Article_top

„Всеки епизод е посветен на различен убиец. Показва как мислят и как са избирали жертвите си. Трябва да ги чуеш.”

Приятелката ми прекарва часове в компанията на психолози, които анализират в детайли особеностите в поведението на хора, посветили живота си на това да отнемат чужди животи. „Според мен съществува подкаст за всичко, просто трябва да си мотивиран да го намериш”, убеждава ме.  Тя не чете новинарски сайтове, защото всички пишат едно и също, и отгоре на всичко, нищо, от това, което се публикува, не я интересува наистина.

„Новини за катастрофи и лични трагедии не допринасят с нищо за деня ми, а за убийствата имам алтернативен източник на информация в много по-приятна форма. Там поне се набляга на особеностите в поведението. Понякога си взимам вестник, за  да си спомня за детството, защото баща ми четеше или за да се пошегувам с приятели като им го предложа, за да обядваме на него, или да си се направим на работници с шапки, но не мисля, че нивото на днешните медии в България е за нещо повече от това”.

Имам и други приятели с подобна крайна позиция. Не отричам, че има някакво основание в думите ми, въпреки че ми е малко трудно да приема, че професията, която съм избрала да уча в университета, е на системи и едва се бори за оцеляването си. Не само заради конкуренцията на онлайн средата, която помага за разпространението на информация с много по-висока скорост, а защото във времената на фалшивите новини доверието в медиите спада все повече.

Те отдавна не са на пиедестала,  на които бяха преди години, когато радиото носеше есклузивните новини, телевизията идваше с образа, а вестникът с анализите и обяснението на събитията, неспособен да се справи с по-бързите си наследници.

Сега скоростта въобще не се обсъжда, форма и канали в интернет – колкото си поискаш, и определящият фактор се оказва търсенето на независимост и възможността за представяне на алтернативен дневен ред, тъй като по-младото поколение днес не иска да следва този на родителите си.

Осмият годишен доклад на института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфорд показва, че все повече хора по света избягват новините и страхът да не бъдем дезинформирани ни кара да бъдем все по-внимателни в избора си на източници на информация. 

Млади и безгрижни

Едното обяснение за това идва с цялата „Ню Ейдж” философия, която ни учи, че мислите ни конструират света ни и когато си мислим за лоши неща ги привличаме в живота си. Ако си затвориш очите пред лъва и изчакаш малко, когато ги отвориш, лъвът сигурно ще е изчезнал, вместо да те е изял.

Разбира се, нещата няма как да са толкова прости, но идеята да мислим за вибрации, енергии и да не привличаме негативното в живота си, може да наклони везните и да ни помогне да изгубим дистанционното на телевизора. Няма да останем без забавление, защото телевизорът отдавна е спрял да бъде неговият основен източник.

Когато си млад и можеш да си позволиш да си безгрижен, защо да не го направиш? Но дали само това е в основата на нежеланието да слушаш за поредния случай на корупция в общината? Едва ли. През март тази година  изследване на младежта, проведено от „Галъп интернешънъл“, показва, че само 3-4 % от младите се интересуват от политика.  За тях е безсмислено да следят политическите процеси в собствената им страна и дори не мислят да гласуват.

Всички политици са корумпирани

Един от основните аргументи е последван от други в същия дух, като „Каква разлика ще има” и „Нямам намерение да оставам въобще тук”. Младите не се интересуват как се харчат парите, събирани от техните данъци, не вярват на управляващите по презумпция, не мислят, че те ще защитят техните интереси и разбира се, светът е голям и глобален и можеш да живееш и да търсиш късмета си навсякъде.

Дали обаче и там няма да пренесеш свята незаинтересованост е малко съмнително. Защото липсата на интерес към политиката съвсем не означава, че всекидневието ти остава защитено от цялата низост, лицемерие и корупция. В много случаи показва просто безотговорност съм собствения ти живот и бъдеще. Защото страната трябва да се управлява и когато не искаш ти да избереш от кого, друг ще го направи. Желанието за промяна на реда, на модела и въобще на бъдещето е похвално, но тя няма да дойде сама. И още по-малко няма да дойде, докато ти гледаш встрани.

Има нови източници на информация, има социални мрежи и канали и те стават все по-могъщ фактор в оформянето на света ни, но е важно за какво ги използваш. Дали за създаване на поредица клипчета за капани за мишки или за дискусия по актуален проблем. Едното не пречи на съществуването на другото, стига да не го заменя.

Препоръката „търси добрата новина” понякога не е достатъчна, защото може и да се опиташ да я създадеш сам, вместо да чакаш да се появи отнякъде. И колкото и приятели да имаш във фейсбук или в контактите на телефона си, светът е по-голям от стената ти, и материалите, от които се гради, искаме или не, са свързани с политиката. А пътят към алтернативата не минава през незаинтересоваността.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

„Всеки епизод е посветен на различен убиец. Показва как мислят и как са избирали жертвите си. Трябва да ги чуеш.”

Приятелката ми прекарва часове в компанията на психолози, които анализират в детайли особеностите в поведението на хора, посветили живота си на това да отнемат чужди животи. „Според мен съществува подкаст за всичко, просто трябва да си мотивиран да го намериш”, убеждава ме.  Тя не чете новинарски сайтове, защото всички пишат едно и също, и отгоре на всичко, нищо, от това, което се публикува, не я интересува наистина.

„Новини за катастрофи и лични трагедии не допринасят с нищо за деня ми, а за убийствата имам алтернативен източник на информация в много по-приятна форма. Там поне се набляга на особеностите в поведението. Понякога си взимам вестник, за  да си спомня за детството, защото баща ми четеше или за да се пошегувам с приятели като им го предложа, за да обядваме на него, или да си се направим на работници с шапки, но не мисля, че нивото на днешните медии в България е за нещо повече от това”.

Имам и други приятели с подобна крайна позиция. Не отричам, че има някакво основание в думите ми, въпреки че ми е малко трудно да приема, че професията, която съм избрала да уча в университета, е на системи и едва се бори за оцеляването си. Не само заради конкуренцията на онлайн средата, която помага за разпространението на информация с много по-висока скорост, а защото във времената на фалшивите новини доверието в медиите спада все повече.

Те отдавна не са на пиедестала,  на които бяха преди години, когато радиото носеше есклузивните новини, телевизията идваше с образа, а вестникът с анализите и обяснението на събитията, неспособен да се справи с по-бързите си наследници.

Сега скоростта въобще не се обсъжда, форма и канали в интернет – колкото си поискаш, и определящият фактор се оказва търсенето на независимост и възможността за представяне на алтернативен дневен ред, тъй като по-младото поколение днес не иска да следва този на родителите си.

Осмият годишен доклад на института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфорд показва, че все повече хора по света избягват новините и страхът да не бъдем дезинформирани ни кара да бъдем все по-внимателни в избора си на източници на информация. 

Млади и безгрижни

Едното обяснение за това идва с цялата „Ню Ейдж” философия, която ни учи, че мислите ни конструират света ни и когато си мислим за лоши неща ги привличаме в живота си. Ако си затвориш очите пред лъва и изчакаш малко, когато ги отвориш, лъвът сигурно ще е изчезнал, вместо да те е изял.

Разбира се, нещата няма как да са толкова прости, но идеята да мислим за вибрации, енергии и да не привличаме негативното в живота си, може да наклони везните и да ни помогне да изгубим дистанционното на телевизора. Няма да останем без забавление, защото телевизорът отдавна е спрял да бъде неговият основен източник.

Когато си млад и можеш да си позволиш да си безгрижен, защо да не го направиш? Но дали само това е в основата на нежеланието да слушаш за поредния случай на корупция в общината? Едва ли. През март тази година  изследване на младежта, проведено от „Галъп интернешънъл“, показва, че само 3-4 % от младите се интересуват от политика.  За тях е безсмислено да следят политическите процеси в собствената им страна и дори не мислят да гласуват.

Всички политици са корумпирани

Един от основните аргументи е последван от други в същия дух, като „Каква разлика ще има” и „Нямам намерение да оставам въобще тук”. Младите не се интересуват как се харчат парите, събирани от техните данъци, не вярват на управляващите по презумпция, не мислят, че те ще защитят техните интереси и разбира се, светът е голям и глобален и можеш да живееш и да търсиш късмета си навсякъде.

Дали обаче и там няма да пренесеш свята незаинтересованост е малко съмнително. Защото липсата на интерес към политиката съвсем не означава, че всекидневието ти остава защитено от цялата низост, лицемерие и корупция. В много случаи показва просто безотговорност съм собствения ти живот и бъдеще. Защото страната трябва да се управлява и когато не искаш ти да избереш от кого, друг ще го направи. Желанието за промяна на реда, на модела и въобще на бъдещето е похвално, но тя няма да дойде сама. И още по-малко няма да дойде, докато ти гледаш встрани.

Има нови източници на информация, има социални мрежи и канали и те стават все по-могъщ фактор в оформянето на света ни, но е важно за какво ги използваш. Дали за създаване на поредица клипчета за капани за мишки или за дискусия по актуален проблем. Едното не пречи на съществуването на другото, стига да не го заменя.

Препоръката „търси добрата новина” понякога не е достатъчна, защото може и да се опиташ да я създадеш сам, вместо да чакаш да се появи отнякъде. И колкото и приятели да имаш във фейсбук или в контактите на телефона си, светът е по-голям от стената ти, и материалите, от които се гради, искаме или не, са свързани с политиката. А пътят към алтернативата не минава през незаинтересоваността.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?