Джефри ван Орден е добре познат у нас. След избирането му за евродепутат през 1999 г. той става докладчик за напредъка на България по пътя към ЕС. Тази година той отново бе избран в Европарламента, където е член на групата на Европейските консерватори и реформисти. Клуб Z разговаря с Ван Орден в ЕП в Страсбург, след като евродепутатите избраха Урсула фон дер Лайен за следващ председател на Еврокомисията.

 

СТРАСБУРГ

- Г-н Ван Орден, следите ли днес какво става в България? И ако е така, какво е мнението ви за страната ни?

- Разбира се. Ако си спомняте, по време на присъединяването в към ЕС имахте огромни проблеми като справянето с организираната престъпност, организацията на правосъдната система, корупцията – все от този род. Тогава казвахме, че нещата постепенно напредват.

За съжаление, трябва да кажа, че напредъкът ви е бавен и днес в няколко от главните сфери. Но все пак имате напредък.

Българите са посрещани добре в Европа. Само в моята страна имаме 50 000 ваши сънародници. Но те имат огромен принос към икономиката на Великобритания.

Но и много млади българи се завръщат в родината си, което означава, че нещата не са толкова отчайващи. Ние трябва да стимулираме това.

Проблем на България, че е прекалено уязвима за определени външни влияния – най-вече от Русия. Там тя все още се смята за страна, където могат да бъдат извършвани „набези“. Русия все още има манталитета, че Западът е неин враг, един вид съперник. С голямо съжаление установяваме, че България е на фронтовата линия на руските стремежи.

Виждаме и провал на енергийния фронт, което отново е свързано с Русия.

- Би ли могъл според вас пътят на България към ЕС да бъде по-добър и по-успешен? И на какво смятате, че се дължи лошият според мнозина преход?

- Мисля, че се дължи на политическата, а също така и на административната култура у вас. В нея дълго време е имало турско влияния. Като добавим и близо половин век комунизъм, който ви върна назад. А преди него - войните, регионалните конфликти. Да, получихте стабилност, но за сметка на вашата свобода. Имам предвид налагането на комунизма.

- В Чехословакия и Полша например също е имало войни. Те дори са били окупирани, за разлика от България. Защо при тях се получи по-добре? И то при положение, че Полша е била направо разрушена.

- Всяка страна има своя история и култура. Смятам, че България доста дълго време гледаше на изток вместо на запад. И не само по време на комунизма.

Не забравяйте, че в Прага има университет, в който векове наред се е преподавало на немски език. Там хората имат стара традиция на западно мислене. А при православието тенденцията е да се гледа повече към Москва.

Във всяка страна е различно. Включително във Великобритания. Именно по тази причина ние никога не сме се чувствали комфортно в ЕС.

- Бихте ли обяснили това?

- Защото нашите история, култура, правна система са различни от тези на континента. Ние излязохме от Втората световна война като победители, без да сме били окупирани и подчинявани. Имахме приемственост. Не забравяйте периода непосредствено след войната. Великобритания бе империя и Уинстън Чърчил я смяташе за равна на САЩ и СССР. Но хората бързо забравят това. Очаквахме да бъдем третирани по същия начин, като една от великите сили.

И отношението между държавата и гражданите е съвсем различна. В континентална Европа държавата решава, а гражданите се подчиняват. Докато при нас е обратното – държавата е за гражданите. Конституцията ни не е записана само в един документ, а в стотици. Законите ни съществуват от векове, без да бъдат променяни.

Но ние сме европейци. Ние сме засегнати от ставащото в континентална Европа. Както и вие сте създание на вашия географски район и на историческото ви наследство.

- И въпреки че сте европейци, искате да излезете от ЕС. А вие сте един от подкрепящите това. Защо?

- Винаги съм бил много критичен към ЕС. Дори тогава, когато защитавах влизането на България в него. Тогава много хора във вашата страна ме питаха защо се боря за влизането й, щом смятам, че там е толкова зле. Винаги съм отговарял, че това, което за една страна е добре, за друга може да е лошо.

България имаше нужда да бъде част от този западен клуб, за да избяга от руската орбита. Но аз винаги съм бил евроскептик. Никога не ми е харесвал този проект за интеграция. Не харесвам да доминира Берлин. Не ми харесва други хора в чужди институции да приемат закони вместо моята страна. Ние сме свободни хора. От 751 евродепутати само 73-ма са британци. 

Но сега ще ви изненадам, като ви кажа, че на референдума гласувах за оставане ва ЕС.

- Изненадахте ме наистина. Защо гласувахте така?

- Не трябва да бъркаме такова гласуване с любов към ЕС. Става дума за едно чисто прагматично решение. Аз исках да бъде избягната икономическата нестабилност, рисковете. Специално за мен бе важна загубата на влияние. По-добре да бъда вътре в стаята, седнал на масата, отколкото от външната страна на вратата.

Знам много добре, че има много проблеми, за които хората обвиняват Брюксел, но в действителност се дължат на правителството в собствената им страни. И затова смятам, че хора като Найджъл Фараж заблудиха британското население. Но също така казвам, че премиерът Дейвид Камерън постигна някои промени – недостатъчно на брой, но полезни. Той спечели битката с Европа за реформите. Затова съм част от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) . Защото трябва да се възползваме от тези промени и да се борим за още по-големи реформи. Проблемът е, че това място (Европарламентът – б.р.) не е заинтересовано от реформа. То има праволинейна идея за пътя пред него независимо от това какво става в отделните страни и какво мислят хората, нито пък от това как гласуват.

Поради всички тези причини гласувах за оставане в ЕС. Докато британците за изненада на всички, включително тяхна собствена, гласуваха за излизане. 

- С не много голямо мнозинство...

- Но вие не оспорвате резултатите от изборите у вас, защото е имало крехко мнозинство. Ето, тук, в Европарламента, г-жа Урсула фон дер Лайен бе избрана за председателка на Еврокомисията само с 9 гласа.

Така че британският народ много ясно гласува за излизане от ЕС. Аз съм много доволен от това. Но никак не съм доволен, че вече три години няма резултат. Ние тръгнахме по грешен път. Не трябваше да се съгласяваме с двустепенния подход, предложен от Еврокомисията.

- А ако има втори референдум, какви ще бъдат според вас резултатите?

- Още повече хора ще гласуват за Брекзит. Защото са гневни, че ЕС ги разиграва. Ето вижте как партията на Фараж, макар че тя ги лъже, спечели изборите за Европарламента в нашата страна.

- Британският референдум окрили евроскептиците. В много страни се надигнаха гласове да бъде последван вашият пример. Какво бихте казали на такива хора в България?

- Вече ви казах, че за всяка страна е различно. Специално за България е предимство да бъде в ЕС. Но не и да бъде в сянката на някоя от големите държави там, по-специално на Германия.

Същевременно бих искал да видя от страна на България повече подкрепа и разбиране към британските традиции. Бих искал колкото се може правителства да кажат: "Вижте, нека гледаме това, което е в наш интерес. Нека постигнем добро споразумение с Великобритания." А не да мислят за всякакви глупости, дето се вършат в институциите.

Накрая ще ви кажа, че самият аз съм изненадан, че изобщо продължавам да бъда в Европарламента. Предполагаше се да напуснем ЕС на 29 март, нали така? След това се отложи. И бях призован по партийните знамена да участвам в изборите. Изненадан съм, че изобщо ме преизбраха.