Хем е срамно,  хем е отегчително.

Скандалът, който традиционно Сидеров предлага в изборното си меню. Вариацията този път беше в "Референдум" по БНТ.

Лидерът на „Атака“ все повече заприличва на прецъфтяла риалити звезда, която с всички средства се опитва да се задържи на сцената. Отчаяно иска да привлича внимание, да бъде интересна, въпреки че номерата ѝ са изтъркани, омръзнали дори на самата нея, вехти. 

Докато разиграва сценките, в които даже вече не сменя и репликите си, самият Сидеров започва да изглежда одосаден от собствената си предсказуемост и вътрешно е наясно, че най-добрите му години отминават.

Вижте само темите му –  какво безсилие лъха от тях – гей парад, който не трябва да е в центъра на София, и Джамбазки (който отгоре на всичко е значително по-популярен от Сидеров), плюстрадиционни нападки към бивши коалиционни партньори и  непристойно поведение към тв водещи.

Все пак „добрата новина“ е, че този път се мина без физически сблъсъци...

В предишни години „Атака“ и лидерът ѝ успяваха да се закрепят на ръба на изпадането от активното участие в „играта“ - винаги с номера на сканндала и активизирането на електорат на принципа на противопоставянето. Резултатът от последните евроизбори (по-лош от този на осъдената на първа инстанция Иванчева) обаче показа отмиращия ентусиазъм в избирателите към партията.  На предните парламентарен вот Сидеров изигра поредица от етюди на разкаяние, помирение и обединение, за да успее да влезе в НС и даже до преди месеци беше шеф на парламентарна група. След сцените от местния вот, през 2017 г. той вече имитираше катарзис, удобен за всички, които се готвеха за властта.

А премиер и министри масово обясняваха съучастието на „Атака“ в управлението с новия, прероден едва ли не, Сидеров - който след като станал баща, бил едва ли не друг човек. И на когото се гласува доверие като виден крепител на стабилността в държавата. През тези две години той показа безукорно поведение към големия коалиционен брат, като и една миниатюрна критика към властта и към ГЕРБ не се процеди през обикновено широко зейналите уста на националистическия водач.

Как реагират министрите на последното изпълнение на Сидеров? Е, държал се е укоримо, но крепи стабилността на управлението. Коалиционното споразумение не можело да се преразглежда, защото това щяло да доведе до дестабилизация на държавата. Толкова. Докато е удобен и послушен, какво точно прави, остава без съществено значение. Това е вероятно нещото, на което му се вика политическа целесъобразност.

„Златният пръст“ отдавна се е трансформирал в Пудела на властта –  с недотам добри обноски, понякога препикаващ килимчето, но не забравяш кой дава кокала. (Да, беше време, когато Яне Янев си беше извювал прозвището Пудела на Борисов, но той сега е намалил размаха и амбициите си до Сандански, а и загуби ефективността си).

Има обаче един малък проблем. През годините на вътрешния пазар на „патриотизъм“, „национализъм“, „фобство“ и сеене на страхове се появи силна конкуренция, има все нови и нови играчи, които крадат избиратели. Това доста силно се усеща на местни избори, където комбинациите са доста повече. Изглежда, че влиянието на "Атака" линее.

Ще спаси ли ситуацията за вехнещата партия тв скандал, предаван на живо по БНТ?  По-вероятно е да добави още една порция неприятни усещания от миризливите елементи в тази кампания. 

А Сидеров може би вече планира бъдещето, след като го разжалват като крепител на стабилността...