Срещу кой държавен орган от всички, ангажирани с искането, разрешаването, прилагането и използването на специални разузнавателни средства (СРС), трябва да са насочени исковете на жертвите на незаконно подслушване. На този въпрос отговори в решение по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) състав на Върховния касационен съд (ВКС), председателстван лично от шефката на Гражданската колегия Светла Димитрова, съобщава news.lex.bg. (пълния текст на решението виж тук).

Случаят, послужил за повод на ВКС да даде важните разяснения, е на родителите на осъден на доживотен затвор за убийства, които са следени и подслушвани, тъй като синът им се е укрил от правосъдието. Те са получили информация от Националното бюро за контрол на СРС за незаконното подслушване и са завели дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в което претендират обезщетение от по 15 000 лв.

Първите две инстанции по него – районният и окръжният съд в Перник, осъждат Главна дирекция „Национална полиция“ да им плати по 2000 лв., но и двете страни остават недоволни и казусът стига до ВКС.

Въпросът, заради който делото е допуснато до касация, е:

„Кой държавен орган е надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ?“.

Това не е първото дело, по което ВКС се произнася по приложението на тази разпоредба от ЗОДОВ, в която през 2009 г. беше регламентирано, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Както „Лекс“ писа, през лятото на миналата година състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров постанови първото решение, в което даде отговор кога държавата отговаря за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване, срещу кого може да бъдат предявявани исковете, каква е доказателствената сила на решението на НБКСРС и откога започва да тече давността за предявяване на иска за обезщетение.

С решението по казуса на подслушваните родители съставът с председател Светла Димитрова и членове Геника Михайлова (докладчик) и Даниела Стоянова сам посочва, че доразвива вече постановеното от колегите им в предходното решение.

И заявява: „По иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата е

  • органът, поискал разрешение за използване на специални разузнавателни средства,  когато разрешението е издадено;
  • органът, приложил специални разузнавателни средства, когато разрешението не е издадено (не е поискано или е отхвърлено, или е нарушен чл. 18, ал. 1 ЗСРС);
  • органът, използвал резултатите от специалните разузнавателни средства.

Съдът не е надлежен ответник по този иск“.

И сочат, че освен, че съдът, разглеждащ иска за вреди, не може да проверява вътрешното убеждение на колегата си, разрешил използването на СРС, когато разрешението е издадено надлежно, но и нарушената подведомственост, сама по себе си, не е обективно годна да причини вреди. „Съдът не е и орган по прилагане на специалните разузнавателни средства. Незаконно използване на резултатите, получени чрез тях, е възможно само от друг правозащитен орган, различен от съда“, пише в решението.

Така върховните съдии заявяват, че по случая на родителите на беглеца от правосъдието, правилно е прието, че Главната дирекция „Национална полиция“ е надлежно легитимираният ответник, защото именно тя е правоприемник на Главна дирекция „Криминална полиция“ на МВР, която е поискала подслушването. Като специално подчертава, че искът не трябва да е срещу Държавната агенция „Технически операции“, която е приложила поисканите от криминалната полиция СРС, т.е. подслушвала е мобилните и домашния телефон на мъжа и жената.