Куай-Гон Джин във филма "Невидима заплаха" решаващ се оказа двойният светлинен меч на "ситския лорд".

Според изследване на "Политико" от август 2018 г. водещите кандидат-президенти сред демократите Джо Байдън и Бърни Сандърс поотделно биха победили Доналд Тръмп с 12 пункта при директно гласуване. 

Джо Байдън - вицепрезидент в администрацията на Обама и спряган за основен фаворит на изборите през 2020 г.

Въпреки че на предишните избори експертите предричаха победа на Хилъри Клинтън, настоящият президент не може да разчита на късмета си и да продължава да губи гласоподаватели, като отново блокира правителството или въведе "национално извънредно положение". 

В същото време, ако Тръмп се "съмнява" до такава степен, че реши да отстъпи пред демократите на 15 февруари 2019 г., то известна (но достатъчна) част от електората му през 2016 г. без съмнение ще изрази недоволството си на изборите през 2020 г.

И тогава демократите най-накрая ще го "хванат".

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията