Article_top

Ако шпионските истории можеха да бъдат описвани в цветове, тази щеше да е в розово, като розов роман, в който се повтаря едно и също, важното е сюжетът да е банализиран.

А и детайлите са подбрани по същия начин - 9 септември, движение с името “Русофили”, съветско-руски генерал, бивш разузнавач, ноторно известен в България руски олигарх, близък до Путин, и български олигарх в изгнание, както и две руски организации - едната е с разузнавачески привкус - Руският институт за стратегически изследвания, известна като пристан и на пенсионирани агенти, а другата е с имперски, великоруски и великоправославен елемент - общество “Двуглав орел”.

Интересното е, че в случая шпионите на практика нямат никаква нужда от осветяване, защото те много нагло и упорито години наред се самоосветяват - развиват всякакви натрапчиви дейности, събори на "Копринка" (добре посетени и от опозиция, и от представители на властта - депутати, кметове и подпомагани от министерства), да не говорим за председателя Николай Малинов, който развява през годините близките си връзки с митичния Решетников, или за самия генерал, който не спря да се изявява и да бие на очи по всякакви български медии, да ораторства и да дава нетърсени съвети.

На цялата тази компания сякаш само надпис "Шпиони" ѝ липсва. И то от години. Прокуратурата имаше толкова възможности да се задейства, обаче чак сега.

И хоп - шпионското топче пукна баш на 9 септември

Започна се с арести, обиски и разпити на група русофили, като официални коментари какво се случва нямаше. Съспенсът растеше. На 10 септември се събраха най-видните представители воглаве с главния прокурор и неговия заместник и единствен кандидат за нов главен прокурор Иван Гешев.

От представения накратко сюжет се разбра, че засега единственият привлечен за обвиняем от множеството разпитвани и проведени обиски (11 в три населени места) е Малинов, който е действал срещу заплащане от двете руски организации, като е намерена и докладна отпреди години на руски език, за кратко представена като проект "България", според която Малинов е предлагал как да се промени геополитическата ориентация на България от Запада към Русия - чрез собствена телевизия, неправителствени организации, аналитичен център, сайт и партия, която трябвало да стане масова електорална сила.

В сюжетната линия според сбитото описание на единствения кандидат за главен прокурор Гешев бяха въвлечени и руският олигарх Малофеев, бившият банкер Цветан Василев, "Дунарит", "Авионамс".

“Малинов заявява, че са предприели действия за прехвърляне на половин милиард евро от Цветан Василев към Малофеев. Малинов заявява, че от януари до март 2015 г. е постигната договореност за прехвърляне на активи в компанията "Виваком". Николай Малинов е заявил, че "Дунарит" и "Авионамс" са авторитетни предприятия. В областта на медиите той посочва телевизионната група, в която членува и ТВ7. Малинов казва още, че за съжаление не му се е удало да овладее компанията и държавата не е позволила това”, обрисува схемите Гешев.

Това са сюжети, които още преди години надълго и нашироко са били развивани на страниците на “Телеграф” и “Монитор”, чийто собственик само по една случайност е корпулентният депутат от ДПС Делян Пеевски, бивш ортак на бившия собственик на фалиралата КТБ. Те са с давност няколко години, като в тях Цветан Василев е обвързван с Кремъл чрез Малофеев.

(Цветан Василев е много актуален напоследък. Той се изяви задочно и в друга конспирация - за “пълзящ преврат” срещу властта, в който чрез протестите срещу Гешев ще се сваля правителството - платено, разбира се.)

Без възторг

Разкритията на прокуратурата обаче се посрещнаха основно със съмнения и почти без никакъв възторг дори и от най-сериозните критици на Москва в България.

Премиерът Бойко Борисов беше, да го кажем, предпазлив, като коментира, без по съществото да каже нищо, от което стана ясно единствено, че обичаме и Русия, и САЩ, и ЕС.

Президентът Румен Радев беше един от първите, които коментираха, като поиска повече доказателства. Той беше индиректно замесен в скандала заради предполагаемата роля на Решетников в изборите през 2016 г. Сред разпитваните беше и социологът Живко Георгиев, автор на изследване, което преди президентските избори очертава кой е кандидатът с най-големи шансове да бъде избран. Георгиев освен това е част от Стратегическия съвет при президента. „Здравият разум очевидно напуска българското политическо пространство и особено управляващите“, каза още Радев. Той обаче въпреки възмущението си към момента е само косвено засегнат.

Лов на вещици, замислен като пиар акция на прокуратурата, предизборна пушилка, предизборна порнография бяха част от реакциите.

Контекстът

Всички наблюдатели отбелязоха, че шпионският скандал гръмва преди местните избори. Кампанията още не е започнала, но ожесточението вече се усеща. Кампанията се очертава повече от кървава, особено в София, където вече е съпътствана от гнусни компромати срещу противниците на статуквото. Същевременно управляващата партия се чувства доста по-несигурна, че ще може да разшири или даже да задържи влиянието си от предните местни избори - и заради натрупването на недоверие и недоволство от управлението, което влиза от скандал в скандал, но и заради вътрешнопартийните напрежения, с които трябва да се справи (това ще са първите избори без вездесъщия доскоро зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, като с местните избори ще трябва да се прочистват и негови лобита по места).

На този фон и при изнервеното противопоставяне в София привличането на десен електорат, който е много скептичен особено в столицата, където е доста влиятелен, изглежда важен опит. Връзката е проста - десният електорат е резервиран към Русия и много по-чувствителен към руското влияние в България, така че ловът на руски шпиони може да се приеме като трупане на някакъв актив пред него за управляващите. Точно оттам обаче коментарите към тази "повърхностна" акция изглеждат доста скептични.

Т. нар. шпионски скандал идва и като опит за заглушаване на силната обществена реакция след публикации, преминаващи границите на журналистиката и целящи да уязвят кандидата на "Демократична България". Нещо като "нали мразите Русия, ето ви малко руски шпиони, а сега се успокойте".

Според Димитър Бечев пред РБК случващото се трябва да се разглежда в контекста на предстоящите избори и обвиненията към Малинов от такава гледна точка са по-скоро атака на прокуратурата към президента Радев, избран с подкрепата на БСП. Управляващата партия ГЕРБ иска да получи подкрепа от десноцентристкия електорат, смята Бечев.

Още по-интересен изглежда друг контекст - изборът на нов главен прокурор.

И отново стигаме до едно име: Гешев.

Според някои коментари политическата сметка за налагането на Иван Гешев за главен прокурор въпреки неговата обществена неприемливост се плаща от ГЕРБ. И за да се потули протестната обществена енергия, се генерира шпионски скандал.

Факт е, че големите разкрития на прокуратурата дойдоха в деня, в който имаше голям анти-Гешев протест, организиран от "Правосъдие за всеки". Видя се и какви усилия бяха вложени с "контрапротести" и съмнителни струпвания на лица, приличащи основно на клиенти на съдебната система, в опит да се размие недоволството и да се обезличат сериозните аргументи срещу избора на Гешев. Така подозрението, че има класическо мероприятие за отвличане на вниманието, не изглежда лишено от основания.

Колко е важно за определени сили той да бъде избран за нов главен прокурор и че нервността расте показва и конспиративният сценарий, който почти паралелно с лова на руски шпиони започна да се лансира - отново без много въображение, като в него трябваше да бъдат претопляни стари "герои" като Чикагото.

Малка патриотична реч

След сбитото изложение без въпроси по време на пресконференцията Гешев намери време да дръпне и кратка, но съдържателна реч (патриотична):

"За мен единствената разделителна линия в българското общество следва да бъде дали обичаш страната си, или не я обичаш. Дали си българофил или българофобАз и тези, които стоим пред вас, не мразим никого и нищо. Ние обичаме родината си Българиязащитаваме българския национален интерес и спазваме българските закони", обяви единственият кандидат за главен прокурор в сценка за вътрешна употреба.

Кратката реч на Гешев, посветена на българофилството му, очерта и още една линия - в която той грее като принципен кандидат на здравите патриотични сили, като същевременно се опитва да умилостиви поне малко кръговете у нас, които изпитват резерви към степента на руското влияние в България.

С вкарването на антируски елемент в образа на Гешев и на прокуратурата като цяло (въпреки че главният прокурор Сотир Цацаров през годините е показвал близки отношения с колегата си Чайка, с когото през 2017 г. подписаха Програма за сътрудничество), изглежда, се търсят още - създаването на прозазападен и псевдореформаторски имидж за навън и на някакво второ ниво заглушаване на възраженията срещу липсата на реформи в съдебната система и превръщането ѝ в бухалка за разчистване на сметки.

Образът на единствения кандидат за главен прокурор трябва да бъде поизлъскан запред западните партньори - имидж, според който той е борец срещу руските интереси, ловец на руски шпиони и т.н., е добре дошъл. И може да замъгли спорната му кандидатура, възгледите му за разделението на властите, подхода му към разправянето с неудобните. 

Има и друга версия, че прокуратурата и службите ни са били активизирани от НАТО, чиито отношения с Русия са в най-ниската си точка от години. Като това се подкрепя и от острия тон, с който по-рано от МВнР реагираха на готвена изложба в Руския културно-информационен център в България, посветена на 9 септември 1944 г. и първоначално озаглавена "Освобождение". Може и в опит за баланс, каквото е любимата политика на премиера Борисов, след като той даде сериозни сигнали за затопляне на връзките с Русия, като още през 2016 г. показа, че е възможно възобновяването на "Южен поток" (спрян при Орешарски), а с последните стъпки на властта строителството на АЕЦ "Белене" изглежда все по-реално. 

Ето какво смята политологът Огнян Минчев пред БНР за интерпретацията на скандала през хипотезата за натиск от евроатлантическите ни партньори с цел да бъдат предотвратени хибридните атаки срещу България, идващи от Русия:

"Ако това беше обяснението на нещата, нямаше да се разиграва на равнището на Николай Малинов, Ваня Добрева и т.н. В България има много по-сериозни фактори, които гарантират руското влияние в българската икономика и политика и във вземането на институционалните решения. Ако имаше такъв натиск, той нямаше сигурно да остави без последствие и видимите лобисти на руските интереси в България. В парламента можем да посочим лидери на партии, вземащи позиции, пряко подкрепящи интересите на Русия и в ущърб на българските интереси - и по отношение на самолетите Ф-16, и по отношение на "Белене".

Може би в основата става дума за икономически интереси - в които едно лоби се опитва да изтласка друго.

Интересно е споменаването на "Дунарит", към което са известни апетитите на Пеевски, както и преповтарянето на тези, известни от медии, близки до депутата. 

Всъщност едва ли има някой, който да се съмнява, че Москва има добре разработена агентурна мрежа в България, че се води непрестанна и масирана хибридна война, че налага икономическите си интереси, както и силно геополитическо влияние.

В светлината на сегашната акция обаче скептиците към тази неочаквана активност на службите и прокуратурата (по-известни като "ловци" на "радикализирани" български ученици) много хора посочиха, че Николай Малинов е само на повърхността на руското влияние и интереси в България.

Те напомниха и "сдържаността" на страната ни по случая "Скрипал", когато София реши да не гони руски дипломати, както и липсата на реакция след неуспешния провал в Черна гора. Вероятно никой не се съмнява, че руската агентура действа активно в страната, но едва ли и само толкова очевидно.

Защо никой не разследва дейността на БНО "Шипка" или на българския клон на "Нощните вълци" у нас например?

А защо само Малинов?

Защо е пренебрегнат Волен Сидеров, лидер на партия "Атака" и все така част от управляващото мнозинство. Той е носител на руски отличия, обявява се категорично против базите на НАТО у нас и "еврогейските ценности". "Атака" беше единствената българска парламентарно представена партия, която изпрати наблюдатели на ре­ферендума, а след това под­крепи Декларацията за неза­висимост на Крим, както и подписания на 18 март 2014 г. в Кремъл "Договор за приема­нето на независима, суверен­на Република Крим в състава на Руската федерация".

През 2014 г. Сидеров откри предизборната си кампания от Москва.

"Когато у нас има правителство на "Атака" и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна." 

"Ние от "Атака" смятаме, че днес ЕС е марионетка на САЩ и на това трябва да се сложи край. Ние смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО."

Това са цитати от реч на Сидеров от 2014 г., която той дръпнал при получаването на "Звезда на отчеството" в Москва.

След напускането си на БСП Малинов видимо се сближи с "Атака". На последните парламентарни избори той бе в листата на "Обединени патриоти" (но не стана депутат), освен това често е канен в партийната телевизия на Сидеров. Самият Сидеров редовно говори открито за ревизия на геополитическата ориентация на България (нещо, в което прокуратурата обвинява Малинов) и за завой към Евразия (както личи и от горния цитат), освен това като участник в управляващата коалиция и излъчени членове на кабинета от своята квота има достъп до важна информация. И т. н.

Той обаче не е сред посочените от прокуратурата като свързани с Малинов в шпионската му дейност. Даже излезе с коментар, в който разви тезата, че шпионският скандал е насочен срещу ГЕРБ и премиера Борисов.

Как така от службите и от прокуратурата не им е хрумнало да разгледат по-детайлно например руските връзки на лидера на "Атака". Може да се окаже, че и оттам ще изгреят любопитни взаимоотношения. 

Ситуацията с разкритията на прокуратурата много напомня на стария виц за Ширлиц:

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли, че съм руски шпионин?
- Не знам - на свой ред се пошегувал Мюлер.

За родната прокуратура обаче се отваря нова работа - задава се преврат.

 
Николай Малинов. Снимка БГНЕС

Ако шпионските истории можеха да бъдат описвани в цветове, тази щеше да е в розово, като розов роман, в който се повтаря едно и също, важното е сюжетът да е банализиран.

А и детайлите са подбрани по същия начин - 9 септември, движение с името “Русофили”, съветско-руски генерал, бивш разузнавач, ноторно известен в България руски олигарх, близък до Путин, и български олигарх в изгнание, както и две руски организации - едната е с разузнавачески привкус - Руският институт за стратегически изследвания, известна като пристан и на пенсионирани агенти, а другата е с имперски, великоруски и великоправославен елемент - общество “Двуглав орел”.

Интересното е, че в случая шпионите на практика нямат никаква нужда от осветяване, защото те много нагло и упорито години наред се самоосветяват - развиват всякакви натрапчиви дейности, събори на "Копринка" (добре посетени и от опозиция, и от представители на властта - депутати, кметове и подпомагани от министерства), да не говорим за председателя Николай Малинов, който развява през годините близките си връзки с митичния Решетников, или за самия генерал, който не спря да се изявява и да бие на очи по всякакви български медии, да ораторства и да дава нетърсени съвети.

На цялата тази компания сякаш само надпис "Шпиони" ѝ липсва. И то от години. Прокуратурата имаше толкова възможности да се задейства, обаче чак сега.

И хоп - шпионското топче пукна баш на 9 септември

Започна се с арести, обиски и разпити на група русофили, като официални коментари какво се случва нямаше. Съспенсът растеше. На 10 септември се събраха най-видните представители воглаве с главния прокурор и неговия заместник и единствен кандидат за нов главен прокурор Иван Гешев.

От представения накратко сюжет се разбра, че засега единственият привлечен за обвиняем от множеството разпитвани и проведени обиски (11 в три населени места) е Малинов, който е действал срещу заплащане от двете руски организации, като е намерена и докладна отпреди години на руски език, за кратко представена като проект "България", според която Малинов е предлагал как да се промени геополитическата ориентация на България от Запада към Русия - чрез собствена телевизия, неправителствени организации, аналитичен център, сайт и партия, която трябвало да стане масова електорална сила.

В сюжетната линия според сбитото описание на единствения кандидат за главен прокурор Гешев бяха въвлечени и руският олигарх Малофеев, бившият банкер Цветан Василев, "Дунарит", "Авионамс".

“Малинов заявява, че са предприели действия за прехвърляне на половин милиард евро от Цветан Василев към Малофеев. Малинов заявява, че от януари до март 2015 г. е постигната договореност за прехвърляне на активи в компанията "Виваком". Николай Малинов е заявил, че "Дунарит" и "Авионамс" са авторитетни предприятия. В областта на медиите той посочва телевизионната група, в която членува и ТВ7. Малинов казва още, че за съжаление не му се е удало да овладее компанията и държавата не е позволила това”, обрисува схемите Гешев.

Това са сюжети, които още преди години надълго и нашироко са били развивани на страниците на “Телеграф” и “Монитор”, чийто собственик само по една случайност е корпулентният депутат от ДПС Делян Пеевски, бивш ортак на бившия собственик на фалиралата КТБ. Те са с давност няколко години, като в тях Цветан Василев е обвързван с Кремъл чрез Малофеев.

(Цветан Василев е много актуален напоследък. Той се изяви задочно и в друга конспирация - за “пълзящ преврат” срещу властта, в който чрез протестите срещу Гешев ще се сваля правителството - платено, разбира се.)

Без възторг

Разкритията на прокуратурата обаче се посрещнаха основно със съмнения и почти без никакъв възторг дори и от най-сериозните критици на Москва в България.

Премиерът Бойко Борисов беше, да го кажем, предпазлив, като коментира, без по съществото да каже нищо, от което стана ясно единствено, че обичаме и Русия, и САЩ, и ЕС.

Президентът Румен Радев беше един от първите, които коментираха, като поиска повече доказателства. Той беше индиректно замесен в скандала заради предполагаемата роля на Решетников в изборите през 2016 г. Сред разпитваните беше и социологът Живко Георгиев, автор на изследване, което преди президентските избори очертава кой е кандидатът с най-големи шансове да бъде избран. Георгиев освен това е част от Стратегическия съвет при президента. „Здравият разум очевидно напуска българското политическо пространство и особено управляващите“, каза още Радев. Той обаче въпреки възмущението си към момента е само косвено засегнат.

Лов на вещици, замислен като пиар акция на прокуратурата, предизборна пушилка, предизборна порнография бяха част от реакциите.

Контекстът

Всички наблюдатели отбелязоха, че шпионският скандал гръмва преди местните избори. Кампанията още не е започнала, но ожесточението вече се усеща. Кампанията се очертава повече от кървава, особено в София, където вече е съпътствана от гнусни компромати срещу противниците на статуквото. Същевременно управляващата партия се чувства доста по-несигурна, че ще може да разшири или даже да задържи влиянието си от предните местни избори - и заради натрупването на недоверие и недоволство от управлението, което влиза от скандал в скандал, но и заради вътрешнопартийните напрежения, с които трябва да се справи (това ще са първите избори без вездесъщия доскоро зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, като с местните избори ще трябва да се прочистват и негови лобита по места).

На този фон и при изнервеното противопоставяне в София привличането на десен електорат, който е много скептичен особено в столицата, където е доста влиятелен, изглежда важен опит. Връзката е проста - десният електорат е резервиран към Русия и много по-чувствителен към руското влияние в България, така че ловът на руски шпиони може да се приеме като трупане на някакъв актив пред него за управляващите. Точно оттам обаче коментарите към тази "повърхностна" акция изглеждат доста скептични.

Т. нар. шпионски скандал идва и като опит за заглушаване на силната обществена реакция след публикации, преминаващи границите на журналистиката и целящи да уязвят кандидата на "Демократична България". Нещо като "нали мразите Русия, ето ви малко руски шпиони, а сега се успокойте".

Според Димитър Бечев пред РБК случващото се трябва да се разглежда в контекста на предстоящите избори и обвиненията към Малинов от такава гледна точка са по-скоро атака на прокуратурата към президента Радев, избран с подкрепата на БСП. Управляващата партия ГЕРБ иска да получи подкрепа от десноцентристкия електорат, смята Бечев.

Още по-интересен изглежда друг контекст - изборът на нов главен прокурор.

И отново стигаме до едно име: Гешев.

Според някои коментари политическата сметка за налагането на Иван Гешев за главен прокурор въпреки неговата обществена неприемливост се плаща от ГЕРБ. И за да се потули протестната обществена енергия, се генерира шпионски скандал.

Факт е, че големите разкрития на прокуратурата дойдоха в деня, в който имаше голям анти-Гешев протест, организиран от "Правосъдие за всеки". Видя се и какви усилия бяха вложени с "контрапротести" и съмнителни струпвания на лица, приличащи основно на клиенти на съдебната система, в опит да се размие недоволството и да се обезличат сериозните аргументи срещу избора на Гешев. Така подозрението, че има класическо мероприятие за отвличане на вниманието, не изглежда лишено от основания.

Колко е важно за определени сили той да бъде избран за нов главен прокурор и че нервността расте показва и конспиративният сценарий, който почти паралелно с лова на руски шпиони започна да се лансира - отново без много въображение, като в него трябваше да бъдат претопляни стари "герои" като Чикагото.

Малка патриотична реч

След сбитото изложение без въпроси по време на пресконференцията Гешев намери време да дръпне и кратка, но съдържателна реч (патриотична):

"За мен единствената разделителна линия в българското общество следва да бъде дали обичаш страната си, или не я обичаш. Дали си българофил или българофобАз и тези, които стоим пред вас, не мразим никого и нищо. Ние обичаме родината си Българиязащитаваме българския национален интерес и спазваме българските закони", обяви единственият кандидат за главен прокурор в сценка за вътрешна употреба.

Кратката реч на Гешев, посветена на българофилството му, очерта и още една линия - в която той грее като принципен кандидат на здравите патриотични сили, като същевременно се опитва да умилостиви поне малко кръговете у нас, които изпитват резерви към степента на руското влияние в България.

С вкарването на антируски елемент в образа на Гешев и на прокуратурата като цяло (въпреки че главният прокурор Сотир Цацаров през годините е показвал близки отношения с колегата си Чайка, с когото през 2017 г. подписаха Програма за сътрудничество), изглежда, се търсят още - създаването на прозазападен и псевдореформаторски имидж за навън и на някакво второ ниво заглушаване на възраженията срещу липсата на реформи в съдебната система и превръщането ѝ в бухалка за разчистване на сметки.

Образът на единствения кандидат за главен прокурор трябва да бъде поизлъскан запред западните партньори - имидж, според който той е борец срещу руските интереси, ловец на руски шпиони и т.н., е добре дошъл. И може да замъгли спорната му кандидатура, възгледите му за разделението на властите, подхода му към разправянето с неудобните. 

Има и друга версия, че прокуратурата и службите ни са били активизирани от НАТО, чиито отношения с Русия са в най-ниската си точка от години. Като това се подкрепя и от острия тон, с който по-рано от МВнР реагираха на готвена изложба в Руския културно-информационен център в България, посветена на 9 септември 1944 г. и първоначално озаглавена "Освобождение". Може и в опит за баланс, каквото е любимата политика на премиера Борисов, след като той даде сериозни сигнали за затопляне на връзките с Русия, като още през 2016 г. показа, че е възможно възобновяването на "Южен поток" (спрян при Орешарски), а с последните стъпки на властта строителството на АЕЦ "Белене" изглежда все по-реално. 

Ето какво смята политологът Огнян Минчев пред БНР за интерпретацията на скандала през хипотезата за натиск от евроатлантическите ни партньори с цел да бъдат предотвратени хибридните атаки срещу България, идващи от Русия:

"Ако това беше обяснението на нещата, нямаше да се разиграва на равнището на Николай Малинов, Ваня Добрева и т.н. В България има много по-сериозни фактори, които гарантират руското влияние в българската икономика и политика и във вземането на институционалните решения. Ако имаше такъв натиск, той нямаше сигурно да остави без последствие и видимите лобисти на руските интереси в България. В парламента можем да посочим лидери на партии, вземащи позиции, пряко подкрепящи интересите на Русия и в ущърб на българските интереси - и по отношение на самолетите Ф-16, и по отношение на "Белене".

Може би в основата става дума за икономически интереси - в които едно лоби се опитва да изтласка друго.

Интересно е споменаването на "Дунарит", към което са известни апетитите на Пеевски, както и преповтарянето на тези, известни от медии, близки до депутата. 

Всъщност едва ли има някой, който да се съмнява, че Москва има добре разработена агентурна мрежа в България, че се води непрестанна и масирана хибридна война, че налага икономическите си интереси, както и силно геополитическо влияние.

В светлината на сегашната акция обаче скептиците към тази неочаквана активност на службите и прокуратурата (по-известни като "ловци" на "радикализирани" български ученици) много хора посочиха, че Николай Малинов е само на повърхността на руското влияние и интереси в България.

Те напомниха и "сдържаността" на страната ни по случая "Скрипал", когато София реши да не гони руски дипломати, както и липсата на реакция след неуспешния провал в Черна гора. Вероятно никой не се съмнява, че руската агентура действа активно в страната, но едва ли и само толкова очевидно.

Защо никой не разследва дейността на БНО "Шипка" или на българския клон на "Нощните вълци" у нас например?

А защо само Малинов?

Защо е пренебрегнат Волен Сидеров, лидер на партия "Атака" и все така част от управляващото мнозинство. Той е носител на руски отличия, обявява се категорично против базите на НАТО у нас и "еврогейските ценности". "Атака" беше единствената българска парламентарно представена партия, която изпрати наблюдатели на ре­ферендума, а след това под­крепи Декларацията за неза­висимост на Крим, както и подписания на 18 март 2014 г. в Кремъл "Договор за приема­нето на независима, суверен­на Република Крим в състава на Руската федерация".

През 2014 г. Сидеров откри предизборната си кампания от Москва.

"Когато у нас има правителство на "Атака" и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна." 

"Ние от "Атака" смятаме, че днес ЕС е марионетка на САЩ и на това трябва да се сложи край. Ние смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО."

Това са цитати от реч на Сидеров от 2014 г., която той дръпнал при получаването на "Звезда на отчеството" в Москва.

След напускането си на БСП Малинов видимо се сближи с "Атака". На последните парламентарни избори той бе в листата на "Обединени патриоти" (но не стана депутат), освен това често е канен в партийната телевизия на Сидеров. Самият Сидеров редовно говори открито за ревизия на геополитическата ориентация на България (нещо, в което прокуратурата обвинява Малинов) и за завой към Евразия (както личи и от горния цитат), освен това като участник в управляващата коалиция и излъчени членове на кабинета от своята квота има достъп до важна информация. И т. н.

Той обаче не е сред посочените от прокуратурата като свързани с Малинов в шпионската му дейност. Даже излезе с коментар, в който разви тезата, че шпионският скандал е насочен срещу ГЕРБ и премиера Борисов.

Как така от службите и от прокуратурата не им е хрумнало да разгледат по-детайлно например руските връзки на лидера на "Атака". Може да се окаже, че и оттам ще изгреят любопитни взаимоотношения. 

Ситуацията с разкритията на прокуратурата много напомня на стария виц за Ширлиц:

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли, че съм руски шпионин?
- Не знам - на свой ред се пошегувал Мюлер.

За родната прокуратура обаче се отваря нова работа - задава се преврат.

Коментари

Защото Сидеров подкрепя Фандъкова.

А "шпионската афера" е толкова скопена правно, че единственото приложение за нея е в предизборната кампания.

Стига сме се правили, че атаките на цветановите политически агитатори, които Мутрата явно е наследил, имат нещо общо с реалността като такава.

Напомням, че дори от "Кл. зет" многократно обещавахте да пуснете "пълният план Решетников", за който лаеше Герб по време на президентската кампания.

И още не сме го видели :)

Ма как го боли задника от истината

електората на "европейските граждани" и на "умните и красиви" техни крепители...

Ами хайде де, съграждани, покажете го този план "Решетников", нали ДАНС го "имаше" още преди три години...

Калин

Пълно е с такива русофилски мекерета, които за пари ще продадат и майка си и баща си.
Младото поколение не се интересува от Русия. Русофилската митология им е чужда. На Бузлуджа и яз. Копринка се събират полуграмотни фосили, сомнамбули на които една част от мозъка им изначално спи. Размахват руски знамена, но бъдещето не принадлежи точно на тези малоумници.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията