„Девети септември ми купи палтенце
И каза: Честито, честито, момченце!...“

 

Преди дни отново срещнах сравнително млад човек, сравнително информиран, сравнително справящ се с живота, който между другото вкара в разговора репликата „Няма по-голям държавник от Тодор Живков“.

Всеки път задавам въпроси след подобни думи, защото ми е интересно какво мотивира много хора да мислят по този начин.

„300 лева беше заплатата, а колко беше една малка водка, а?“ Отговарям, че нито заплатата беше 300 лева, нито ме интересува колко е струвала малката водка, но това няма значение. След няколко минути обаче стигаме до окончателната калкулация, която показва, че човекът срещу мен може да си купи много повече малки водки с днешната си заплата, но какво от това... „А, бе, няма по-голям от него“.

„Девети септември ми купи сандалки.
- Да припкат - заръча - краченцата малки!“

 

Имах една учителка по география, която твърдеше, че при комунизма е по-добре отколкото при капитализма - при капитализма баба й трябвало да мете двора с метла, докато при комунизма тя притежавала вече 2 (две) прахосмукачки. 

Отново е 9 септември, отново ще има спорове кога е било по-добре – по „времето на бай Тошо“ или днес, отново БСП ще отбележи датата с активно участие на кандидат-депутати във всички мероприятия по повода. 

Случайно или не, някакъв неизвестен за мен изпълнител се похвали по телевизията, че бил написал песента „Евала, Живков“. Вдъхновил се от „постиженията“. „Реших да съпоставя днешното време с онова, за да покажа отношението си към днешната ситуация в страната. Мога да кажа, че тогава беше по-хубаво, живееше се по-добре“, казва изпълнителят.

„А после ми сложи в ръката геврече
- Хапни си! - Девети септември ми рече.“

 

Работата на историците е да уточняват какво точно и с какви последици се е случило на тази дата преди 70 години. Девети септември е символ на завой, след който идва комунистически режим с еднопарийно управление, който отнема основни права и свободи, репресира и физически унищожава хиляди, а към края си мутира и в опит за етническо прочистване.

Неудовлетворението от днешното състояние на правовия ред и икономиката лесно водят до извода, че тогава „беше по-добре“. Конкретният разговор обаче винаги разкрива, че е било по-добре за много малка избрана прослойка и че всъщност почти никой не иска връщане на онова време. Но понеже не говорим за онова време, а предпочитаме да го замитаме, затова все по-често ще чуваме млади хора, които въздъхват по „времената на бай Тошо“.

„Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада“.

Тези настроения се използват удобно от отделни партии, най-вече от БСП, която си остава „червената“ партия, „бившата комунистическа“, „стогодишна“ и т.н. Колкото и европейски и модерни позиции да записва в документите си БСП, това не й пречи да продължава да бъде партията на Девети септември, партията на Жабокрек, партията на „онова време“.

Докато евродепутатите от БСП гласуват за общ ден за отбелязване на жертвите на сталинизма и нацизма, колегите им в България отбелязват извършеното от партизани убийство на лекуващи се германски войници в Жабокрек. Докато излъченият от БСП външен министър обсъжда заедно с колегите си в Брюксел санкции срещу Русия, кандидат-депутати от партията обещават да преименуват булевард „Цариградско шосе“ в проспект „Владимир Путин“. И т.н....

Доскоро БСП безпроблемно живееше в двете си кожи. Една политика навън, друга – навътре. Едно правим в управление, друго говорим в опозиция. Сега партията е в тежка криза и се е вкопчила като удавник в най-носталгично настроените си избиратели.

В предизборната платформа на БСП не изненадва идеята за премахване на плоския данък, не изненадва намерението за наливане на държавни пари в индустрията, не изненадва и протиповоставянето на нови санкции срещу Русия. Изненадата е в това изречение:

"Противопоставяме се на приемане на закони, с които исторически събития се използват за конюнктурни политически цели и засягат националните интереси и достойнството на БСП“.

Това е отчаян знак към най-консервативните избиратели – няма да ни пипате комунизма, няма да ни пипате Държавна сигурност, няма да ни пипате 16-ата република!

Обръщането назад е налице. Корнелия Нинова се снима пред паметника на Тодор Живков, Михаил Миков брани отпечатъка върху развитието на страната, оставен от „съветския модел на социализма“.

Мъката обаче е към своя край. Да е жива и здрава Мая Манолова. „Нейният“ изборен кодекс предвижда гражданите да могат да пренареждат листите. А точно най-консервативните говорители на левицата са най-любими на избирателите. В следващата си парламентарна група БСП ще има поне няколко подобни „екстремисти“, които ръководството няма да може да дисциплинира, т.е. да принуди да бъдат двулични. Партията се приближава до момента, в който ще трябва да изясни за себе си каква е – комунистическа, социалдемократическа, европейска, путинистка, угочавистка, или каквото си избере.

Затова този Девети септември е последният, или един от последните, които БСП може да употреби по стария начин – разкрачено и всеядно.