На 31 юли Слави Трифонов закри последното предаване от едноименното си шоу с емблематичната реплика „За мен беше чест!” След 19 години в ефира на бТВ, „Шоуто на Слави” прекратява своето излъчване. Водещият обяви създаването на нов телевизионен продукт - „Седем осми”, както и формирането на ново политическо движение – „Няма такава държава”. Докато едни критикуват арогантното поведение на шоумена, а други го провъзгласяват за следващия „месия”, се замислих за определени моменти от неговата биография. 

Между чалгата и политиката

С риск да попадна в групата на „претенциозните българи”, трябва да призная, че никога не съм следила внимателно кариерното развитие на Трифонов. Въпреки това има определени моменти от неговото медийно присъствие, които трайно са се запечатали в живота ни като събития от най-новата ни история. Един от тях е появата на „Ку-ку” - предаване, което спокойно можем да поздравим за добрия му бизнес нюх. „Ку-ку” е първата частна продукция в ефира на БНТ след демократичните промени, но, разбира се, не остана в съзнанието на никого с политическата си сатира, а със скандала около "Козлодуйското предаване".

Знам за масовата истерия, чувството на неподготвеност при евентуални кризисни ситуации и ясното усещане, че някой те е направил на балама. Не знам каква роля е играл Слави в цялата „Козлодуйска одисея”, но Петър Курумбашев отнася по-голямата част от негативите.

Появата на „Каналето” свързвам с безвкусни шеги за политическия преход и раздялата на триото Трифонов, Воденичаров, Дилов-син.

И така до появата на "Хъшове". Гръмки реплики за „политическа цензура” и яхване на вълната на недоволство са неговата визитна картичка. Но всъщност това шоу се превърна в един от медийните стожери на мутризацията и чалгизацията в обществото. Това е времето на самопровъзгласяването на Слави и екипа му от сценаристи за „представители на народа”, които облечени в черно и гледащи сърдито, играеха ролята на Страшен съд за някои български политици. Но най-ярко си спомням как човек, който имаше претенциите, че работи за забавлението на народа, всъщност допринесе за масовото му опростачване. Така люшкайки се между чалгата и политиката, Трифонов стигна до 2000 година, когато започна „Шоуто на Слави”.

Създател на обществени тенденции?

Очевидно е, че нямам големи симпатии към Слави и професионалното му развитие, но не мога да не призная, че в своята 19-годишна история „Шоуто на Слави” си спечели заслужено място в медийната среда. Следвайки формулата на успешните вечерни шоу програми отвъд Океана, телевизионната продукция на Трифонов еволюира през годините, за да се превърне в медиен продукт без аналог в българския телевизионен ефир. Първоначално „Шоуто...” спечели българския зрител с уникалността си за нашия пазар, като постепенно схемата от популярен водещ, интересни гости, оркестър на живо и скечове с актьори, беше доста побългарена. Тази промяна започна да се проявява в дебелашки сценки, „изтъркани” вицове, нагло деклариране на псевдопатриотични идеи, откровено расистки и сексистки коментари.

След като през 90-те Слави помогна за навлизането на чалгата като субкултура, с едноименното си шоу започна да налага и занижените идеи за култура и да представя неморалното като морално. Собственото му видимо деспотично поведение често оставяше лошо впечатление, превръщайки вечерното шоу в махленска сбирка. Показателно за липсата на креативност у водещия бе неумението му да общува със собствените си гости. Ролята на събеседниците се свеждаше до това да седят на дивана в студиото, да се усмихват и любезно да кимат с глава, докато той си прави евтина самореклама и им предлага съвместен дует, филм или в краен случай – брак. Още преди 10 години „Шоуто на Слави” се изчерпа откъм съдържание и оригиналност. Но макар с все по-нисък рейтинг предаването остана още десет години в ефира - очевидно, заради липсата на алтернатива.

Любов и омраза в тв ефира

Слави Трифонов винаги е имал близки отношения с различни представители на властта. Пример за това са взаимоотношенията му с премиера Бойко Борисов. Те имат дълга история и винаги са преминавали от една крайност в друга. След първоначален период на взаимна симпатия, те внезапно се влошиха и преминаха във фазата на дълбока неприязън. Което не можеше да се каже за отношенията му с бившия президент Първанов например. Факт е, че дълго време Трифонов "играеше ролята" на опозиция на властта. И отдавна се говори за влизането му в политиката, което и на практика се случи чрез събирането на 500 хиляди гласа за свикването на референдум за промени в избирателната система през 2016 г. Днес създаването на поредната политическа партия с лидер, който отново се изявява като „спасител на народа”, е меко казано обезпокоително. Този филм вече сме го гледали и краят му никак не е добър за нас.

Тенденциите, които Слави налагаше от малкия екран, лесно могат да се прехвърлят в проектозакони в парламента. И тогава ще стане страшно. Но не за политическата класа, която той уж критикува, а за нас. Народът, който се предполага, че ще представлява. Или както казва една позната – нищо добро не може да се очаква от човек, който идентифицира властта на народа със себе си и демонстрира арогантно поведение към приближените си.

Затова ще кажа така: съжалявам, но за мен не беше чест да гледам как Слави допринася за опростачването на обществото ни! И не е никаква чест да съм свидетел на поредния псевдонационалистически проект, призоваващ към нетолерантност под маската на патриотизъм!

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".