Article_top

Калифорния. Боксов спектакъл с участието на българин и румънец. От лицето на победителя се лее кръв. Минути след мача той дава интервю на привлекателна журналистка, като в края си позволява да я целуне по устата. Няколко дни по-късно журналистката се оплаква от сексуално насилие и наема известна авдокатка, която да я защитава. Така една целувка ражда поредната сензация, за която медиите жадуват.

Така можем да обобщим скандала, който избухна, след като родният боксьор Кубрат Пулев целуна репортерката Дженифър Равало, по-известна като Джен Суши, минути след като победи румънеца Богдан Дину в Коста Меса. Няколко дни след мача репортерката на Vegas Sports Daily и адвокатката ѝ Глория Олред определиха поведението на Пулев като „отвратително“ и настояха за отнемането на лиценза му. В отговор боксьорът разпространи видео, на което се вижда как Суши танцува в компанията на хора от екипа му на партито след мача. Междувременно Пулев загуби лиценза си за щата Калифорния до изслушването му пред Атлетическата комисия в средата на май.

Казусът „Пулев–Суши“ е важен по две причини. Първо, той показва нагледно как дори най-безобидната постъпка може да бъде интерпретирана като посегателство срещу правата на даден човек, за което „престъпникът“ заслужава сурово наказание. И второ, вероятно без да го осъзнават, хората, които разчитат една целувка по телевизията като сексуално насилие и веднага надават вой до небесата, всъщност нанасят сериозна вреда на стотиците хиляди жени по света, които действително са жертви на сексуално и други видове насилие.

Предварителен договор за целувка

Поведението на всеки от нас се ръководи от два основни фактора: разум и емоции. Онова, което е позволило на първобитните племена да се превърнат в цивилизовани общности, е ефективното упражняване на контрол върху емоциите. Благодарение на това днес ние имаме правото да живеем в безопасна среда и да удовлетворяваме своите нужди и желания, без да пречим на околните да правят същото. Историята изобилства от примери, че там, където няма правила, цари пълен хаос, който завършва по един от следните два начина: налагане на някакъв ред или повсеместна разруха в резултат на унищожителни конфликти.

Има обаче огромна разлика между контрол и свръхконтрол. Контролът внася спокойствие и сигурност, докато стремежът към свръхконтрол поражда единствено страх да не сбъркаш и да бъдеш наказан в един свят, в който всяка постъпка може за минути да стане достояние на целия свят и да бъде интерпретирана по хиляди начини.

Целувката на Пулев илюстрира опасностите от стремежа за свръхрегулиране на човешките отношения.

В защита на клиентката си адвокатката Глория Олред, която защитава правата на жените в съда от три десетилетия, заяви следното:

„Дори да бяха приятели, както той (Пулев) се изрази – нещо, което не е факт, – той все пак трябва да поиска разрешение да я целуне по устните. Това е акт на интимност и една жена има право да се съгласи или да откаже.“

Ако разбирам правилно думите на адвокатката на Суши, тогава милиони мъже би трябвало да бъдат съдени за това, че са си позволили да целунат дамата, с която са излезли на първа среща, но не са получили отговор на чувствата си. И че единственият начин да избегнат този трагичен развой е, като първо поискат позволението на дамата (устно или писмено) да я целунат.

Или пък си представете следната ситуация. Войници се прибират в родината си няколко години, след като отиват на фронта, и са толкова радостни, че на няколко километра от дома си започват да прегръщат и да целуват познати и непознати жени и мъже, които решават да заведат дело срещу тях, задето не са поискали съгласието им.

Ако пък се чудите какви са рисковете от писането на съчинения по картинка, достатъчно е да прочетете мнението на Силвия Недкова в статия, публикувана в „Площад Славейков“:

„В една нетолкова публична ситуация, например в някой панелен блок, целувката щеше да е юмрук. Даже може би лавина от юмруци, а българската Джени Суши сигурно щеше да е или в спешното, или в моргата. А неназованият близнак на Пулев от панелката щеше да получи същите окуражителни потупвания по рамото от другите като него.“

Не знам за вас, но за мен подобни преувеличения са абсурдни.

За да не остане някой с погрешни впечатления, нека уточня, че ако Пулев (или който е да е на неговото място) беше целунал Суши няколко пъти, въпреки че след първата целувка тя е показала ясно, че не ѝ е приятно, тогава той трябва да си понесе последствията. Той трябва да си понесе последствията и ако се докаже, че след интервюто е „стиснал задните ѝ части“, както твърди тя. Ако обаче единственото провинение на Пулев е целувката, която хората в цял свят могат да видят с очите си, тогава разпъването му на кръст е напълно неоснователно. Това, че един акт (в този случай целувка) е неуместен или проява на не чак толкова добър вкус, не го прави автоматично престъпление.

Жертвите на сексуално насилие, които не виждаме

Въпреки че целувката на Пулев провокира най-различни реакции, почти никой не повдигна въпроса как този случай ще се отрази на всички онези жени, които наистина са подложени на насилие, нерядко с фатален край. Коментар в тази посока все пак направи легендарният британски боксьор Джони Нелсън, който говори пред iFL TV:

„Тази млада дама изобщо не прави добра услуга на всички онези жени, които са били сексуално насилвани. Тя ги връща с 10, 20 години назад. Защото не върви да се оплаквате от вълка, а в следващия момент да танцувате близо до него.“

Несъответствието между думите и действията на Суши не само не прави добра услуга на жертвите на насилие, а дори ги поставя в още по-неизгодна ситуация. Един от най-големите проблеми при случаите на домашно насилие е, че заради (основателен) страх много от жертвите не съобщават на полицията, а понякога не информират и близките си. Когато жена като Суши се представя за жертва заради една целувка по телевизията, това само увеличава скептицизма на хората, според които насилието срещу жени е някаква измишльотина на „либерали“. В този контекст става още по-вероятно жертвите да изберат да мълчат.

А жените, претърпели една или друга форма на насилие, никак не са малко. Изследване по поръчка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), представено преди месец, показва, че 70% от жените в 8 държави в Източна Европа са били жертви на сексуален тормоз, преследване, домашно насилие или други форми на насилие от 15-годишна възраст. Близо една четвърт от анкетираните казват, че са били физически или сексуално малтретирани от партньора си.

България не е включена в изследването, но данните за страната рисуват също толкова тревожна картина. Всяко трето умишлено убийство у нас е на жена в дома ѝ, а всяко пето е заради ревност. Броят на убийствата също се е увеличил между 2016 и 2018 година. През миналата година в България са били убити 35 жени, жертви на домашно насилие, а от началото на тази година вече има три такива случая.

В търсене на решения на истинските проблеми

Развръзката около целувката на Пулев предстои. От наличната информация обаче е напълно нормално човек да заподозре Джен Суши, работодателят ѝ Vegas Sports Daily и авдокатката ѝ Глория Олред в опит да изкарат лесни пари под претекст, че са загрижени за правата на жените.

За да започнем изобщо да търсим решения на проблемите, пред които сме изправени, първо трябва да спрем да си създаваме нови проблеми. Вместо да превръщаме всяка целуната жена в жертва, нека обърнем специално внимание на хилядите жени, които действително са жертви на брутални посегателства от страна на своите партньори или на непознати като телевизионната водеща Виктория Маринова, убита в Русе през октомври миналата година. Всички жени, претърпели каквото и да е насилие, имат нужда от подкрепа, която да им даде кураж да информират съответните органи за случилото се, и от институции, които да им осигурят нужната безопасност.

Останалото е замазване на очите и имитиране на загриженост.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Калифорния. Боксов спектакъл с участието на българин и румънец. От лицето на победителя се лее кръв. Минути след мача той дава интервю на привлекателна журналистка, като в края си позволява да я целуне по устата. Няколко дни по-късно журналистката се оплаква от сексуално насилие и наема известна авдокатка, която да я защитава. Така една целувка ражда поредната сензация, за която медиите жадуват.

Така можем да обобщим скандала, който избухна, след като родният боксьор Кубрат Пулев целуна репортерката Дженифър Равало, по-известна като Джен Суши, минути след като победи румънеца Богдан Дину в Коста Меса. Няколко дни след мача репортерката на Vegas Sports Daily и адвокатката ѝ Глория Олред определиха поведението на Пулев като „отвратително“ и настояха за отнемането на лиценза му. В отговор боксьорът разпространи видео, на което се вижда как Суши танцува в компанията на хора от екипа му на партито след мача. Междувременно Пулев загуби лиценза си за щата Калифорния до изслушването му пред Атлетическата комисия в средата на май.

Казусът „Пулев–Суши“ е важен по две причини. Първо, той показва нагледно как дори най-безобидната постъпка може да бъде интерпретирана като посегателство срещу правата на даден човек, за което „престъпникът“ заслужава сурово наказание. И второ, вероятно без да го осъзнават, хората, които разчитат една целувка по телевизията като сексуално насилие и веднага надават вой до небесата, всъщност нанасят сериозна вреда на стотиците хиляди жени по света, които действително са жертви на сексуално и други видове насилие.

Предварителен договор за целувка

Поведението на всеки от нас се ръководи от два основни фактора: разум и емоции. Онова, което е позволило на първобитните племена да се превърнат в цивилизовани общности, е ефективното упражняване на контрол върху емоциите. Благодарение на това днес ние имаме правото да живеем в безопасна среда и да удовлетворяваме своите нужди и желания, без да пречим на околните да правят същото. Историята изобилства от примери, че там, където няма правила, цари пълен хаос, който завършва по един от следните два начина: налагане на някакъв ред или повсеместна разруха в резултат на унищожителни конфликти.

Има обаче огромна разлика между контрол и свръхконтрол. Контролът внася спокойствие и сигурност, докато стремежът към свръхконтрол поражда единствено страх да не сбъркаш и да бъдеш наказан в един свят, в който всяка постъпка може за минути да стане достояние на целия свят и да бъде интерпретирана по хиляди начини.

Целувката на Пулев илюстрира опасностите от стремежа за свръхрегулиране на човешките отношения.

В защита на клиентката си адвокатката Глория Олред, която защитава правата на жените в съда от три десетилетия, заяви следното:

„Дори да бяха приятели, както той (Пулев) се изрази – нещо, което не е факт, – той все пак трябва да поиска разрешение да я целуне по устните. Това е акт на интимност и една жена има право да се съгласи или да откаже.“

Ако разбирам правилно думите на адвокатката на Суши, тогава милиони мъже би трябвало да бъдат съдени за това, че са си позволили да целунат дамата, с която са излезли на първа среща, но не са получили отговор на чувствата си. И че единственият начин да избегнат този трагичен развой е, като първо поискат позволението на дамата (устно или писмено) да я целунат.

Или пък си представете следната ситуация. Войници се прибират в родината си няколко години, след като отиват на фронта, и са толкова радостни, че на няколко километра от дома си започват да прегръщат и да целуват познати и непознати жени и мъже, които решават да заведат дело срещу тях, задето не са поискали съгласието им.

Ако пък се чудите какви са рисковете от писането на съчинения по картинка, достатъчно е да прочетете мнението на Силвия Недкова в статия, публикувана в „Площад Славейков“:

„В една нетолкова публична ситуация, например в някой панелен блок, целувката щеше да е юмрук. Даже може би лавина от юмруци, а българската Джени Суши сигурно щеше да е или в спешното, или в моргата. А неназованият близнак на Пулев от панелката щеше да получи същите окуражителни потупвания по рамото от другите като него.“

Не знам за вас, но за мен подобни преувеличения са абсурдни.

За да не остане някой с погрешни впечатления, нека уточня, че ако Пулев (или който е да е на неговото място) беше целунал Суши няколко пъти, въпреки че след първата целувка тя е показала ясно, че не ѝ е приятно, тогава той трябва да си понесе последствията. Той трябва да си понесе последствията и ако се докаже, че след интервюто е „стиснал задните ѝ части“, както твърди тя. Ако обаче единственото провинение на Пулев е целувката, която хората в цял свят могат да видят с очите си, тогава разпъването му на кръст е напълно неоснователно. Това, че един акт (в този случай целувка) е неуместен или проява на не чак толкова добър вкус, не го прави автоматично престъпление.

Жертвите на сексуално насилие, които не виждаме

Въпреки че целувката на Пулев провокира най-различни реакции, почти никой не повдигна въпроса как този случай ще се отрази на всички онези жени, които наистина са подложени на насилие, нерядко с фатален край. Коментар в тази посока все пак направи легендарният британски боксьор Джони Нелсън, който говори пред iFL TV:

„Тази млада дама изобщо не прави добра услуга на всички онези жени, които са били сексуално насилвани. Тя ги връща с 10, 20 години назад. Защото не върви да се оплаквате от вълка, а в следващия момент да танцувате близо до него.“

Несъответствието между думите и действията на Суши не само не прави добра услуга на жертвите на насилие, а дори ги поставя в още по-неизгодна ситуация. Един от най-големите проблеми при случаите на домашно насилие е, че заради (основателен) страх много от жертвите не съобщават на полицията, а понякога не информират и близките си. Когато жена като Суши се представя за жертва заради една целувка по телевизията, това само увеличава скептицизма на хората, според които насилието срещу жени е някаква измишльотина на „либерали“. В този контекст става още по-вероятно жертвите да изберат да мълчат.

А жените, претърпели една или друга форма на насилие, никак не са малко. Изследване по поръчка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), представено преди месец, показва, че 70% от жените в 8 държави в Източна Европа са били жертви на сексуален тормоз, преследване, домашно насилие или други форми на насилие от 15-годишна възраст. Близо една четвърт от анкетираните казват, че са били физически или сексуално малтретирани от партньора си.

България не е включена в изследването, но данните за страната рисуват също толкова тревожна картина. Всяко трето умишлено убийство у нас е на жена в дома ѝ, а всяко пето е заради ревност. Броят на убийствата също се е увеличил между 2016 и 2018 година. През миналата година в България са били убити 35 жени, жертви на домашно насилие, а от началото на тази година вече има три такива случая.

В търсене на решения на истинските проблеми

Развръзката около целувката на Пулев предстои. От наличната информация обаче е напълно нормално човек да заподозре Джен Суши, работодателят ѝ Vegas Sports Daily и авдокатката ѝ Глория Олред в опит да изкарат лесни пари под претекст, че са загрижени за правата на жените.

За да започнем изобщо да търсим решения на проблемите, пред които сме изправени, първо трябва да спрем да си създаваме нови проблеми. Вместо да превръщаме всяка целуната жена в жертва, нека обърнем специално внимание на хилядите жени, които действително са жертви на брутални посегателства от страна на своите партньори или на непознати като телевизионната водеща Виктория Маринова, убита в Русе през октомври миналата година. Всички жени, претърпели каквото и да е насилие, имат нужда от подкрепа, която да им даде кураж да информират съответните органи за случилото се, и от институции, които да им осигурят нужната безопасност.

Останалото е замазване на очите и имитиране на загриженост.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

fake news's picture
fake news
fakenews

Интересно ми е, ако

"най-безобидната постъпка" се беше случила на приятелката (или приятеля) на г-н списващия, дали реакцията му щеше да е същата.

Всъщност, като го гледам какво е приказно българско момче, подозирам, че реакцията му щеше да е типичната за българско момче - пред Пулев щеше да се захили сервилно, а после насаме щеше да я/го тормози или нашамароса.

Нашенската ценностна система е такава - сведи глава пред по-якия и натискай по-слабия.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?