Черноморие 2019: още от същото (I част)

С наближаването на всеки нов летен сезон неизменно започваме да говорим не за това как можем да подобрим ситуацията в сферата на туризма, който (незнайно как) все още генерира 12-14% от БВП, а за това как сме успели още повече да я влошим. Очевидно и тази година не направи изключение. Сезонът започна, но като прелюдия още напролет станахме свидетели на първите сигнали, че „има нещо гнило“ на плажа.

Първо беше укрепването на свлачище на т.нар. Шофьорски плаж (което брегоукрепване днес вече е солидна хотелска конструкция). Паралелно стана ясно, че собственик на парцел на къмпинг „Смокиня“ е заравнил (частната си?!!!!) дюна, защото му пречи на гледката. Междувременно имаше разкопки и на къмпинг „Градина“. С цел устройване на ново вилно селище борова гора край Арапя бе подложена на сеч. Собственичка на ресторант в Созопол пък тръгна да го разширява върху скалите.

На този фон едни министри влязоха в оправдателен режим защо държавата не си отчуждава дюните, втори измислиха интересното наказание за нарушители „изграждане на дюна наново“, а трети излязоха със законодателна инициатива, довела до нова вълна от екопротести, президентско вето и закани да бъде сезиран Конституционният съд.

Какво става

Какво става – всички знаем. Публична тайна е, че Черноморието ни все повече наподобява разграден двор, атрактивен най-вече за не толкова платежоспособни туристи и за младежи, отдали се на алкохолен туризъм. И това е факт поради дългогодишната държавна политика, или по-скоро поради липсата на такава. Заменки тип „кон за кокошка“, закъсняло специализирано законодателство, липса на общи устройствени планове за черноморските общини, интереси на местни олигархични кръгове (всъщност не само местни) при строителството и вземането на ивиците на концесия, липса на интерес за развитие на природосъобразния туризъм за сметка на класическото „хотелско настаняване“ и пр., и пр.

За тези неща обаче рядко се говори с цифри. Такива са представени от институциите само когато трябва да се отчете ръст в туризма. Данни обаче все пак изплуват от време на време, макар и от неочаквани места.

Свръхпредлагане

У нас има свръхпредлагане на пазара на настаняване. Това е още една публична тайна.

Следващите данни не могат да бъдат открити в раздел „статистика“ на сайта на Министерството на туризма (МТ). Там има други данни, за които ще поговорим после. Намираме ги в едно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и то просто защото знаем, че се намират там. Човек трябва да изчете цялото решение на КЗК, а не само резюмето, което комисията пуска към всяко свое съобщение, за да попадне на тази информация. Поводът е становище, поискано преди година от КЗК от министъра на туризма Николина Ангелкова относно намерението й тогава да се въведат минимални цени при хотелското настаняване. КЗК дава отрицателно становище, но докато развива тезата си, публикува и числа, предоставени й от самото министерство, които резюмира по следния начин: „Всички тези данни показват постоянно и значително незапълване на капацитета на местата за настаняване и са индикация за наличие на свръхпредлагане на пазара за настаняване.“

Ето какво пише Комисията:

„Предоставените от МТ данни за заетостта на хотелите през 2016 и 2017 г. показват, че дори в активния сезон не се запълва максималният капацитет на местата за настаняване. В най-заетите месеци през лятото (юли и август) заетостта в хотелите в морските курорти е най-често между 79 и 89%:

Албена (между 79,3 и 86,9%), Златни пясъци (между 82,2 и 87,8%), Слънчев бряг (между 82,9 и 89,1%), Приморско (между 79,9 и 85% с изключение на юли 2017 г., когато заетостта достига 96,1%). Единственият пример за висока заетост е Дюни (между 94,2 и 100% с изключение на юли 2016 г., когато заетостта е 84%). Значително по-ниска е заетостта в Св. св. Константин и Елена (между 61,8 и 65,3%) и особено в Елените (между 30,2 и 35,2%).

Месеците юни и септември, при които са налице приемливи климатични условия за почивка в морските курорти, се характеризират с още по-ниски нива на заетост: Албена (между 42,5 и 63,1%), Златни пясъци (между 50,9 и 64,1%), Слънчев бряг (между 48 и 66,3%), Приморско (между 37,7 и 57,8%), Дюни (между 46,2 и 66,7%), Св. св. Константин и Елена (между 35,3 и 40,1%) и Елените (между 15,9 и 23,2%).“

Това са данните само за Черноморието (тъй като сега говорим само за него), но „ситуацията не е по-добра при планинските курорти“, както посочва КЗК. Публикуваме и тях като „вметка“ – за да е ясно, че свръхпредлагането не е само на ниво летен туризъм:

„Както и при морските най-активният сезон отново е ограничен до два месеца: януари и февруари, като данните за тези месеци са както следва: Боровец (между 66,2 и 80%), Пампорово (между 50,1 и 55%), Банско (между 53,6 и 58%). В съседните на тези месеци, декември и март, заетостта е още по-ниска: Боровец (между 39,4 и 42,7%), Пампорово (между 21,6 и 32,7%), Банско (между 30,5 и 34,2%).“

Някои виждат в това непрекъснато разширяване на легловата база пране на пари, други обвиняват местната власт във вземане на рушвети по даване на съответните строителни разрешителни. Каквото и да е, важен е резултатът, който е свръхпредлагане, а оттам: сваляне на цените за настаняване и липса на кадри за туризма до степен, в която през миналата година вицепремиерът тогава Валери Симеонов, ресорен за туризма, обяви инициатива за внасяне на кадри от държави с етническо българско население.

Ръст и проходи

Иначе от статистиката, публикувана на сайта на Министерството на туризма, четем само хубави неща като:

През миналата година общият брой туристически посещения на чужденци в България е 9 273 345. Ръстът спрямо 2017 г. е 4,4%. За периода януари–ноември 2018 г. приходите от международен туризъм възлизат на 3,6 млрд. евро. Ръстът спрямо периода януари–ноември 2017 г. е 6,6 на сто.

„Увеличение има при посещенията с цел почивка и ваканция, като са реализирани 5 804 576 посещения и ръст от 5,5%. Посещенията с цел гостуване са 669 908, като те нарастват с 1,3%. Посещенията с цел бизнес туризъм са 1 727 874, като те се увеличават с 10,6%. Посещенията с други туристически цели са 1 070 987. Посещенията с цел почивка и ваканция формират 62,6% от всички туристически посещения“, съобщават още от ведомството на Ангелкова.

Разбираме също така, че руските туристи, които бизнесът по морето винаги е приемал с отворени обятия, определяйки ги като щедри и платежоспособни, са на шесто място по посещения. Първи са румънците, следвани от гърците, германците, турците и македонците.

В същото време през 2018 г. българските граждани са реализирали общо 6 698 526 пътувания в чужбина по всички видове цели. Увеличението спрямо 2017 г. е 7,6%. Пътували сме най-вече в Турция, Гърция и Румъния, като от данните не става ясно колко от тези посещения са с цел туризъм, за да разберем изнесе ли се българският турист в съседните нам държави.

Очаквания и сбъднати прогнози

Тази година от министерството очакват спад от 2-3% в броя на чуждестранните туристически посещения, съобщи Ангелкова през май. Като основна причина тя изтъкна ниските цени на преките ни конкуренти Турция, Египет, Северна Македония, Тунис, Сърбия, които имали и възможност за пряко субсидиране.

Факт е също така, че различните кризи в конкурентните ни държави, които пренасочваха туристопотока към България през последните няколко години, вече са преодолени. Турция преживя „преврат“ (по твърденията на президента Реджеп Тайип Ердоган), Гърция – икономически срив, а арабските държави – Арабска пролет. От този сезон Атина обяви и рязко намаляване на ДДС за различни стоки и услуги, сред които и на някои разпространени храни като риба, месо, зехтин и др., което пък мнозина българи посочват като допълнителен мотив да заменят българското с гръцкото море – защото ще е по-евтино, а традиционно качеството е високо. Пред „Клуб Z“ гръцки хотелиери потвърдиха, че в действителност цените са паднали наполовина за около 5000 стоки в супермаркета. Което се отразява и на цените в ресторантите.

За да компенсират, българските оператори обявиха големи намаления за сезон 2019.

Тази година министерството осъзна и още нещо – че българският турист си отива. И дори се наложи да стартира кампания за допълнителни безплатни нощувки, наречена „Неочаквана ваканция“.

Битката за концесиите

Качеството обаче е свързано не само с храната, със състоянието на хотела или обслужващия персонал, а и със самия плаж. Българският модел е плащане, плащане и пак плащане. За шезлонг, за чадър, за шалте и каквото там е разположил концесионерът или наемателят на съответния плаж (за разлика от Гърция или Турция, където е достатъчно да си поръчаш напитка от плажното заведение. Но все пак в защита на родното – нашата плажна ивица е в пъти по-къса).

Проблем, който от министерството не признават, е и „качественото съотношение“ между платената зона и зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности. Формално в закона е записано, че двете територии от плажа трябва да са в процентно съотношение 50 на 50. Реално правилото се спазва, но летовниците, които не искат да платят за сянка (често немалка сума), обикновено са изтласкани в неприветливите зони на плажа. Имаше опити (пак от Симеонов) този въпрос да бъде законодателно уреден, но това така и не се случи заради лошо формулирани юридически текстове.

Гореописаното е проблем за летовника. Министерството обаче има друга „драма“ – от две години се води люта битка за това кой да дава концесиите на плажовете.

Ще се върнем малко назад във времето, в края на декември 2017 г. Парламентът гледа промени в Закона за административния контрол върху стопанската дейност, когато по стар маниер на ГЕРБ депутатът тогава, сега правосъден министър Данаил Кирилов, направи предложение да се запише изключение в чисто новия Закон за концесиите – концесиите на плажовете да се раздават по стария ред (т.е. изцяло да са в компетенциите на министъра на туризма) до 1 януари 2019 г. Иначе процедурата по новия закон е по-тежка, но по-прозрачна.

Мнозинството приема това предложение, а Симеонов изказва следното възражение:

„Пак ни извъртяха! Депутати от ГЕРБ и ДПС промениха току-що приетия Закон за концесиите по най-подлия начин – чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Концесиите на плажовете ще се определят от министъра на туризма, а не по общия ред, определен от закона за концесиите. Това означава, че ще продължи по най-непрозрачен начин раздаването за по 20 години (а може и повече) на приближени фирми и групировки. Явно при това ръководство на министерството България няма да има съвременен и прозрачно регламентиран туризъм. Това е поредният саботаж на опитите за въвеждане на нормално управление и реална конкуренция. Благодаря на колегите от „Обединени патриоти“, които се противопоставиха на предложението в пленарната зала. За съжаление такива са правилата на демокрацията – ДПС+ГЕРБ – 100 „за“ срещу 43 „против“.

И така, равносметката е:

Слънчев бряг-север – Маджо

Слънчев бряг-юг – ВИС

Несебър-централен – братя Маргини

Бургас-север – братя Маргини

Созопол-Харманите – ВИС

Созопол-централен – подготвен за братя Маргини

и т.н., и т.н.

Сараите на Доган – плаж „Отманли“ – ДПС

На печелившите – Весела Коледа и честити нови 20 години концесии!“

Ясно е какво не намеква, а направо натъртва Симеонов – че концесиите на плажовете се раздават за десетки години напред на силни на деня и на бившите групировки. А предколедното му изявление се превръща в пророчество през март 2018-а, когато Министерският съвет обяви първите нови концесии за сезона. Четири апетитни плажа по южното ни Черноморие отидоха за 15 години във фирми, близки до ДПС, до бившия вече генерален директор на „Лукойл България“ Валентин Златев и до бившите силови групировки ВИС и СИК.

Ангелкова, разбира се, отрича. Министерството работело с юридически лица и не можело да накара някой да кандидатства насила.

Дежа вю на тази парламентарна ситуация от края на 2017-а се получи и в края на 2018-а, когато пак Данаил Кирилов и пак в преходни и заключителни разпоредби на закон отново предложи удължаване на срока, в който концесиите ще продължат да бъдат раздавани от министерството на Ангелкова. Последва сериозен отпор от страна на партията на Симеонов и на БСП и след така разразилия се скандал Кирилов се видя принуден да оттегли предложението си.

В защита на обективната истина обаче е, че депутатите създадоха правен вакуум, който не можаха да запълнят, и някои плажове увиснаха между двете процедури. Два месеца след решението на парламента концесиите на ивиците да се дават по новия по-прозрачен, но и по-тромав ред, Ангелкова внесе ново законово изменение, с което... си поиска обратно отнетите ѝ правомощия.

Казусът обаче е показателен за това колко е важно концесионирането на плажовете за министърката. Факт е, че с наближаването на изтичането на крайния срок, в който ведомството се разпореждаше със стопанисването на ивиците, бяха обявени и приключени редица процедури много преди да са изтекли договорите на настоящите концесионери. Това странно бързане от ведомството обясняват с това, че трябвало да има предвидимост кой ще е новият концесионер.

Утре във втората част на "Черноморие 2019: още от същото" четете коя магистрала свършва в пясъците, къде са плажовете на картата, късно ли е за бутане на хотели, нормално ли е да има четирицифрени глоби за разпъване на палатка и да се иска разрешение за това от... главния архитект.

Черноморие 2019: още от същото (II част)

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2019 г. Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук.