Близо две години разнопосочните коментари на кандидатите за Белия дом не спираха да стряскат инвеститорите. Перспективата от търговски войни на Съединените щати с Китай и Мексико удари световните пазари, и без това вече объркани след неочаквания резултат в полза на Брекзит.

Изборите в САЩ приключиха, но финансовата общност не си е поела дъх на облекчение. Доналд Тръмп - избраният президент, ще трябва да остави в миналото част от реториката на Доналд Тръмп - кандидата за президент, за да успокои изопнатите нерви на инвеститорите.

Тръмп ще влезе в Белия дом във времена на неустойчива глобална икономика. Големи развиващи се пазари като Бразилия, Русия и Южна Африка са в рецесия. Растежът в Китай се забавя, а Европа така и не се е отърсила от ефектите на кризата с еврото. Да добавим изгледите за мъчителен развод между ЕС и Обединеното кралство, възходът на икономическия национализъм в Централна Европа, Турция и Филипините, нерешеният конфликт в Сирия и клокочещият Близък Изток. Финансовите пазари имат достатъчно причини да са изплашени.

Инвеститорите търсят знаци, че популистките опорни точки в кампанията на Тръмп ще останат там, където им е мястото: в миналото на самата кампания. Темата не е само във външната търговия. Избраният президент трябва да отговори на проблемите отвътре: нарастваща пропаст между регионите и засилващо се социално неравенство.

Както британците, подкрепили излизането от ЕС, така и мнозина в САЩ виждат себе си изхвърлени зад борда на Американската мечта.

Доскоро по-доброто образование беше сигурен билет за успешна икономическа мобилност. В редица щати това вече не е така. Новите технологии създават цели индустрии с малка заетост, които изместват традиционните. Почасовата или временна работа дава малко социални придобивки към заплатата и намалява мобилността.

Новата икономика е и благодат, и проклятие. Благодатта се трупа в полза на малка група висококвалифицирани специалисти. Неравните възможности: ето кое направи тази президенстка кампания по-яростна и хаплива от предишните. От началото на XXI век насам средната класа в Щатите се топи и големи групи от хора минават в категорията на по-ниските доходи. Решаването на този проблем би следвало да е първа точка в програмата на новия президент.

Коя може да е началната стъпка? Да се започне с подобряване на средата за предприемачество. Съединените щати са единствената сред държавите със солиден капацитет, която не е подобрила бизнес регулациите си през последното десетилетие. Това се вижда от последния доклад Doing Business. Там САЩ споделят неособено престижната компания на страните-нереформатори, сред които Боливия, Ирак и Еритрея. Застоят в американската регулаторна политика обяснява загубата на конкурентноспособност в сравнение с други икономики. От 2004 г. насам САЩ изпаднаха от второто място в Doing Business (изпреварени само от Нова Зеландия) до осмото - след Нова Зеландия, Сингапур, Дания, Хонг Конг, Южна Корея, Норвегия и Обединеното кралство.

Някои от реформите зависят от волята на Конгреса. Като данъчната, където САЩ заемат 53-то място - по-напред само от Гърция и Португалия измежду всички страни от ОИСР. Но за други реформи не се искат значителни законодателни инициативи. Например в регулациите за стартиране на нов бизнес. Там Щатите са 49-ти в класацията, зад Мароко и Румъния. Ето двете области, където са нужни значителни промени, за да се улесни започването и развиването на бизнес.

Отвъд тези реформи, финансовите пазари биха приветствали инвестициите в инфраструктура. Качеството на пътната, летищната и градската инфраструктура изостава от това в други развити икономики и отрежда на САЩ 12-то място в Глобалния индекс за конкурентоспособност.

Но преди всичко, за пълноценен икономически растеж трябва добре работеща образователна система, която да подготвя хората за промените в икономическата среда. Според PISA, програмата за международна оценка на студентите, САЩ се нареждат на 20-то място сред развитите страни по качество на образованието. Подобрените позиции във всички тези индекси ще са знак за по-добра производителност на американските работници и ще повдигне духа на финансовите пазари.

Симеон Дянков е директор на Групата за финансови пазари към Лондонското училище по икономика и политически науки и Старши изследовател в Института за международна икономика „Питърсън“, вицепремиер на България (2009-2013).

Статията е публикувана в LSE Business Review на Лондонското училище по икономика и политически науки.