БСП увеличава преднината си пред ГЕРБ.

Това отчита последното изследване на социологическа агенция "Медиана".

"Дистанцията между двете основни конкуриращи се партии се е увеличила с 1.5 % спрямо април и към 8 май е вече 2 % в полза на БСП", отчитат социолозите.

Не се наблюдава обаче значимо увеличаване на електоралната тежест на БСП чрез прилив на нови избиратели, а отлив на избиратели от ГЕРБ (изчезва т.нар. "мека периферия"). 

Същевременно твърдото ядро на ГЕРБ-избирателите е силно мотивирано да защити своята партия и да участва на изборите. Преди месец те бяха значително по-разколебани от симпатизантите на БСП. Сега мобилизацията и в двете групи е практически еднаква.

"Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ, посочват от "Медиана", но с уточняващото: "разбира се, при липса на скандали, "гейт-ове" и други извънредни събития" - ГЕРБ частично е възстановила доверието (или търпението) към себе си, което беше силно ударено от "Апартамент-гейт". 

Две седмици преди евроизборите двете партии се изправят една срещу друга с практически изравнени позиции и силно мотивирани избиратели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от "дреболии", в това число и от натрупването на празнични дни в деня на изборите, обобщават социолозите. 

Третата партия която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната бариера (5,89%) е ДПС. Влиянието на ДОСТ е видимо преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лоицата в листата на партията и голяма верятност за използване на преференции (с цел преподреждане или изразяване на несъгласие), отчитат още от "Медиана".

Както е известно, втори в листата е депутатът Делян Пеевски. Липсват знакови лица като Филиз Хюсменова. Движението обаче не търпи преференциален вот, целенасочено агитира против него и наказва спечелилите мажоритарно гласове. 

Две партии се намират близо до изборната бариера за евро-избори – ВМРО (4,7 на сто) и „Воля“ (4,9%), покава още изследването. 

Следват ги НФСБ (3,9%), "Коалиция за България" (3,8 на сто);  „Демократична България (3,4%) и „Атака“ (2,6%).  

"Като цяло нито една от тези партии не може да бъде изключена от шансовете за преминаване на бариерата. Причината за това е, че към 8 май близо един милион избиратели заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого (а вероятно се колебаят и дали въобще да гласуват). "Люшването" на тази огромна маса избиратели в една или друга посока може да изстреля практически всяка партия над изборната бариера", констатират социолозите.

"С напредването на кампанията (и отшумяването на имотните скандали около властта) изглежда намалява и желанието да се гласува. Само за един месец хората определящи тези избори като важни за България са намалели с 13% ( от 51 на сто на 38%). Изглежда се наблюдава умора (и отвращение) от скандалите и политическата пропаганда съчетано с липса на ясна визия за промяна", посочват още те. 

Декларираната изборна активност продължава да е висока (около 70%), но посоченото по-горе поставя съмнения дали тя ще се реализира. Вероятно пред изборните урни ще отидат около 2,5 млн. избиратели.

Данните показват слабо желание за използването на преференциите при гласуване. Едва 8,5 на сто заявяват, че ще ги използват. Вероятно няма да има пренареждане на листите в резултат от преференциално гласуване, смятат още от "Медиана".

Проучването на "Медиана" е проведено в периода 2-7 май сред 1018 пълнолетни граждани. Изследването е представително за страната и е реализирано със собствени средства. Използвана е двустепенна гнездова извадка с квота по пол и възраст. Информацията е набрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на респондентите.