Article_top

За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт. 

По този начин, както и през 2015 г., фокусът е поставен върху евентуално увеличаване на размера на данъка върху доходите на физическите лица (с до 2 процентни пункта) в полза на общините (10+2), вместо изпълнение на стратегическия ангажимент за споделяне на част от вече събираните приходи (8+2). Така за втори пореден път, в навечерието на местни избори дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци – тема, която, както показахме преди месец, е табу за местните власти в подобни периоди. Никой няма интерес да обсъжда по-високи данъци, докато избирателите се отправят към урните, включително премиерът Борисов, който бързо се опита да сложи край на дебата.

Припомняме, че отказът на поредица от правителства да преследват отдавна поетия ангажимент за фискална децентрализация е ясно описан в действащата Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г. По отношение на изпълнението на предходната стратегия (2004-2015) там се казва: „Процесът на децентрализация бе блокиран […с] отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините“.

Представете си обаче колко различна би била предизборната реторика на кандидатите за кметове и общински съветници, ако вместо правото да вдигат данъци им се предлага свободно  да управляват част от вече събираните такива. Това би създало предпоставки за реална политическа надпревара, базирана на идентифициране на местни проблеми и предлагането на решения за тях – далеч отвъд киченето с/оплюването на резултатите от европейски проекти, което ни очаква. Споделянето на част от постъпленията от вече събирания данък върху доходите на физическите лица с общините ще намали не само съществуващите политически зависимости, изразяващи се в непрестанните молби към Министерски съвет за отпускане на допълнителни средства за местната власт, но и зависимостта на местните власти от европейски средства. Дори чисто математически структурният ефект, който моделът „8+2“ ще постигне върху разпределението на публичните разходи между централната и местната власт ще бъде по-ясно изразен от алтернативата „10+2“. В идеалния вариант, когато общините получат правото не само на споделени приходи, но и да определят размера на ставката в определени граници, възможността им да оказват влияние върху условията за живот и правене на бизнес също ще бъде по-голяма, в сравнение с алтернативата - да натоварят допълнително данъкоплатците.

Има и друго - ако процесът на фискална децентрализация тръгне в посока „нагоре“, ще бъде създаден прецедент, който трудно ще бъде нарушен в следващи периоди. Ако централната власт си „запази“ 10-те процента върху доходите, логично е да очакваме всяка следваща стъпка в посока фискална децентрализация отново да е свързана с увеличаване на общата данъчна тежест в икономиката. Този подход: 1) ще направи всяка следваща стъпка в посока независимост на местните финанси по-трудна и обществено по-неприемлива; и 2) ще бръкне по-дълбоко в джоба на данъкоплатците, като в същото време ще доведе и до общо влошаване на външната конкурентоспособност на българската икономика.

Институт за пазарна икономика

 

За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт. 

По този начин, както и през 2015 г., фокусът е поставен върху евентуално увеличаване на размера на данъка върху доходите на физическите лица (с до 2 процентни пункта) в полза на общините (10+2), вместо изпълнение на стратегическия ангажимент за споделяне на част от вече събираните приходи (8+2). Така за втори пореден път, в навечерието на местни избори дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци – тема, която, както показахме преди месец, е табу за местните власти в подобни периоди. Никой няма интерес да обсъжда по-високи данъци, докато избирателите се отправят към урните, включително премиерът Борисов, който бързо се опита да сложи край на дебата.

Припомняме, че отказът на поредица от правителства да преследват отдавна поетия ангажимент за фискална децентрализация е ясно описан в действащата Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г. По отношение на изпълнението на предходната стратегия (2004-2015) там се казва: „Процесът на децентрализация бе блокиран […с] отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините“.

Представете си обаче колко различна би била предизборната реторика на кандидатите за кметове и общински съветници, ако вместо правото да вдигат данъци им се предлага свободно  да управляват част от вече събираните такива. Това би създало предпоставки за реална политическа надпревара, базирана на идентифициране на местни проблеми и предлагането на решения за тях – далеч отвъд киченето с/оплюването на резултатите от европейски проекти, което ни очаква. Споделянето на част от постъпленията от вече събирания данък върху доходите на физическите лица с общините ще намали не само съществуващите политически зависимости, изразяващи се в непрестанните молби към Министерски съвет за отпускане на допълнителни средства за местната власт, но и зависимостта на местните власти от европейски средства. Дори чисто математически структурният ефект, който моделът „8+2“ ще постигне върху разпределението на публичните разходи между централната и местната власт ще бъде по-ясно изразен от алтернативата „10+2“. В идеалния вариант, когато общините получат правото не само на споделени приходи, но и да определят размера на ставката в определени граници, възможността им да оказват влияние върху условията за живот и правене на бизнес също ще бъде по-голяма, в сравнение с алтернативата - да натоварят допълнително данъкоплатците.

Има и друго - ако процесът на фискална децентрализация тръгне в посока „нагоре“, ще бъде създаден прецедент, който трудно ще бъде нарушен в следващи периоди. Ако централната власт си „запази“ 10-те процента върху доходите, логично е да очакваме всяка следваща стъпка в посока фискална децентрализация отново да е свързана с увеличаване на общата данъчна тежест в икономиката. Този подход: 1) ще направи всяка следваща стъпка в посока независимост на местните финанси по-трудна и обществено по-неприемлива; и 2) ще бръкне по-дълбоко в джоба на данъкоплатците, като в същото време ще доведе и до общо влошаване на външната конкурентоспособност на българската икономика.

Институт за пазарна икономика

Коментари

:) "Дума":

"Пакт за растеж без корупция предложи на потенциалните си коалиционни партньори лидерът на Нова Република Радан Кънев. Той им даде срок до понеделник да решат дали пактът отговаря на техните идеи. След този период Радан Кънев предвижда обръщение към десните избиратели и целия български народ.
В пакта се предлагат пет основни мерки, като първият е възприемане на "румънския модел" за въвеждане на длъжностите заместник главен прокурор за борба с корупцията и такъв за борба с тероризма чрез реформа на прокуратурата у нас.
Подкрепилите документа доброволно се отказват от депутатските си имунитети. Сред другите мерки са децентрализация на националния бюджет, като идеята е в общините да остават 50% от данъка на доходите на физически лица, 50% от данък печалба и да се намали на 9% ДДС за книги, лекарства и основни качествени храни по БДС. Инициира се и забрана за изсичане на вековните гори у нас в националните паркове, като това трябва да бъде записано и в Конституцията."

"Радан Кънев предлага на партиите Пакт за растеж" - https://duma.bg/radan-kanev-predlaga-na-partiite-pakt-za-rastezh-n140524

tosho_toto в Дневник:

Неравенствата в доходите, заетостта и броя на жителите между отделните общини ще доведе до там, че по-богатите общини ще бъдат по-облагодетелствани от по-бедните общини,а тези пък общини с натрупани високи задължения тези допълнителни средства ще отиват за погасявасяването им и реално няма да остава нищо за инвестиране в проекти.

....

Предлагам да премахнем данъците и да ликвидираме държавата. Пазарните механизми са достатъчен регулатор на обществените отношения и потребности. Не ли?
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

жертви ще има

Много ора ще измрат. Пазарните механизми осигуряват качествено всичко за умните, смелите, инициативните, но не и за бедните хора с под 2500 лева доход. Освен туй пазарът не взема под внимание скъпи дългосрочни блага като околна среда, обществен ред, армия.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?