Футболният трон на Европа вече е свободен за новия си крал. Във вторник „Реал“ (Мадрид) се сгромоляса у дома срещу „Аякс“ и сдаде титлата си в Шампионската лига. Царуването на „белите“ започна на 28 май 2016 г. след победата с дузпи над градския съперник „Атлетико“.

От този ден до злощастния за „лос меренгес“ вторник са точно 1011 дни, в които първенецът на Стария континент носи едно и също име. Това е толкова много време, че дори на Шехерезада нямаше да ѝ стигнат приказките, ако трябваше всяка нощ да разказва на Флорентино Перес по една. Само че историята (или ерата, ако щете) приключи онзи ден и то не с „яли, пили и се веселили“, а с унижение.

В минутката за статистика ще отбележа, че последният път, когато „Реал“ отпадна, след като спечели като гост първия мач в евротурнитите, е през далечната 1994-та. Тогава „кралският клуб“ побеждава датския „Одензе“ с 3:2, но пада на „Бернабеу“ с 0:2 и изхвърча от Купата на УЕФА още през декември. В допълнение към това през последните 8 години мадридчани неизменно достигаха поне до полуфиналите на Шампионската лига, но серията достигна своя невпечатляващ край.

За капак „Реал“ загуби и на два пъти от „Барселона“ (и то у дома) в рамките на миналата седмица, което доведе до отпадане от Кралската купата и до изоставане с 12 точки от вечния съперник в първенството. Така че спокойно можем да заявим, че сезонът на 13-кратния европейски шампион приключи. Въпреки че сме в началото на март.

В този ред на мисли времето за равносметка вече е настъпило. Ще разгледаме какво се обърка за „белите“ през този сезон и какви потенциално биха могли да бъдат решенията за лятото, така че отборът да се върне на победния път.

Нападението

Нека започнем със слона в стаята (ако буквално преведа идиома от английски). Продажбата на Кристиано Роналдо през миналото лято не просто оказа влияние върху „Реал“, а направо го съсипа. Негов заместник не бе привлечен, макар че като цяло трудно може да се намери заместник на единия от двамата най-добри футболисти на нашето време.

През текущия сезон Карим Бензема се опитва да е лидер на отбора и дори реши немалко мачове. Трябва да се признае, че французинът, чиито предишни 2-3 сезона бяха кошмарни, повиши нивото си през този. Въпреки това нападателят има нужда от адекватна подкрепа и поне още един футболист в предни позиции, който да му е пряка конкуренция в центъра на атаката.

Съвсем различно стоят нещата с Гарет Бейл обаче. На уелсеца явно бе гласувано доверие да се превърне в новия Роналдо, около когото отборът да бъде изграден, само че крилото е в покъртителна форма и в по-голямата част от мачовете е незабележим. Няма и помен от остротата, с която пробиваше по фланговете през първите си две години в Мадрид.

Освен това бившият футболист на „Тотнъм“ в момента изглежда абсолютно неспособен да дриблира през защитник и редовно губи топката по безславен и/или нелеп начин. Затова и резонно остава резерва, а камерите следят киселата му физиономия, но в интерес на истината си е виновен сам за състоянието, в което се намира.

В последното „Ел класико“ Бейл започна титуляр и съотборниците му сякаш целенасочено избягваха да му подават и повечето атаки на тима минаваха през 18-годишния Винисиус по другия фланг. Личното ми мнение е, че времето на уелсеца в „Реал“ отдавна е изтекло и спешно трябва да бъде взет друг играч на негово място.

А ако някой е забравил, Мариано Диас носи номер 7 през този сезон. Не разбрах и все още не разбирам логиката зад това решение. Все едно да замениш на поста президент в „Епъл“ Стийв Джобс (светла му памет) с табуретка.

Единственият (донякъде) светъл лъч е налагането в стартовия състав на Винисиус. Тийнейджърът не умее да завършва атаките и може би нямаше да успее да вкара гол дори ако играеше американски футбол, но пък техниката му на скорост е отлична. Въпрос на време и усилена работа ще е той да настрои играта си и да се превърне в ключов елемент за „Реал“ през следващите 5 или 10 години.

Футболисти, които биха спасили положението в нападение през лятото - Килиан Мбапе, Еден Азар и Мауро Икарди (или Хари Кейн). Задължително поне двама от тях.

Халфовата линия

Напоследък Тони Кроос играе футбол на забавен каданс. Все едно си е пуснал играта през виртуална машина и всичко около него се случва по-бързо, отколкото той може да го възприеме.

След Мондиала в Русия германецът вече не е същият и в момента пасовете му изглеждат безцелни, липсва му въображение, центриранията му не са толкова качествени, но най-големият му проблем (нека го кажа отново) е, че е непоносимо БАВЕН. Подобен стил на игра би прилягал на отбори като „Интер“, но не и на „Реал“, където действията трябва да се развиват на далеч по-висока скорост.

Лука Модрич на свой ред най-вероятно ще отпътува през лятото именно при „нерадзурите“, а годините при него вече натежаха доста. Спечелената "Златна топка", като че му повлия негативно и хърватинът не успява да смогне, когато цялото внимание е насочено към него. Пролича и друго - явно Криситано Роналдо му липсва. Португалецът имаше чудесно партньорство с доста от съотборниците си в „Реал“ и неговото отсъствие категорично срина показателите на Модрич през този сезон.

Каземиро си е все същият черноработник, който тук-там ще вкара гол от 30 метра или артистично ще симулира за дузпа. Всеобщото ниско ниво обаче оказва влияние и на него, като в мача срещу „Аякс“ през седмицата бразилецът можеше да се представи далеч по-успешно. Вместо това Душан Тадич му се подигра при втория гол на амстердамци.

Следващ в списъка е Марко Асенсио, чието ниво е паднало драстично. Може би му дойдоха в повече големите очаквания след силното начало на миналия сезон. Но Асенсио определено има бъдеще в Мадрид и задължително трябва да му се даде шанс да се развие, защото талант не му липсва.

Така стигаме до Иско. Между него и треньора Солари очевидно има проблем. Любимецът на предишния наставник на „белите“ Юлен Лопетеги изобщо не попада в сметките на сегашния мениджър. Иско действително не се намира в блестяща форма, но пълното му игнориране е абсолютна глупост. Би било лошо решение, ако испанският национал бъде изритан през лятото от отбора.

Отделно от това намирам за странно привличането на Брахим Диас. Ако футболистът беше толкова талантлив, сигурно щеше да получава повече шансове в „Манчестър Сити“, където през този сезон вече старателно биват налагани други двама младежи - Олександър Зинченко и Фил Фодън. Диас, Маркос Йоренте и особено Федерико Валверде (който незнайно защо е един от любимците на Солари и непрекъснато влиза като резерва във важни мачове) към момента нямат достатъчно качества, за да са част от първия отбор на „Реал“ (Мадрид).

Почетно споменаване и за Лукас Васкез, който винаги дава 100% от себе си на терена. Испанецът е добра опция за пейката, но не и за титулярния състав.

Футболисти, които биха спасили положението в халфовата линия през лятото - Пол Погба, Кристиан Ериксен или Миралем Пянич. Поне един от тримата.

Защитата

Интересно е, че тя е в що-годе един и същ вид вече 5-6 години. Ядрото е (или поне до средата на този сезон беше) изградено от Марсело, Серхио Рамос, Рафаел Варан и Дани Карвахал. Само че въпреки дългото време, в което тези футболисти играят заедно, се допускат доста грешки. До миналия сезон обаче атаката успяваше да компенсира за тях, но през този това е невъзможно.

Във вторник Рафаел Варан за пореден път показа, че не умее да ръководи защитата на отбора. При липсата на Серхио Рамос (който най-вероятно горчиво съжалява, че си изкара нарочно жълт картон и пропусна реванша с „Аякс“) французинът се провали и футболистите на холандския гранд правеха каквото си искат в половината на еврошампиона, като можеха да вкарат и повече от 4 гола. В аналогична ситуация през миналия сезон на Варан се наложи да води защитата на „белите“ (пак без Серхио Рамос) в реванша срещу „Ювентус“. И отново се провали, но тогава късметът споходи „Реал“ и спорна дузпа в добавеното време ги спаси от отпадане.

Въпросът е колко още в Мадрид ще разчитат на Рамос да бъде лидер на отбраната. И дали рискованата му игра и картоните няма да провалят отбора отново, както това се случи срещу „Аякс“. Бранителят е рекордьор по изгонвания в почти всяка надпревара, в която е участвал, което не е повод за гордост.

Напрактика адекватни резервни опции за централните защитници в момента няма. В най-добрият случай Начо и Хесус Вайехо могат да влязат в игра за 10-15 минути, ако треньорът на тима иска да „паркира автобуса“ с пети защитник, но такива прийоми в Мадрид са по-редки от слънчево затъмнение. Категорично е необходимо ново попълнение в тази зона.

На левия бек смяната на поколенията вече се случи. Сантяго Солари вече твърдо разчита на родения през 1996 г. Серхио Регилон. Младият испанец е по-стабилен в защита от Марсело, но пък приносът му в атака не може да се мери с този на бразилеца. Освен това на Регилон, разбира се, липсва опит, което донесе проблеми срещу „Аякс“ и от грешките на бранителя паднаха два от головете във вратата на Тибо Куртоа.

Така или иначе решението изглежда вече е взето и Марсело е твърде вероятно да се запъти към „Ювентус“ през лятото, за да се събере отново със своя голям приятел Кристиано Роналдо.

Отдясно все още се залага на Даниел Карвахал, но и той не е същият, след като отсъства няколко месеца за сърдечни проблеми през миналия сезон. Негов потенциален заместник е Алваро Одриосола, но е твърде рано за такъв ход.

Футболисти, които биха спасили положението в защитата през лятото - Върджил ван Дайк. За момента изглежда по-вероятно да спечелите два пъти поред от тотото, залагайки на числата от 1 до 6, отколкото холандецът да се озове в Мадрид.

В световния футбол към днешна дата няма по-добър централен бранител и в „Ливърпул“ сигурно по-скоро биха преименували стадиона си на „Чичо Венци“, отколкото да се разделят с Ван Дайк за каквато и да е сума.

Вратарят

Тук няма какво толкова да говорим. Тибо Куртоа с нищо не показва, че е по-добър от Кейлор Навас (даже понякога точно обратното), но костариканецът е вече на години, а и няма никаква маркетингова стойност, което е голям проблем за Флорентино Перес. Затова и очаквам през лятото Навас на напусне Мадрид, макар и приносът му за трите поредни титли в Шампионската лига да бе значителен.

Футболисти, които биха спасили положението на вратарския пост през лятото - няма нужда от нови попълнения, а и дори да имаше, едва ли Куртоа щеше да бъде запратен на пейката предвид факта, че пристигна в клуба през миналото лято.

Треньорът

Вторият най-голям проблем на „Реал“ след продажбата на Кристиано Роналдо е, че нито Юулен Лопетеги, нито Сантяго Солари са достатъчно качествени наставници, които да мотивират звездите на „белите“ за нови успехи. „Кралският клуб“ падна от кого ли не през този сезон, но по-лошото е, че няма ясен план как да гради играта си.

Лопетеги налагаше стил с безброй къси подавания, който се доближаваше до "тики-таката" на „Барселона“, само че изпълнена по много по-непродуктивен начин. Солари пък разчита на стратегията „подайте на Винисиус“, която вече няма да е релевантна, тъй като бразилецът се контузи и ще отсъства 2 месеца. Навярно Флорентино Перес разчиташе, че назначаването на Сантяго Солари ще има ефекта на това на Зинедин Зидан, но това изобщо не се случи.

В общи линии отборът в момента няма облик, редовно не знае как да вкара гол и показва обичайните слабости в отбрана. Липсват футболисти (или поне един), който да е в трайно добра форма и около когото да може да се създаде някакъв план. Логично „заслугата“ за това трябва да падне върху треньора, а провалът му трябва да доведе и до оставка, тъй като в началото на март на „Реал“ му остана да играе за едната чест до края на сезона.

Юрген Клоп и Маурисио Почетино звучат като адекватни опции за нов наставник, но най-вероятно Солари ще бъде заменен от Жозе Моуриньо, чието разбиране за играта изглежда малко демоде през последните няколко години, а и без суперзвезда в атаката като Кристиано Роналдо на Моуриньо със сигурност ще е трудно.

След уволнението на Лопетеги написах няколко примерни варианта за нов наставник, които спокойно могат да бъдат приложени и сега.

Факт е (и клише), че е невъзможно само да се печели и е нормално да има и падения. През сезона обаче „Реал“ по доста срамен начин демонстрира това и то нееднократно. Редица лоши решения, които президентът взе през миналото лято, ще преследват отбора още известно време.

През това лято обаче ще трябва да се работи здраво на трансферния пазар, за да може доскорошният еврошампион да възвърне от позициите си. В противен случай като нищо ще минат нови 1001 нощи, в които този път да не спечели нищо.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z"