„ИZчистване“ – под това име Клуб Z стартира кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни.

Д-р Сотиров, какво се крие зад желанието ни да пишем, рисуваме или просто да драскаме на публични места?

Способността да символизираш, да се абстрахираш от обекта и да отделяш негови същностни характеристики в знак, който можеш да възпроизвеждаш бързо и лесно, и с който можеш да манипулираш обекта в съзнанието си, да го държиш в ума си, да го мислиш и да го комуникираш чрез знак, не е просто способност, а мощ. Не просто мощ, а могъщество. 

Защо могъщество?

Защото способността да изобразиш звезда, да я държиш в ума си, тоест да я мислиш, но и да я споделяш, да я подхвърляш към другия, е демиургична способност, която не е равнозначна на простото можене на нещо. Тя е равнозначна на божествената способност за сътворяване на света. Да можеш да надраскаш по стените на пещерата символи на звезди е онази човешка способност, която превръща нашият вид в ГОСПОДстващ. 

Способността да надраскаш на стената един кръг с една права линия, която го разделя на две полусфери и две коси линии от центъра до периферията на окръжността (символ на хипи движението) не изисква почти никакви специални технически или художествени умения, но позволява бързо и лесно да изразиш цялостна нагласа към живота, с доста ясна позиция по отношение на сложни концепции, такива като индивидуални ценности и свободи. 

Същото се отнася и до способността да надраскаш две прави линии, перпендикулярни една на друга, едната по вертикала и по-дълга, другата, по-къса, по хоризонтала и пресичаща по-дългата над центъра ѝ (християнски кръст)… Не е просто способност, а можене! Не просто можене, а мощ. Не просто мощ, а демиургично могъщество. 

При това по силите на всеки човек. 

Оттам ли идва желанието за несловесна изява?

Как да се въздържиш от практикуването му, особено когато има възможност твоят акт на сътворение да бъде отразен в други съзнания и чрез това твоят креативен (пораждащ светове) потенциал да бъде валидизиран. Надраскването на знаци по стени и фасади гарантира по един априори сигурен начин присъствие на наблюдател. 

Излагането на продуктите на твоята креативност в изложбени зали не гарантира присъствие на наблюдател - наблюдателят е този, който ни дисквалифицира или ни квалифицира, отрича или признава, тоест поставя ни в едно от двете възможни конкретни състояния и ни избавя от тревожните и неразрешими без външна намеса (наблюдение) тревожни въпроси относно собственото ни съществуване, респ. несъществуване (референция: Котката на Шрьодингер)

За границите на академичното изкуство и липсата на такива при уличното изкуство.

Къде се вписва лошото възпитание? 

Да изобразиш онова, което не се изобразява или не бива да се изобразява (обозначава). Свободата да бъдеш отвъд, да надникнеш отвъд и да споделиш онова, което откриеш отвъд. Всичко, което е отвъд, по дефиниция скандализира, смущава, обърква, плаши.

По дефиниция нещата отвъд са груби, нерафинирани, първични, диви. По дефиниция онова в рамката е култивирано, овладяно, софистицирано, изящно. 

Едното се излага в галерии и изложбени зали (в рамки), другото е в първичната, естествена среда, обитавана от човека.

А какво ни провокира да пишем цинизми на публични места? Това някаква форма на бунт ли е или лошо възпитание?

Разбира се, способността да десимволизираш, да отнемаш значимост на означаваното, да опростяваш и примитивизираш, и в крайните си варианти – да обругаваш и унищожаваш, също може да бъде много вълнуващо, дори опияняващо преживяване за мощ, доколкото деструктивното начало е именно начало, включително себеутвърждаващо начало, но и израз на желанието да достигаш недостижимото, като го деструктурираш до първичните му елементи, които не са толкова смущаващо сложни. И когато нямаш необходимите умения за това (защото дезинтегрирането може да бъде сложен, творчески процес) действаш грубо. Израз на този инфантилен стремеж да подчиниш света, като го разрушиш, е и желанието да надраскаме символ на фалос върху шедьоври на изкуството или исторически паметници, обременени със значения, трудни за осмисляне. 

Отнемането на значението на един сложен символ с надпис като „Локо София”, освен дълбоко преживяване за немощ, преодоляно чрез акт на груба деструкция (каквато по същество представлява процесът на обезличаване), може да бъде и акт на протест, при това символизиран акт на протест, но това предполага софистикция до краен предел – до онзи, в който процесът на отричане и обезличаване се превръща в своята противоположност. Пример за това са опитите за обезличаване (до някъде успешни) на Паметника на Съветската армия в София.