Проф. Иво Петров е началник на клиника по кардиология, ангиология и електрофизиология на "Аджибадем Сити Клиник". Той е и медицински директор на Сърдечно-съдовия център. Известният инвазивен кардиохирург се оказа голямата изненада в общинската листа на ГЕРБ за София. Той е под №2 след Йорданка Фандъкова в нея.

Проф. Петров, обичате ли да поемате рискове и до каква степен – премерени или крайни?

В нашата професия поемаме непрекъснато рискове. И адреналин. Малко като алпинистите. Те знаят, че предприемат големи рискове, при нас не е толкова хазартно. Нещата почиват на научни доказателства, на практика…но ако не се поемат рискове, няма да има развитие...

Питам Ви с отправка към бъдещето ви амплоа като общински съветник...

Може да се окаже, че е най-неразумното ми начинание, най-непремереният риск /смее се/.

"Не съм преценявал рисковете. Често вземам спонтанни решения"

Доколко преценихте рисковете, когато взехте това решение?

Не съм ги и преценявал. Аз често вземам спонтанни решения, които идват от сърцето и от душата ми. Даже още не съм го и мислил. А вече съм вътре.

Как точно се стигна до това?

Г-жа Фандъкова ме покани да говорим за здравеопазване в общината и в течението на разговора ме покани да се присъединя към екипа.  С акцент здравеопазване, няма какво друго да е. Тогава спонтанно казах „да“, като първи отговор. Поисках един ден да поговоря с близките ми, защото това е съществен ангажимент.  Съпругата ми твърдо ме подкрепи и на другия ден се обадих, че приемам да работим заедно.

Вероятно сега много хора Ви питат: "Защо". А пациентите Ви задават ли Ви въпроса – ще имате ли, д-р Петров, време за нас.  И как в изключително натоварения си професионален график ще вместите и този тип ангажименти?

От пациентите вече няколко пъти го чувам този въпрос. Няма да е лесно да се съчетават двете неща, но всичко е в същия град, а това е ангажимент, който може да се окаже по-голям и от работата. Едното от първите условия, когато говорихме с г-жа Фандъкова, беше именно да мога да си изпълнявам професионалните задължения.  Ако не в същия обем, като сегашния, поне в близък до него. Да не съм толкова ангажиран, че да ми пречи на работата.

А какъв е отговорът на въпроса "Защо"…като изключим адреналина…

Защото мисля,  това трябва да е мотивацията на повечето хора, които се ангажират – защото мисля, че има много неща, които трябва да се променят. Недоволството и критиката към неслучващите си или недобре случилите се неща ни кара често да се ангажираме лично, а не да чакаме някой да промени нещо свише. Смятам, че има много неща, които са станали в правилна посока и в София, и в България, но има още много какво да се случва по пътя на корекциите. И поне в областта на здравеопазването смятам, че мога да помогна да се оптимизират нещата  и на общинско, и на национално ниво. Има няколко големи, важни проекти и във финансирането на здравеопазването, и в организацията, и в електронизацията, и в телемедицината и въвеждането на модерните методики...За да се изравни с нивото на страните с модерна медицина, България, въпреки че навакса част от пропастта  в началото, има още много какво да постига.

Имате ли конкретни идеи?

Разбира се, че имам конкретни идеи. Още не съм ги представил на обсъждане . Общинското здравеопазване в София е доста съществено перо в дейността на здравеопазването в България. Защото здравните заведения, които са под лоното на общинското здравеопазване, не са малко. Те могат да бъдат една изключително добре функционираща мрежа  и тя, ако се съчетае с електронизация и дигитализация на здравеопазния процес, може да доведе до съществено оптимизиране от гледна точка на предоставяната медицинска помощ към пациентите. И към потенциалните пациенти.

Замисляте нещо като пилотен проект за София. Защото за електронизация поне на ниво електронна здравна карта слушаме вече от десетилетия сигурно…

В първия ни разговор точно това казах на г-жа Фандъкова – може да стане пилотен проект за нещо много по-добро. Ако е успешно,  може да бъде приложен в национален мащаб. От дълги години работя с колегите от общинските болници, както и с извънболничните заведения,  и то много добре, стиковам с тях тези предложения, те ги приемат изключително позитивно...

Очаквате ли „кървава“, както мнозина я определиха, кампания? Имате ли опасения, че като представител на частна болница може да бъдете заподозрян в лобизъм за нейните интереси?

Първото, което казах на г-жа Фандъкова като резерви, които имах, че най-вероятно ще има огромни възражения. И първото нещо – аз съм на високо ниво, аз съм медицински директор на една частна здравна структура, ще има възражения и съмнения за конфликт на интереси. Хората, които ме познават, знаят, че това не може да се случи.. Смятам, че мога да бъда полезен както на структурата, в която участвам професионално, така и на структурата, към която ще се присъединя, за да мога да помогна, без да имам никакъв конфликт на интереси. Който забележи такъв, или установи,  има конкретика. И когато се докаже, това трябва да бъде наказуемо.

Влизате като граждански кандидат, имате ли своите страхове, че името Ви, авторитетът Ви могат да бъдат партийно употребени?

Трябва да приема и този риск. Но трябва да се ангажираме лично, трябва да има граждански и обществен контрол на всички нива на управление и на всички партии. Партиите не могат да си мислят, че са абсолютно независими и неподатливи на корекции от страна на гражданите. Точно обратното, би трябвало да се вслушват в гражданите, в гражданското общество. 

Ще действате като граждански контрол някак отвътре?

Не, не отвътре. Аз не съм член на партия, така че не мога по този начин. Да не забравяме и че това е коалиция ГЕРБ-СДС, не е само ГЕРБ, има и друг участник.  На тоя участник, не този конкретно, но като идея, всички ние, които пораснахме с промяната от края на 80-те и началото на 90-те, сме спонтанни симпатизанти точно на тази идея. Идеята за повече ред, предвидимост на събитията в държавата, в същото време справедливост, инициативност в областта на бизнеса и развитието, т.е. това, което би трябвало да доведе до предвидимо развитие на държавата.

Когато обяснявате мотивите си, често споменавате думата „промяна“. Няма ли тук вътрешно противоречие между желанието ви за промяна и партия ГЕРБ, чието управление и конкретно в София се олицетворява със статуквото?

Искрено се надявам да няма. Вярвам, че хората, които ръководят ГЕРБ, също разбират, че имаме нужда от промяна. България има нужда от промяна в много аспекти и сегменти на обществения живот, за да вървят нещата по-бързо и по-правилно. С повече мисъл за развитие, за избягване именно от статуквото и задоволяването с постигнатото... и се надявам, че мога да помогна в тази посока.

След около месец отбелязваме 30 години от 10 ноември…

- ...юбилей. Но въпросът е дали имаме повод да празнуваме.

Какъв е Вашият синтезиран прочит на това, което се случи и което не се случи?

Според мен големият проблем на нашето поколение и на държавата, тъй като в момента нашето поколение  бих казал, че е в най-силно изявени управленски позиции, големият проблем беше, че ангажирани със собственото си оцеляване по време на дивашкия капитализъм, който се развихри, не успяхме да направим така, че България да има по-стабилно и предвидимо развитие, не се даде възможност за развитие на капацитета на младите. Тези хора във вече възраст след постигнато образование не бяха привлечени да останат в държавата и да дават достатъчно.

Особено във Вашата сфера…

Да, но и инженери, и архитекти, и учители, и научни работници. Една държава без наука и иновации няма да може да има развитие, винаги би зависила от някой друг.  Ще прилага новостите с по-голямо или по-малко закъснение, но не би била флагман…Според мен най-големият проблем са пропуснатите възможности, България имаше много по-големи възможности за развитие и то във всякакъв аспект – организационни, технологично и по международна позиция, много неща се пропуснаха

Причините за тези пропуснати възможности, как ги виждате?

Интереси. Нездрави интереси. Станахме техен заложник и потърпевш. Хора, които  излязоха от предишния строй, доста бързо се адаптираха и, както всички знаем, с не много позитивни структури успяха да узурпират държавата и, за съжаление, да спрат нейното развитие.  Потенциалът на тези, които биха могли да я изведат в небесата, беше смачкан именно от такъв тип отношения, които физически убиха много хора, голяма част от населението придоби нова ценностна система, за да не кажа липса на ценностна система, което всъщност е най-ужасно за една държава, а други, които не виждаха никаква перспектива, напуснаха. И една част пък останахме. Както Георги Марков навремето каза – вие избрахте трудния път, останахте.

През годините сте имали много възможности за работа навън...

И продължавам да имам..

Това е ясно…

Надявам се да е ясно на политиците, защото не им е много ясно. На мен ми е много ясно, защото колеги на моята позиция продължават да напускат България. Те имат и академична, и клинична, и научна кариера, но вместо да останат, продължават да напускат. И продължавам да чувам от колеги, че имат такова намерение, което е ужасно, значи, че тази тенденция не е прекратена. За да се прекрати, трябва да има про-мя-на.  Която да засяга всички професии, които са важни за обществото – които осигуряват здравеопазването, сигурността му, защитата на държавата, образованието, но и културата, за да се избяга от тази лумпенизация ,за която се говори, за да избягаме от този демографски срив, който е и структурен.  

Все пак Вие защо сте още тук?

Сигурно звучи утопично, но продължавам да смятам, че много неща биха могли да бъдат променени в правилна посока.

А личният Ви спомен, свързан с 10 ноември, какъв е?

Много свеж. Съпругата ми беше бременна с първото ни дете, но заедно бяхме едни от най-подскачащите и крещящи "Де-мо-крация" на митингите. Беше наистина тръпка. Спомням си до ден -днешен, че не можехме да повярваме, голяма част от хората просто плачеха от радост. Аз и сега си спомням с огромна радост за промяната, тя доведе до много позитивни неща, но у мнозина има и горчивина – че надеждите им бяха излъгани. Или най-малкото големите им  очаквания не получиха реализацията, на която те се надяваха. И аз понякога съм се чувствал така.

"Справедливостта е много важна за мен"

Как бихте се самоопределите по скалата ляво-дясно, либерално-консервативно, мислили ли сте къде сте Вие?

Мислил съм. Има клише афоризъм, според което, ако си на 20 и не си социалист, нямаш сърце, ако си на 40 и си още социалист, нямаш акъл…В общи линии, като всеки от нас, съм следвал този път, аз съм за справедливост. Това е едно от основните неща, които са важни за мен – справедливост и отдаване от страна на обществото на дължимото на онези, които правят достатъчно за него. Пак казвам – много правят хора, които сега не са оценени. Хора, които наистина се грижат за обществото, които би трябвало да крепят неговата структура, средната класа, професионалистите. Не маститите бизнесмени, които направиха милиарди и се чудят какво да ги правят. Има хора, на които парите не им понасят, не могат да ги преживеят. И най-спонтанното, което правят, но не в полза на обществото, е  да си купят ролс-ройс или диаманти за любовниците си, или да си купят политици. Нищо от това не помага на обществото.

Аз съм за това да има справедливост и стабилно развитие на страната, без да има уклон нито в едната, нито в другата посока – т. е. нито да се разходват средства и да се раздават безпринципно, нито да се блокира развитието, така че да не се създават възможности за обикновените хора. Трябва да се стимулират и двете, но с контрол.

Този здрав обществен разум царува в много добри страни, те трябва да са ни пример. Не трябва да са ни пример хегемоните, няма да ги назовавам, нямам против никоя страна. Но има държави, в които общественият разум царува, например Австралия, Швейцария, Сингапур, скандинавските страни. Има страни, където наистина общественият контрол и позитивното обществено развитие през годините е довело до следване на здравия разум. Водещият принцип на обществото трябва да е здравият разум, на който да се подчиняват абсолютно всички, включително и политиците, без значение дали са сега на власт, или ще бъдат на власт.

Ако гледате на София като на жив организъм, каква диагноза бихте й поставили?

Бих казал, че е един пациент, който е в процес на оздравяване

Има ли много запушени артерии?

Бих казал, че е имало много и те постепенно се оправят. Дали с байпаси или с имплантиране на стентове, но се оправят.  Направено е много. Това го забелязват и мои колеги, които идват регулярно в София и казват, че виждат, че градът се развива. Но в същото време всички, които живеем тук имаме много критики, включително и аз. Виждам неща, които трябва да бъдат  променени.

Кое като гражданин ви дразни най-много в София?

Мечтая си да има наложена повече чистота и ред. Дори и ако щете, тези, които пресичат улицата неправилно, да бъдат санкционирани реално или тези, които хвърлят боклуци и никой не им прави забележка. Ние, малкото, които събираме боклуци след тези, които ги хвърлят, не можем да натежим на везната, за да стане по-чисто. Явно трябва друг подход. Навремето нашият учител проф. Чирков ни казваше: Да не мислите, че немците много искат да е чисто, с течение на стотици години е наложено със закони и знаят, че има наказание, когато пристъпиш правилата.  Този принцип трябва да се прилага и на  ниво град, и на ниво общество, и на ниво правосъдна система – спрямо нарушението да се налага конкретно наказание, което трябва да се спазва винаги и много важно – за всеки.

"От години си мечтая за небостъргач в София"

Друго, което Ви липсва?

Ако трябва пак да съм в областта на утопиите, трябва да призная, че от години си мечтая в София да има небостъргач.Продължавам да си мисля, че не е неправилно да има едно Сити, като в модерните градове по света - да има много ниски сгради, повечето трябва да са такива, и една определена зона, където да има бизнес и финансов център, развойни центрове, неща от бъдещето, защо да нямаме такава зона, където да е много развит градът. Така хората, които дойдат в София, да имат основание да видят както Витоша, така и хубавите стари сгради, така и ситито. Витоша също може да бъде развита, без да се нарушава екологията, но и без безпринципно да се спират проекти, които биха били в интерес както на гражданите, така и на държавата.

От пътуванията си по цял видели ли сте нещо, което много силно сте пожелали да го има в София, като изключим небостъргачите?

Много са тези неща. Спомням си, когато за първи път пътувахме с колегите в несоц страна през 1992 г., беше Австрия. С автобус пътувахме на специализация, осигурена от болницата. Когато за първи път видяхме Виена, повечето плакахме. Беше покъртително, беше в ранните сутрешни часове, видяхме отгоре часовниковите стрелки на "Св. Стефан", а отляво на автобуса имаше една нефтена рафинерия. И където и да погледнехме  - и към църквата, и към рафинерията,  нещата бяха катастрофално различни от това, което имаше по това време в България. Така че не можеше човек да не се разчувства и развълнува.

По сходен начин ми повлия и когато за първи път видях Амстердам, това беше много скоро след Виена. Тогава видях колко много имат да постигат България и София. И в аспект опазване на традициите, и в аспект развитие на технологии, модерна архитектура, съвременни комуникации, организация на  движението…

Тогава видях колко хармонични могат да бъдат отношенията между хората. Ако властва този здрав обществен разум, за който говоря, тези отношения, могат да бъдат хармонични. Сега в България те не са хармонични в никакъв случай. Ние не сме постигнали това – и сега, имаме много към какво да се стремим да постигнем и политиците трябва да го знаят. Да знаят, че ако не се върви в тази посока, никога няма да имат такова одобрение, което да ги направи велики в очите на хората и в очите на историята. Тези, които управляват държавата, трябва да имат повече съзнание за величието на позицията си. Кумири като Васил Левски трябва да бъдат следвани, а не олигарсите, или хегемоните, или диктаторите.

И от величието на историята рязко да се принизим до конкретни софийски казуси – какво мислите за прословутия ремонт на Графа.

Ужасяващ.

Имате ли свое обяснение защо се случи с това, какво ѝ е толкова сложно на тази софийска улица?

Много се зарадвах, когато започна ремонтът и се надявах да видим една променена, европейски стил пешеходна улица, която да допринесе за позитивните промени на София. Когато се случиха тези недоразумения и с плочките, и с ограничителните елементи, неподходящите плочи, това разочарова много хора, също и мен. Този проект категорично е неуспешен. От такива неуспешни проекти трябва да се бяга или да бъдат контролирани навреме. Трябва да има текущ контрол на всички проекти, както и контрол от хората.

Кои са любимите Ви места в София – които Ви навяват спомени, които Ви карат да се чувствате добре?

Аз съм момче от село, не съм роден в София, много милея за моя Северозападен край, който катастрофира през последните години и не знам дали въобще ще има бъдеще...Имам мило чувство както към този край, така и към София, в която съм израсъл, тук съм от 5-годишна възраст. И си спомням както детската градина, в която бяхме заедно със сина на един от нашите кумири Гунди, така си спомням с умиление и „Лиляна Димитрова“, младежкия дом, в който се женихме със съпругата ми, както и първите ми ски писти на Витоша, които сега ги няма. С огромно чувство се връщам и към първите ми посещения в „Св. Александър Невски“, когато това бе донякъде забранено. По същия начин си спомням и чувството за дългоочаквана промяна и митингите. ..

Мислили ли сте си каква трябва да е съдбата на Паметника на съветската армия?

Мислил съм

"Всички паметници трябва да останат"

И какво е Вашето предложение?

Рационално. Всички паметници трябва да останат. Неслучайно във Виена има паметник на съветската държава и той е златен. Неслучайно в Париж има паметници на Наполеон и армията му, неслучайно самият той е в Пантеона. Не трябва да поругаваме миналото си и хората, които са живели в тази държава и са били някакви личности. Смятам, че това люлеене на махалото от една екстремна точка към друга екстремна точка категорично не е в полза на развитието на държавата. Трябва да има повече континюитет, взаимно разбирателство и трябва да търсим повече допирни точки помежду си, но не на разделение и поругаване, а на национално обединение и на национален егоизъм. Ние трябва да бъдем ние, българите трябва да бъдем българи и да работим заедно в една посока като национално съзнание и национално развитие. Това ни липсва, абсолютно необходимо ни е.Тази нация трябва да се развива. И управниците, и гражданите трябва да доведат до това – здравият разум да работи за всички.