Article_top

"Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване."

Това се казва в позиция на Св. синод, посветена на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Българската православна църква не приема, че "незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие, защото липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение".

Освен това и Синодът поставя редица условия, сред които писмено съгласие на донора и близките му с точно посочване кои органи дарява, без презумпция за повсеместно даряване на органите.

Как се дарява в момента

Донорството на органи е безвъзмезден акт на даряване органите на починал пациент или здрав човек (като здравият човек може да дари единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек), с цел те да бъдат присадени на нуждаещи се от трансплантация пациенти.

  • Трупното донорство може да се реализира при категорично установена мозъчна смърт и декларирано от близките на починалия съгласие за даряване.

  • В случаите на живо донорство, съгласието се регистрира също по законово определен начин. Изисква се собственоръчен подпис на донора.

Синодът: Извън съзнателното даряване няма акт на съгласие

Според Синода обаче при донорство от починал човек трябва има изрично съгласие с аргумента, че "извън свободната воля решението никога не е автентично".

"Светата църква приема трансплантациите, както и всичко останало, свързано със здравето на човека и борбата му със смъртта, с особен интерес, разбиране и необходимата сериозност. Напълно разбира измерението на проблема, както и възможностите, които трансплантациите откриват и съответно огромния дълг на Църквата пред обществото, пред медицинската практика, пред реципиентите и пред евентуалните донори. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, но да не се забравя и за уважението към донора и той да не бъде подценяван", се казва в становището.

И още:

"Съгласието е неприкосновен акт на личността, израз на нейния индивидуален избор. Ето защо налагане господството на чужда воля, която “подразбира” личната, е недопустимо. В този случай “подразбиране” заявява интерес и Църквата го отхвърля като морално неприемливо, защото то опорочава съгласието. Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване".

За приемането на трансплантациите от Църквата, са налице три основни положения се посочва в позицията :

1. Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или повод няма да пожертва дължимото уважение към донора заради нужда от оцеляване на реципиента. Защото тук целта следва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена. Реципиентът приема само тленен орган от смъртно тяло, докато донорът дарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкова духовната полза на донора е по-голяма от тази на биологичната изгода на реципиента, защото “по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. ап. 20:35);

2. При даряването на орган задължително трябва да се взима “съзнателното съгласие” на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител;

3. Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма. Но няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение.

По отношение на мозъчната смърт се изисква да се гарантира точното спазване на международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт, пише още в позицията.

Затова е необходимо:

1. Достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт;

2. Потвърждаването на мозъчната смърт да се извършва на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква зависимост от екипите за трансплантации;

Като се има предвид всичко гореизложено, следва, че даряването на органи от донори в мозъчна смърт, както и трезвото и съзнателно съгласие на здрав човек да дари свой орган на страдащ свой събрат, като акт на алтруизъм и обич е в съгласие с учението и мнението на нашата Църква.

Резервираността на Църквата

Църквата е длъжна да защитава донорската институция, нейната практика и свързаните с нея лица, от всяко евентуално оскверняване, принудителна диагноза или прибързаност в спазването на критериите за мозъчна смърт, комерсиализация или сделка, от какъвто и да било вид по отношение даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушаване реда за чакане на подходящ донор и т. н.

Условията на БПЦ, за да даде благословията си за трансплантациите

1. Строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи;

2. Установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания /ангиография, ЯМР и др. методи/ от абсолютно независима /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме;

3. Писмено информирано съгласие /волеизявление/ от донора и близките му /кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт/, а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството;

4. Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да гарантират по възможно най-добър начин изпълнението на процедурата по установяване на мозъчна смърт и цялостните права на донора, както и да гарантират постигането на най-високи нива на успеваемост на процедурата по трансплантация, в интерес на реципиента;

5. Българската православна църква - Българска патриаршия си запазва правото да промени своята позиция, при промяна в законодателството и закона за трансплантациите.

България е на последно място в Европа по трансплантации

България е на последно място в Европа по брой трансплантирани. Една от причините е сериозният недостиг на донори. Близо 1200 души, нуждаещи се от трансплантация, са в листата на чакащите.

Броят на извършените трансплантации у нас е многократно по-нисък от този в другите европейски страни. 

Заради недостатъчния брой на донорите и честия отказ от близки да бъдат дарени органите на починал, започна Национална кампания в подкрепа на донорството.  Кампанията стартира на 5 ноември 2019 г. и ще продължи един месец - до 5 декември тази година. Целта на кампанията е да се повиши осведомеността на обществото относно същността и значението на органното донорство. В рамките на инициативата са отпечатани 50 000 броя „донорски карти“, попълването на които няма юридическа стойност, а единствено оказва волята на техните притежатели. Картите ще бъдат разпространявани на всички събития – част от кампанията. Всеки желаещ да притежава „Донорска карта“ може да я принтира от сайтa на кампанията (www.zajivot.bg), съобщават от здравното министерство. На заседание на МС премиерът Бойко Борисов и министри решиха да дадат личен пример като попълниха карти за съгласие за донорство, раздадени им от здравния министър.

 

"Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване."

Това се казва в позиция на Св. синод, посветена на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Българската православна църква не приема, че "незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие, защото липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение".

Освен това и Синодът поставя редица условия, сред които писмено съгласие на донора и близките му с точно посочване кои органи дарява, без презумпция за повсеместно даряване на органите.

Как се дарява в момента

Донорството на органи е безвъзмезден акт на даряване органите на починал пациент или здрав човек (като здравият човек може да дари единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек), с цел те да бъдат присадени на нуждаещи се от трансплантация пациенти.

  • Трупното донорство може да се реализира при категорично установена мозъчна смърт и декларирано от близките на починалия съгласие за даряване.

  • В случаите на живо донорство, съгласието се регистрира също по законово определен начин. Изисква се собственоръчен подпис на донора.

Синодът: Извън съзнателното даряване няма акт на съгласие

Според Синода обаче при донорство от починал човек трябва има изрично съгласие с аргумента, че "извън свободната воля решението никога не е автентично".

"Светата църква приема трансплантациите, както и всичко останало, свързано със здравето на човека и борбата му със смъртта, с особен интерес, разбиране и необходимата сериозност. Напълно разбира измерението на проблема, както и възможностите, които трансплантациите откриват и съответно огромния дълг на Църквата пред обществото, пред медицинската практика, пред реципиентите и пред евентуалните донори. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, но да не се забравя и за уважението към донора и той да не бъде подценяван", се казва в становището.

И още:

"Съгласието е неприкосновен акт на личността, израз на нейния индивидуален избор. Ето защо налагане господството на чужда воля, която “подразбира” личната, е недопустимо. В този случай “подразбиране” заявява интерес и Църквата го отхвърля като морално неприемливо, защото то опорочава съгласието. Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване".

За приемането на трансплантациите от Църквата, са налице три основни положения се посочва в позицията :

1. Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или повод няма да пожертва дължимото уважение към донора заради нужда от оцеляване на реципиента. Защото тук целта следва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена. Реципиентът приема само тленен орган от смъртно тяло, докато донорът дарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкова духовната полза на донора е по-голяма от тази на биологичната изгода на реципиента, защото “по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. ап. 20:35);

2. При даряването на орган задължително трябва да се взима “съзнателното съгласие” на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител;

3. Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма. Но няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение.

По отношение на мозъчната смърт се изисква да се гарантира точното спазване на международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт, пише още в позицията.

Затова е необходимо:

1. Достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт;

2. Потвърждаването на мозъчната смърт да се извършва на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква зависимост от екипите за трансплантации;

Като се има предвид всичко гореизложено, следва, че даряването на органи от донори в мозъчна смърт, както и трезвото и съзнателно съгласие на здрав човек да дари свой орган на страдащ свой събрат, като акт на алтруизъм и обич е в съгласие с учението и мнението на нашата Църква.

Резервираността на Църквата

Църквата е длъжна да защитава донорската институция, нейната практика и свързаните с нея лица, от всяко евентуално оскверняване, принудителна диагноза или прибързаност в спазването на критериите за мозъчна смърт, комерсиализация или сделка, от какъвто и да било вид по отношение даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушаване реда за чакане на подходящ донор и т. н.

Условията на БПЦ, за да даде благословията си за трансплантациите

1. Строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи;

2. Установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания /ангиография, ЯМР и др. методи/ от абсолютно независима /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме;

3. Писмено информирано съгласие /волеизявление/ от донора и близките му /кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт/, а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството;

4. Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да гарантират по възможно най-добър начин изпълнението на процедурата по установяване на мозъчна смърт и цялостните права на донора, както и да гарантират постигането на най-високи нива на успеваемост на процедурата по трансплантация, в интерес на реципиента;

5. Българската православна църква - Българска патриаршия си запазва правото да промени своята позиция, при промяна в законодателството и закона за трансплантациите.

България е на последно място в Европа по трансплантации

България е на последно място в Европа по брой трансплантирани. Една от причините е сериозният недостиг на донори. Близо 1200 души, нуждаещи се от трансплантация, са в листата на чакащите.

Броят на извършените трансплантации у нас е многократно по-нисък от този в другите европейски страни. 

Заради недостатъчния брой на донорите и честия отказ от близки да бъдат дарени органите на починал, започна Национална кампания в подкрепа на донорството.  Кампанията стартира на 5 ноември 2019 г. и ще продължи един месец - до 5 декември тази година. Целта на кампанията е да се повиши осведомеността на обществото относно същността и значението на органното донорство. В рамките на инициативата са отпечатани 50 000 броя „донорски карти“, попълването на които няма юридическа стойност, а единствено оказва волята на техните притежатели. Картите ще бъдат разпространявани на всички събития – част от кампанията. Всеки желаещ да притежава „Донорска карта“ може да я принтира от сайтa на кампанията (www.zajivot.bg), съобщават от здравното министерство. На заседание на МС премиерът Бойко Борисов и министри решиха да дадат личен пример като попълниха карти за съгласие за донорство, раздадени им от здравния министър.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Тия пък за какви се мислят !

Тия пък за какви се мислят !

Крайно време е да се сложи голяма червена точка 18+,
на всички православни църкви и собствености.
Религиите са тотална глупост, но правослвната бие всички рекорди по тъпотия.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... и по наглост !

... и по наглост !

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?