Случаят с оперната певица Дарина Такова, която била поканена да се яви на конкурс в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, за да преподава там, развълнува родния Фейсбук и провокира разнопосочни реакции – особено след поисканата от министъра на културата Боил Банов оставка от директорката на училището.

Мнозина са възмутените от унижението Такова да се явява пред комисия – не само защото зад гърба си има славна творческа биография с участия по много от най-престижните оперни сцени по света, а и заради инцидента с фаталната за гласа ѝ операция преди 13 години, прекратила изпълнителската ѝ кариера. Други смятат, че въпреки звездната си биография, ако Дарина Такова иска да преподава в Музикалното училище, трябва да го направи по правилата и наравно с останалите кандидати.

Предлагаме Ви някои мнения по случая на популярни личности във Фейсбук.

Найо ТИЦИН:

Приветствам позицията на Боил Банов! Ако и предишните министри на културата бяха като него, може би в Музикалната академия щяха да са преподавали и Гена Димитрова, и Никола Гюзелев, и Валери Попова, и Райна Кабаиванска, и Дарина Такова. Всички те не са били допускани да преподават там заради правилата на Академията, изготвени от посредствени хора, именно за да я „опазят“ от певци със световна кариера.

Христо КОМАРНИЦКИ:

Разбира се, че на Територията е правило да те уволнят, ако спазваш правилата.

Да си добър, дори гениален в дадена област, съвсем не означава, че задължително си и добър преподавател. Примери мога да дам много. Не е уместно да се смесват двете неща.

Капка ТОДОРОВА:

Дневна доза класически българин. По повод скандалите с Дарина Такова четох къде ли не, че правилата са за всички и че щом иска да работи обикновена работа, да слезе на земята и да види как е да си като нас, простосмъртните. Ех, бе, байооо. Не може ли сред нас да има и непростосмъртни, таланти, гении, диви? Е така малко поне, за цвят?

Леа КОЕН:

На Асен Златаров е отказана помощ от министъра на образованието за лечение във Виена, операцията му е платена от богатия индустриалец Асеов, Златаров умира и правителството дори не иска да прибере останките, та Асеов ги връща с буика си. Пенчо Славейков бяга в Швейцария, Алеко го убиват, само преди месец Фейсбук отново разстреля Вапцаров, за Гео Милев не ми се говори. Христина Морфова я уволняват от Операта през 1935 г. заради съмнения в лесбийство. Тази страна мрази талантите си. Не са минали през комисия…

Мила ИСКРЕНОВА:

В културния свят отношението към доказаните артисти е почтително и безпрекословно – особено към звезди със световна известност. Те са кумири, които не се обсъждат, освен в клюкарски вестници, и всеки се опитва да се възползва от таланта и имиджа им, спазвайки съответното уважение. Това, че у нас цари една всеобща фриволност в отношенията, че няма значение кой какво е правил и прави, че всеки изпаднал от Луната многознайковец може да раздава мнения и присъди по всякакви въпроси, че разни несъстоятелни персони правят административна или по политическа линия кариера, вече се превръща в стериотип. Титли, степени, постове… И когато се появи някой, изградил себе си и кариерата си независимо от всички тези обстоятелства, той се превръща в потенциална заплаха.

Уви, г-жа Такова изпи тази кисела чаша… което всъщност е още едно признание за нейния талант.

Най-абсурдното в тази история с Музикалното училище и г-жа Такова е, че нейното желание да преподава там може да се възприеме като благотворителен жест (за който коленопреклонно да се благодари). Преди години спрях да преподавам. Една от причините беше, че хонорарът ми за един месец в НУТИ
(Националното училище за танцово изкуство) беше 47 лв. В един момент прецених, че предпочитам в тези 32 часа на месец да се занимавам със себе си или с нещо, което не ангажира така постоянно съзнанието ми, защото всеки преподавател знае какво означава да водиш дори един курс (а аз водех два) и как тези същества са постоянно в главата ти и ти мислиш как да ги водиш максимално пълноценно…

Та без да зная какви са възнагражденията в Музикалното, намирам за изключителен абсурд да се комплицира и изобщо обсъжда желанието на величина от нивото на Дарина Такова да преподава там, след като би трябвало да ѝ се плаща само за да се разходи с едно кафе по коридорите му.

Добър резултат от скандала с „назначаването“ на Дарина Такова би било създаването на специален статут, който да дава право на международно признати артисти да преподават в държавните учебни заведения като почетни професори.

Милена ФУЧЕДЖИЕВА:

България е твърде малка, за да мине незабелязано нечие лошо поведение, още повече когато те дебнат, за да се издъниш, а пък в софийското „висше“ общество от няколкостотин души с възможности всякакви и не по-малки претенции е просто невъзможно да се скриеш – за зло или за добро. Имало е случаи, в които съм била линчувана относително основателно – доколкото публичния линч е средство за превъзпитание – и други, в които са ме размазвали просто от злоба и завист. В линча всеки човек става тълпа и почти никой не се наема да ти стане „адвокат“. Тълпата е смела, защото е лишена от индивидуалност, т.е. от реална смелост. Тя обединява страха.
Пребиват те публично, разбиват ти устата, хвърчат зъби, пукат ребра, изкарват ти въздуха, влачат те за косата и почти всички мълчат. Застъпвала съм се за какви ли не хора, познати и напълно непознати, които са го отнасяли лошо. Вече обаче не виждам смисъл, и не за друго, а защото щом си във Фейсбук, особено българския, трябва да си наясно, че си част от тълпа. Индивидуалността ти е силно преувеличена.

Прочетох някъде как наричат Дарина Такова претенциозна пръдла. Аз също съм била недостатъчно възпитана, за да си позволя няколко пъти – не повече – да напиша подобни брутални неща за друг човек. Дължа извинения, ще се извиня по един или друг начин. Дарина Такова нито ме интересува, нито съм близка с нея, подкрепям я във вопъла ѝ за случилото се с Музикалното училище, но пръднята, която пусна пишещия за нея, е токсична. И липсата на остра реакция срещу това говорене е не по-малко токсична. Тук говоренето на омразата под привидно невинна форма е като „добър ден“.

Аз също съм претенциозна пръдла в очите на много хора, никога няма да ги убедя в обратното, а и нямам намерение. Да си претенциозна пръдла в България е комплимент, който не ми е по вкуса, но who cares.

Не съм и няма да бъда и ничии адвокат. Не рекламирам на стената ми нищо, което не съм гледала, чела или чула, не слагам думите и името си никъде, където не съм сигурна, че ще бъдат разбрани максимално правилно.
Дръжте си езика зад зъбите и се научете да го правите, без да го прехапвате или това да ви разболее. Има начини, които не са вредни за никого. Чипът не може да бъде сменен, но при желание за самоусъвършенстване бихте могли да се опитате да прескочите плета, зад който живеете. Отвъд има прекрасен свят, несъмнено.

Чавдар ГЮЗЕЛЕВ:

Струва ми се, че крамолите, които се развихриха около казуса с Дарина Такова, са по някакъв начин ползотворни. Поне така би ми се искало да бъде. След унизителния акт на отхвърляне, позовавайки се на закона, на поредния голям артист от страна на една културна институция, дойде и непремерената реакция, според някои, на министъра на културата Боил Банов. Може би твърде емоционална, може би неправомерна, може би превръщаща се в прецедент, който би могъл да повлече след себе си неприятни рецидиви. Разбира се, моята преценка е силно субективна и много пристрастна, защото освен приятел на Дарина, помня подобното отношение на администрацията в този тип институции и към баща ми, разиграван дълго време, за да може евентуално да предаде опита си и да вдъхне амбиции у младите си колеги…

Тези от нас, които са живели достатъчно време в соца, помнят добре отношението на „народната“ власт и изобщо на хората, към способните, даровитите, талантливите, работливите и амбициозните. То беше винаги унизяващо ги, принизяващо ги, подиграващо ги, изравнящо ги най-после с посредствените, некадърните, мързеливите, неграмотните…Всички трябваше да сме равни и еднакво сиви… Така или иначе, талантливите, въпреки всичко успяваха да пробият, да намерят излаз от сивотата и да разперят криле.

Не мисля, че това поведение се е променило особено, даже е мутирало в още по-уродливи форми… Време е да преразгледаме отношението си към хората, осенени и дарени с талант и да осъзнаем, че те са истинско богатство, което извисява всички, да ги гледаме с уважение, дори страхопочитание и да успеем да намерим начин да сведем административните изисквания до незначителна формалност, която трябва да се отстрани, когато се сблъска с таланта.

Веско ПАНТЕЛЕЕВ-ЕШКЕНАЗИ:

Мен лично ме е срам, че от възникналата ситуация, вследствие остарели и тежки административни правила, са противопоставени институции и личности на изкуството. Защо има още такива правила, защо никой не направи нищо, за да ги промени, защо се работи и живее по точки и подточки, а няма възможност за гъвкавост и улеснена работа с кадрите…? Защо, защо, защо.

Когато аз бях назначен да преподавам в консерваторията в Амстердам, това се случи само на база на името ми и мястото ми в „Концертгебау“. И се случи за няколко дни. Това като пример за ефективност.

Моля не приемайте думите ми за упрек. Просто ме е срам за създалата се ситуация. От нея губят само и единствено учениците.

Площад Славейков