Кипър е в центъра на поредна криза между Гърция и Турция. Това, само по себе си, не е ново. Новото е, че с все по-провокативното поведение на Турция и съответните европейски реакции, този път съпътстващите щети могат да засегнат и България.

Атина търси подкрепата на Европейския съюз - включително за санкции срещу Анкара. Европейските санкции се налагат с единодушие между държавите членки. Това означава, че попадне ли такова предложение на масата на Съвета на външните министри на ЕС, България може да бъде поставена пред неприятния избор да вземе страна в спор между двете си южни съседки, с всяка от които се опитва да развива добри отношения.

В отговор на запитване за евентуалната българска позиция Външно министерство в понеделник се въздържа от коментар. Докога обаче въздържането ще бъде възможно?

Гръцкият министър председател Алексис Ципрас на 17 юни предупреди, че страната му е готова да предложи включително и европейски санкции срещу Турция, ако тя продължи с опитите да проучва за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър.

Във вторник министрите по европейските въпроси на ЕС изразиха единодушна солидарност с Кипър и с гръцкия протест и поръчаха на Комисията и на Европейската служба за външно действие незабавно да предложат ответни мерки.

Комисарят по политиката на съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хаан каза пред журналисти, че такива мерки могат да засегнат европейското финансиране за Турция и редовните все още срещи на високо равнище между нея и ЕС. 

В понеделник гръцкият всекидневник "Катимерини" цитира чернова на вчерашното проекторешение на министрите, която предвиждаше прекратяване на преговорите за синхронизация на митническия съюз между ЕС и Турция, но явно тази мярка не е била приета единодушно.

Министрите също констатитараха, че формално провеждащите се турски преговори за членство в ЕС на практика са спрели и в тях няма нови глави за отваряне и затваряне.

"Съветът изразява сериозна загриженост заради сегашните незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и съжалява, че Турция още не е отговорила на неколкократните призиви на Европейския съюз да спре такива дейности", се казва в заключенията на министрите. "Съветът подчертава сериозното, незабавно, отрицателно въздействие, което такива незаконни действия имат в цялата сфера на отношенията между ЕС и Турция. Съветът призовава Турция да прояви сдържаност, да спазва суверенните права на Кипър и да се въздържа от всякакви действия от този род. ЕС ще наблюдава отблизо развитията и е готов да отговори съответно и в пълна солидарност с Кипър. Съветът приканва Комисията и Европейската служба за външно действие да предложат незабавно варианти на подходящи мерки".

Тези стъпки и този език са символични, но не са безобидни. Те "не болят", но предупреждават за по-сериозни последствия, ако Турция не промени поведението си.

Предупреждението цели да демонстрира, че ЕС единен в осъждането на турските действия в Източното Средиземноморие и разполага с арсенал от средства да им отговори.

Едно е обаче единството на 28-те, когато става дума за символични ходове. Друго е, когато иде реч, за мерки със "зъби".

От 2012 г. , когато турският лидер Реджеп Тайип Ердоган започна репресиите си срещу магистратите и медиите, разкрили корупция във вътрешния му кръг, през маневрите му да превърне Турция в президентска република и чистката в държавата, политиката и медиите след опита за преврат през 2016 г., ЕС последователно осъжда действията му "отдалечаващи все повече" страната му от Европа. Така направи и вчера.

За тези седем години обаче ЕС не посмя да прекрати подновените през 2013 г. (след тригодишно прекъсване) присъединителни преговори на Турция. Не че искания за това липсваха. Те идваха от Австрия, Белгия, Люксембург. Германия и Франция бяха главните сили, които блокираха възможен радикален европейски отговор.

Никой не криеше мотива - Турция може всеки момент да отвори границите си за близо 4-те милиона бежанци от Сирия и други миграти от третия свят на нейна територия. Освен това тя е ключов играч в Северна Сирия и в Близкия изток и важен търговски партньор на Европа въпреки все по-авторитарния си и предизвикателен лидер.

Турция не признава изключителната икономическа зона на Кипър и праща в нея кораби да извършват проучвания за газ. Териториалният спор е стар колкото кризата от 1974 г., която доведе до турската окупация на северната част от острова.

ЕС е по принцип единен, когато става дума за защита на суверенитета и на териториалната цялост на своите държави, но когато става дума за конкретни кризи, не можем да бъдем 100 процента сигурни докъде би стигнал в отговора си. Незаобиколимо е обстоятелството, че за разлика от Кипър Турция е членка на НАТО, а следователно - ключова съюзничка на повечето държави в ЕС. Всяка наказателна мярка срещу нея има цена и отговорните лидери се съобразяват с нея.

Прави впечатление, че призивите за прекратяване на преговорите с Турция идват най-вече от държави, които не граничат с нея и нямат особени общи интереси. Изключение прави Гърция, която обаче е във вековен ту студен, ту горещ конфликт с Турция.

Извън очевидните съображения в сферите на отбраната, сигурността и миграцията, за България е императивно да поддържа добросъседски отношения и с Гърция, и с Турция, защото и двете са на пътя на бъдещи газови доставки и двупосочни връзки, т.е. неизбежни са в разнообразяването в източниците на този вид енергия за страната ни. И двете страни са сред важните търговски партньори на България.

Не е изключено обаче един ден на българското правителство и на българската дипломация да се наложи да вземат страна - за Гърция, или за Турция. Няма как да ги помолим "да се разберат", за да не ни притесняват. В Съвета на министрите на ЕС трябва да решиш дали си "за" или "против" продължаването на преговорите, "за" или "против" си други ограничителни мерки. Не винаги ще бъде възможно да се криеш някъде в мнозинството или зад гърба на "големите".

Тактиката на максимална въздържаност пред двустранния спор между две съседни държави е правилна, но може един ден просто да спре да работи. Не съм сигурен, че за такъв ден знаем къде точно са "червените линии" на България и, ако ги има, доколко те отразяват трайна национална политика, а не политическа конюнктура. 

Такива трудни решения обикновено са резултат от отчитане на интереси и на ценности. Българските власти, а и обществото ни (в голямото си мнозинство) струва ми се, нямат проблем с първите. Разделенията и колебанията настъпват, когато стане дума за вторите.

Европа обаче е именно съюз на ценности. Затова когато си затваряме очите за тях, когато отказваме на някого солидарност заради интереси, намаляваме шансовете ние да получим същата солидарност, ако някога на нас ни потрябва. Въпрос на краткосрочно и дългосрочно мислене.