Три наказателни процедури срещу България откри днес Европейската комисия. И трите са за неспазване на разпоредби в областта на околната среда. Освен това Еврокомисията призова София да въведе правилно в националното си законодателство правилата на ЕС за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. Също днес Комисията изпрати писма, с които приканва настоятелно България да въведат изцяло правилата на ЕС за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

Процедурите за околната среда

Европейската комисия настоятелно призова днес България, Хърватия, Кипър, Дания, Литва, Малта, Словения, Испания и Великобритания да спазят задълженията си за докладване за състоянието на морските води.

Правилата на ЕС предвиждат цялостна рамка за защита на моретата и океаните на ЕС. През юни 2008 г. държавите от ЕС постигнаха съгласие да преразгледат до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на съответните води, въздействието на човешката дейност върху околната среда и своите екологични цели. Засегнатите държави не представиха доклади на ЕК в определения срок, се посочва в съобщението. 

Комисията днес е решила да започне производство за установяване на нарушение като изпрати на тези държави официално уведомително писмо. Държавите разполагат с два месеца, за да отговорят, а в противен случай ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище.

По втората процедура ЕК приканва България, Хърватия, Франция, Холандия и Полша да приведат законодателството си за оценката на въздействието върху околната среда в съответствие с новите европейски изисквания. Според правилата, преди да получат разрешение, обществените и частните проекти подлежат на оценка за въздействието им върху околната среда. 

През 2014 г. държавите в ЕС промениха законодателството, като намалиха административната тежест и повишиха степента на защита на околната среда, а същевременно направиха бизнес решенията за обществени и частни инвестиции по-добре обосновани, по-предсказуеми и по-устойчиви, се посочва в съобщението. 

Комисията е открила недостатъци в промените, представени от засегнатите пет държави. В България някои текстове, отнасящи се до решенията за проверка, докладите за оценка на въздействието върху околната среда и информацията за обществеността, не отразяват достатъчно изискванията на ЕС, а наблюдението на проектите, които имат значителни неблагоприятни последици, не отговаря на изискванията. Комисията изпраща официални уведомителни писма до всички тези държави, като им дава два месеца за отговор. След това комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

По третата процедура ЕК отправя искане към България, Латвия, Литва и Полша да обменят информация за околната среда съгласно европейските изисквания. Правилата обхващат 34 теми за пространствените данни - от географски характеристики и мрежи за превоз, до уязвими природни зони и географското разпространение на различни болести. Тези правила влязоха в сила през 2007 г. и пълното им прилагане трябва да завърши до 2021 година. Посочените четири държави не са предоставили никакви масиви от пространствени данни и не са изпълнили задълженията си. Комисията изпраща официални уведомителни писма, като дава на държавите два месеца за отговор. След това ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище, се посочва в съобщението.

Правилата за отпадъците в миннодобивната индустрия

Европейската комисия съобщи, че настоятелно призовава България да въведе правилно в националното си законодателство правилата на ЕС за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. 
Правилата целят да се предотвратят или намалят неблагоприятните последици от отпадъците от миннодобивните индустрии върху околната среда и особено върху водата, въздуха, почвата, животните и растенията, както и да се намалят заплахите за здравето на хората, произтичащи от управлението на тези отпадъци. През март 2006 г. държавите в ЕС се споразумяха да осигурят преразглеждане и промяна на всеки три години на данните за мерките за безопасност и на действията, необходими при инцидент, свързан с отпадъците от миннодобивните индустрии, се отбелязва в съобщението. 
Българското законодателство засега не отговаря на тези разпоредби. Тъй като от април 2017 г. насам не е постигнат достатъчен напредък, днес ЕК е решила да изпрати допълнително мотивирано становище. Ако България не предприеме действия в срок от два месеца, ЕК може да се обърне към Съда на ЕС, се посочва в съобщението.

Становищата за защитата на жертвите на престъпления

Европейската комисия съобщи, че днес е решила да изпрати мотивирани становища на Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Финландия, Франция, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия и Словакия, за да ги призове настоятелно да въведат изцяло правилата на ЕС за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. 
Правилата засягат жертвите на всички престъпления, независимо от тяхното гражданство и от това къде в ЕС е извършено престъплението. Правилата дават на жертвите ясни права на достъп до информация, на участие в наказателното производство и на подкрепа и защита според техните нужди. По силата на правилата уязвимите жертви могат да получат допълнителна защита при наказателното производство. 
През октомври 2012 г. държавите в ЕС се споразумяха да въведат тези правила в националното си законодателство до 16 ноември 2015 година. Оценката на ЕК показва, че 13 държави не са въвели изцяло правилата на ЕС. Засегнатите държави разполагат с два месеца, за да предприемат необходимите действия. Ако не го направят, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, се посочва в съобщението.

Правилата за проверките на транспортните средства

Европейската комисия поиска днес от България и Кипър да въведат изцяло правилата на ЕС за крайпътни проверки на търговските превозни средства. 

През 2014 г. държавите в ЕС се споразумяха да въведат тези правила в националното си законодателство до 20 май 2017 година. До днес България и Кипър са въвели правилата частично. Според ЕК и двете държави не са съобщили какви мерки предприемат за цялостното приложение на европейските правила за крайпътни проверки на камиони, автобуси, тежкотоварни ремаркета и трактори. 
Двете държави разполагат с два месеца, за да отговорят. Ако не направят това, ЕК може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС, се посочва в съобщението. БТА.