Article_top

Реших да напиша този текст малко след публикуването на коментара ми „#Hubavoe в (не)достъпна София”, в който описах „капаните“, в които попада всеки човек с двигателен проблем в българската столица, и едно скорошно пътуване до австрийската столица.

Осъзнавам, че сравненията между Виена и София няма как да бъдат в наша полза, но пък ясно показват, че ако в даден град се инвестира разумно и има желание за промяна, положителните резултати няма да закъснеят. И също така, че когато един град се управлява с далновидност и уважение към неговите жители, това помага за неговото благоприятно развитие и положителния му имидж на световната културна карта.

Виена от години е един от символите на Западна Европа със своята история и неповторима атмосфера. Но София по нищо не ѝ отстъпва като качества. И при по-добра администрация нищо не пречи да достигне същите позиции. Кое обаче е нещото, което прави най-силно впечатление на човек с двигателен проблем в австрийската столица?

Запазена архитектура + достъпна градска среда

Едно от първите неща, които правят впечатление, разхождайки се по улиците на Виена, е как архитектурният облик на града е съхранен и същевременно адаптиран за хора с двигателни увреждания.

Тротоарите навсякъде в града (дори в по-крайните квартали) са скосени и достъпът до тях с инвалидна или детска количка е безпроблемен. „Капани“ като изкъртени плочки или повдигнати шахти просто няма. Тротоарите са гладки и широки, за да може минувачите спокойно да се разминават. Навсякъде има достъп до пешеходни пътеки, а подлезите дори в предградията на Виена са с асансьори. Градската администрация отдавна инвестира средства в приспособяването на транспортната мрежа за нуждите на хора с двигателни проблеми. В австрийската столица има 5 основни вида транспорт, сред които популярните U-Bahn, скоростни влакове, трамваи и частни автобуси. Всички те разполагат с рампи и осигуряват възможност за лесно предвижване от точка А до точка Б.

Най-използвани транспортни средства са трамваите и автобусите, които принадлежат на U-Bahn системата. Те обхващат целия град, като самата трамвайна мрежа се разпростира на 179 км вътре в града. Различните видове транспорт са напълно достатъчни, за да се облекчи трафикът в близо 2-милионната австрийска столица и да се осигури възможност на хора с колички да се чувстват независими. Но това съвсем не е единственото, което превръща Виена в един от най-достъпните европейски градове за хора с увреждания.

Да си поговорим за сгради и асансьори

Друго впечатляващо нещо е елегантното преобразуване на различните паметници на архитектурата в достъпни учреждения. Виена неслучайно попада в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. В австрийската столица има над 100 музея, които привличат туристи от цял свят, а по-голямата част от административните сгради са обявени за паметници на архитектурата. Почти 95% от тях имат рампи и асансьори. Както и всяка обществена сграда. Самите конструкции са направени професионално, с умисъл за удобството на хората с двигателни проблеми, но и с уважение към специфичната архитектура. Изненадващо е, че наредбата за достъп на сградите се отнася не само до различни обществени учреждения, но също така и до частни търговски обекти.

Препоръчаха ми заведение в един от по-крайните квартали на Виена. Оказа се, че на входа му има три стъпала и няма рампа или адаптиран вход за хора с увреждания. Още преди да кажа нещо или да помисля как да постъпя, персоналът на заведението ми помогна да преодолея трите стъпала и ми се извини за причиненото неудобство. Обясниха ми, че заведението вече присъства в списъка на общината като сграда, която се нуждае от допълнителна реконструкция и ме увериха, че ако ги посетя след 2-3 месеца, проблемът с достъпа ще бъде решен. В случая става въпрос за частен дом, преобразуван в заведение за хранене. Дори не говорим за административна сграда.

#Hubavoe

В текста, посветен на проблемите на градската среда в София, написах, че искам да дойде време, в което да публикувам статус #Hubavoe в достъпна София без ирония. Пътуването ми до Виена и „сблъсъкът” с всички възможности за достъп в тамошната градска среда, увеличиха това желание. Защото българската столица има всички дадености да се превърне в атрактивна туристическа дестинация. Единственото условие за това са разумни инвестиции, качествено подобряване на градската среда, разработване на проекти, които в действителност ще „облагородят” облика на града, но и... будна гражданска съвест. Защото хубавите неща няма да станат без наше участие. Но дотогава имаме да извървим дълъг път по счупени плочки, високи тротоари и стърчащи шахти...

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Реших да напиша този текст малко след публикуването на коментара ми „#Hubavoe в (не)достъпна София”, в който описах „капаните“, в които попада всеки човек с двигателен проблем в българската столица, и едно скорошно пътуване до австрийската столица.

Осъзнавам, че сравненията между Виена и София няма как да бъдат в наша полза, но пък ясно показват, че ако в даден град се инвестира разумно и има желание за промяна, положителните резултати няма да закъснеят. И също така, че когато един град се управлява с далновидност и уважение към неговите жители, това помага за неговото благоприятно развитие и положителния му имидж на световната културна карта.

Виена от години е един от символите на Западна Европа със своята история и неповторима атмосфера. Но София по нищо не ѝ отстъпва като качества. И при по-добра администрация нищо не пречи да достигне същите позиции. Кое обаче е нещото, което прави най-силно впечатление на човек с двигателен проблем в австрийската столица?

Запазена архитектура + достъпна градска среда

Едно от първите неща, които правят впечатление, разхождайки се по улиците на Виена, е как архитектурният облик на града е съхранен и същевременно адаптиран за хора с двигателни увреждания.

Тротоарите навсякъде в града (дори в по-крайните квартали) са скосени и достъпът до тях с инвалидна или детска количка е безпроблемен. „Капани“ като изкъртени плочки или повдигнати шахти просто няма. Тротоарите са гладки и широки, за да може минувачите спокойно да се разминават. Навсякъде има достъп до пешеходни пътеки, а подлезите дори в предградията на Виена са с асансьори. Градската администрация отдавна инвестира средства в приспособяването на транспортната мрежа за нуждите на хора с двигателни проблеми. В австрийската столица има 5 основни вида транспорт, сред които популярните U-Bahn, скоростни влакове, трамваи и частни автобуси. Всички те разполагат с рампи и осигуряват възможност за лесно предвижване от точка А до точка Б.

Най-използвани транспортни средства са трамваите и автобусите, които принадлежат на U-Bahn системата. Те обхващат целия град, като самата трамвайна мрежа се разпростира на 179 км вътре в града. Различните видове транспорт са напълно достатъчни, за да се облекчи трафикът в близо 2-милионната австрийска столица и да се осигури възможност на хора с колички да се чувстват независими. Но това съвсем не е единственото, което превръща Виена в един от най-достъпните европейски градове за хора с увреждания.

Да си поговорим за сгради и асансьори

Друго впечатляващо нещо е елегантното преобразуване на различните паметници на архитектурата в достъпни учреждения. Виена неслучайно попада в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. В австрийската столица има над 100 музея, които привличат туристи от цял свят, а по-голямата част от административните сгради са обявени за паметници на архитектурата. Почти 95% от тях имат рампи и асансьори. Както и всяка обществена сграда. Самите конструкции са направени професионално, с умисъл за удобството на хората с двигателни проблеми, но и с уважение към специфичната архитектура. Изненадващо е, че наредбата за достъп на сградите се отнася не само до различни обществени учреждения, но също така и до частни търговски обекти.

Препоръчаха ми заведение в един от по-крайните квартали на Виена. Оказа се, че на входа му има три стъпала и няма рампа или адаптиран вход за хора с увреждания. Още преди да кажа нещо или да помисля как да постъпя, персоналът на заведението ми помогна да преодолея трите стъпала и ми се извини за причиненото неудобство. Обясниха ми, че заведението вече присъства в списъка на общината като сграда, която се нуждае от допълнителна реконструкция и ме увериха, че ако ги посетя след 2-3 месеца, проблемът с достъпа ще бъде решен. В случая става въпрос за частен дом, преобразуван в заведение за хранене. Дори не говорим за административна сграда.

#Hubavoe

В текста, посветен на проблемите на градската среда в София, написах, че искам да дойде време, в което да публикувам статус #Hubavoe в достъпна София без ирония. Пътуването ми до Виена и „сблъсъкът” с всички възможности за достъп в тамошната градска среда, увеличиха това желание. Защото българската столица има всички дадености да се превърне в атрактивна туристическа дестинация. Единственото условие за това са разумни инвестиции, качествено подобряване на градската среда, разработване на проекти, които в действителност ще „облагородят” облика на града, но и... будна гражданска съвест. Защото хубавите неща няма да станат без наше участие. Но дотогава имаме да извървим дълъг път по счупени плочки, високи тротоари и стърчащи шахти...

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Хубаво е в достъпна Виена,

ама там не са управлявали 30 години седерастки хиени и гербави мутрагени.

Та затова е хубаво.

И един въпрос, списателката гласувала ли е за "синя София", щото ако е, няма много морално право да излива праведен гняв по темата.

Калин

Хайде пак откриваме топлата вода ! Ами да, хубаво е и в Париж, Милано и в Мюнхен, само дето не знам защо правим сравнения с централна барокова и готическа Европа, с една България, стояща на ръба на Европа и Ориента, бивша колония на СССР.
Знаете ли кога е пуснато метрото в Будапеща - 2 май 1896. Как ли е изглеждала София през 1896 г. ?
Прага прилича ли ви на София, а Краков на Пловдив или Стара Загора ?
Та само Прага годишно се посещава от 10 милиона туристи.
Австрийският писател Херман Брох казва „ За културата и мястото на един народ може да съдите по фасадите на неговите сгради.”
Каква София, какъв Пловдив какви 5 лева…
Ами да, хубаво е във Виена !

" Как ли е изглеждала София през 1896 г. ?"

Не знаем как е изглеждала София през 1896-та, но знаем, че първият трамвай в София тръгва през 1901.

Трамвай като тези, чиито линии мутрогерберастката шайка под Фандъкова разчиства вече трети мандат, да не пречат на селските автоталибани.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?