Article_top

С наближаването на европейските избори все по-често чуваме за заплахата от национал-популистите. Представителите на статуквото отчаяно се опитват да вкарат демоса в „правия път”. Трябва да спим неспокойно, чува се отвсякъде, понеже масите отново са се втурнали в някоя безумна посока.

Посърнал обаче, ще изкажа предположението, че европейската технокрация е обречена на провал. Че технократите не могат да ръководят нашия континент е аналитично съждение. Машиналното естество на технократа го отнася към политиката така, както евнухът се отнася към секса - знае как се прави, но не може да практикува (по Волтер). За да има обединена Европа, нужно е да има европейска идентичност. Но технократът е без идентитет, навякъде еднакъв, той е automaton politikon. Разумът безсъмнено е на страната на единството на Стария континент, особено вземайки предвид китайската експанзия и промените във Вашингтон. И ако проектът "Европа" е застрашен, то е заради тоталния неуспех на Брюксел да съгради чувство за принадлежност у редовия гражанин.

Непредставеният демос

Любимият наратив днес известява, че също както през междувоенния период, фашистите се готвят за поход към властта. Fake news обаче. Проучване на Изследователски център „Пю” показва, че в редица европейски държави привържениците на тъй наречените национал-популисти са по-благосклонни към представителната демокрация като форма на управление, отколкото съгражданите им. В Полша например 85 % от подкрепящите „Право и Справедливост“ вярват, че представителната демокрация е добър метод за управлението на страната им, докато процентът пада до 73 сред противниците на партията. В Италия (85% срещу 80% респективно) и Унгария (83% срещу 80%) резултатите са подобни.

Но време е сега някой да припомни, че и Хитлер е дошъл на власт по демократичен път. Нека не забравяме, че нацистите действително влизат на първо място в Райхстага след избори, но Хитлер придобива властта на диктатор едва след закона от 23 март 1933 г., който му дава извънредни правомощия. При гласуването му членовете на Райхстага извън нацистката партия са заплашени от есесовци, докато комунистите дори не са допуснати до вота.  Фашизмът е открит враг на демокрацията, а днешната национал-популистка вълна е захранвана тъкмо от усещането на много европейци, че тяхното мнение няма никакво значение за политическата класа, че демосът е непредставен - над 50 процента смятат, че гласът им няма влияние в Брюксел.

Европейската идентичност

Но нека никой не прибързва мислейки си, че решението е някакъв вид славитрифоновско народнячество. Разбира се, че елитизмът има своите основания. И те се простират дотам, додето лидерите са сами изтъкани от културата, която им е поверено да ръководят. Чуйте реториката на бюрокрацията в Брюксел, изпълнена с клишета, чуждоземна и все предвидима, и ще разберете защо европеецът е недоволен. По-точно, ще разберете защо мнозина, вероятно мнозината, не са способни да почувстват интерестите на Съюза над тези на нацията си. Това ще се случи само при условие, че се създаде доминантна европейска идентичност. Почвата за нея е подготвена от хиляди години обща история. А днес, когато Старият континент куцука зад новите свръхсили на Изток и все по-отдалечаващите се Съединени щати на Запад, Европа се нуждае спешно от нови жизнени сили. Технокрацията в Брюксел не може да зароди този нов импулс, понеже естеството и е глобалистко, ерго неевропейско. Европейският проект не може да е глобалистки проект. Глобалистите знаят как да извършват калкулации, но не разбират нищо от историчност, символ и традиция, от двигателите на всяка култура, които далеч надхвърлят стерилното поле на чистата експертиза. И тъй като гражданите усещат тази зейнала дупка в кораба си, те реагират.

Това е, струва ми се, постановката върху която стъпват национал-популистите.

Не омраза и шовинизъм, а нуждата от проект, чието туптящо сърце европеецът може да почувства. Съвсем естествено е, когато Брюксел не предлага необходимия авторитет, избирателите да се обръщат към засилване на националната държава.

Преосмисляне на целите

И все пак според мен няма обективни основания да се очаква разкол в ЕС след изборите през май. Повечето крайнодесни партии вече твърдят, че са проевропейско настроени или поне не са против обединена Европа. „Националният фронт“ във Франция беше създаден от Жан-Мари Льо Пен с основна задача да изкара страната си от Съюза. Но „Националният сбор“ на дъщеря му смени евроскептицизма с апели за вътрешна реформа на ЕС.

Страните от Централна и Източна Европа пък, където национал-популизмът е най-успешен, имат твърде големи икономически интереси от общоевропейския проект, за да си помислят за закриването му. Онова което ще се промени след месец май обаче е, че моделът на технокрацията ще бъде сериозно ранен. Това неизбежно ще мотивира Брюксел да преосмисли целите си. Тогава, само тогава, Европа ще може да бъде силна в единството си.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

С наближаването на европейските избори все по-често чуваме за заплахата от национал-популистите. Представителите на статуквото отчаяно се опитват да вкарат демоса в „правия път”. Трябва да спим неспокойно, чува се отвсякъде, понеже масите отново са се втурнали в някоя безумна посока.

Посърнал обаче, ще изкажа предположението, че европейската технокрация е обречена на провал. Че технократите не могат да ръководят нашия континент е аналитично съждение. Машиналното естество на технократа го отнася към политиката така, както евнухът се отнася към секса - знае как се прави, но не може да практикува (по Волтер). За да има обединена Европа, нужно е да има европейска идентичност. Но технократът е без идентитет, навякъде еднакъв, той е automaton politikon. Разумът безсъмнено е на страната на единството на Стария континент, особено вземайки предвид китайската експанзия и промените във Вашингтон. И ако проектът "Европа" е застрашен, то е заради тоталния неуспех на Брюксел да съгради чувство за принадлежност у редовия гражанин.

Непредставеният демос

Любимият наратив днес известява, че също както през междувоенния период, фашистите се готвят за поход към властта. Fake news обаче. Проучване на Изследователски център „Пю” показва, че в редица европейски държави привържениците на тъй наречените национал-популисти са по-благосклонни към представителната демокрация като форма на управление, отколкото съгражданите им. В Полша например 85 % от подкрепящите „Право и Справедливост“ вярват, че представителната демокрация е добър метод за управлението на страната им, докато процентът пада до 73 сред противниците на партията. В Италия (85% срещу 80% респективно) и Унгария (83% срещу 80%) резултатите са подобни.

Но време е сега някой да припомни, че и Хитлер е дошъл на власт по демократичен път. Нека не забравяме, че нацистите действително влизат на първо място в Райхстага след избори, но Хитлер придобива властта на диктатор едва след закона от 23 март 1933 г., който му дава извънредни правомощия. При гласуването му членовете на Райхстага извън нацистката партия са заплашени от есесовци, докато комунистите дори не са допуснати до вота.  Фашизмът е открит враг на демокрацията, а днешната национал-популистка вълна е захранвана тъкмо от усещането на много европейци, че тяхното мнение няма никакво значение за политическата класа, че демосът е непредставен - над 50 процента смятат, че гласът им няма влияние в Брюксел.

Европейската идентичност

Но нека никой не прибързва мислейки си, че решението е някакъв вид славитрифоновско народнячество. Разбира се, че елитизмът има своите основания. И те се простират дотам, додето лидерите са сами изтъкани от културата, която им е поверено да ръководят. Чуйте реториката на бюрокрацията в Брюксел, изпълнена с клишета, чуждоземна и все предвидима, и ще разберете защо европеецът е недоволен. По-точно, ще разберете защо мнозина, вероятно мнозината, не са способни да почувстват интерестите на Съюза над тези на нацията си. Това ще се случи само при условие, че се създаде доминантна европейска идентичност. Почвата за нея е подготвена от хиляди години обща история. А днес, когато Старият континент куцука зад новите свръхсили на Изток и все по-отдалечаващите се Съединени щати на Запад, Европа се нуждае спешно от нови жизнени сили. Технокрацията в Брюксел не може да зароди този нов импулс, понеже естеството и е глобалистко, ерго неевропейско. Европейският проект не може да е глобалистки проект. Глобалистите знаят как да извършват калкулации, но не разбират нищо от историчност, символ и традиция, от двигателите на всяка култура, които далеч надхвърлят стерилното поле на чистата експертиза. И тъй като гражданите усещат тази зейнала дупка в кораба си, те реагират.

Това е, струва ми се, постановката върху която стъпват национал-популистите.

Не омраза и шовинизъм, а нуждата от проект, чието туптящо сърце европеецът може да почувства. Съвсем естествено е, когато Брюксел не предлага необходимия авторитет, избирателите да се обръщат към засилване на националната държава.

Преосмисляне на целите

И все пак според мен няма обективни основания да се очаква разкол в ЕС след изборите през май. Повечето крайнодесни партии вече твърдят, че са проевропейско настроени или поне не са против обединена Европа. „Националният фронт“ във Франция беше създаден от Жан-Мари Льо Пен с основна задача да изкара страната си от Съюза. Но „Националният сбор“ на дъщеря му смени евроскептицизма с апели за вътрешна реформа на ЕС.

Страните от Централна и Източна Европа пък, където национал-популизмът е най-успешен, имат твърде големи икономически интереси от общоевропейския проект, за да си помислят за закриването му. Онова което ще се промени след месец май обаче е, че моделът на технокрацията ще бъде сериозно ранен. Това неизбежно ще мотивира Брюксел да преосмисли целите си. Тогава, само тогава, Европа ще може да бъде силна в единството си.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"то е заради тоталния неуспех

"то е заради тоталния неуспех на Брюксел да съгради чувство за принадлежност у редовия гражанин."

Авторе, ще се срамуваш от тия твои думи като порастнеш.

Нужда от "чувство за принадлежност" имат овцете, дебилите и лусърите.
Сам се слагаш в някое от тия множества.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Голямата начетеност и добрите анализи на младите от

Генерация Зет
правят силно положително впечатление. Пред тях има най-малкото два пътя. Единият – да се служи на честността, справедливостта, хуманността, на Отечеството. Реално в България сега тече Възраждане ХХІ век. То ще завърши, когато българите осъзнаят, че Руската империя никога не е била наш приятел и никога няма да бъде, докато не престане да има имперски мечти за световен политически хегемон, докато не се откаже от завоевателната си доктрина. За сега Руската империя е враг номер едно на България. Същото се отнася и за възраждащата се Турска империя, която е враг номер две, само защото във военно отношение е много по-слаба. И двете искат Златната ни земя.

Ако младите от Генерация Зет помогнат на българите да се вземат в ръце, да поведат битка с мирни средства срещу руската ни васалност, срещу ограбването ни от Русия с несправедливи договори, за отхвърляне на руската користна намеса във вътрешните ни дела, ще помогнат на България да просперира.

Другият път – пътят на величаене на Русия, осигурява много по-малко усилия, повече сладък живот, защото Русия защитава и цени предателите. Това е пътят на подлостта, на предателството, на изостаналостта. В това отношение примери много. В България има журналисти, политолози, социални антрополози, които лягат и стават с името на Русия, тичат по студия за да налагат русизма, и си живеят сладко, но безславно. От тази категория е и цялото 44 НС, управляващата шайка, доганистите. Затова България не се отлепя от дъното на мизерията!

Уважаеми таланти от Генерация Зет, помогнете на българите да не загубят държавността си! Дано моралът и почтеността Ви помогнат да изберете вярната посока! Изборът е Ваш!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?