"Какво не са днешните консултации? Те не са публичен линч над новия главен прокурор и новия председател на КПКОНПИ. Ако някой е дошъл тук с намерение за персонални нападки към Гешев и Цацаров, мястото му не е в днешния дебат."

С тези думи президентът Румен Радев откри днешната си среща с НПО, посветена на обещаните от него консултации за промяна в конституционния модел, свързани с прокуратурата и евентуално ВСС.

В откриващата си реч той отговори пряко на намеците от процедурата по встъпване на Иван Гешев, където и новият главен прокурор, и предшественикът му Сотир Цацаров достатъчно явно и иронично коментираха инициативата на президента.

"Консултациите не целят унищожаването на българската прокуратура (както макар и безадресно се изрази Гешев при встъпването си, б.р.), не обслужват политически партии, нови политически проекти и нови избори, те не са и основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор.

Напротив - ако неговата кауза е обективна, независима и ефективна прокуратура, той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това.

Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървение всички олигарси."

Радев заяви още:

"Консултациите не са безполезно упражнение без тема (също репликирайки Гешев, б.р.). Напротив - темата е много ясно поставена от мен."

Президентът благодари на представителите на акадмичната общност и правния си съвет, с които вече започна темата във вторник.

"Иска да кажа, че на новия главен прокурор и новия председател на КПКОНПИ трябва да се даде възможност да работят спокойно. За новия главен прокурор - неговата задача е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси.

Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подаден сигнал, в ефективен орган в борбата с коруцпията по високите етажи на властта, каквато е и неговата амбиция и трябва да бъде подкрепена."

Трябва да отчитаме и че това са изключитено трудни задачи в страна, в която корупцията е държавна политика - цитирам предишния главен прокурор, който пък цитираше един по-по-предишен главен прокурор."

Радев отново призова тези двама души да бъдат подкрепени, защото това са "изключително трудни задачи".

"Но мога да кажа, че докато те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общетвеният натиск съответно ще нараства. И е нормално да бъде така – аз мисля, че обществото ни става все по-чувствително на темата корупция, на тема скандали, които много бързо затихват по медиите.

Затова и темата на днешния дебат е за конституционния модел на българската прокуратура и като цяло – българската правосъдна система. Има ли място и нужда от промени в Конституцията, за да се гарантират силни и ефективни, независими съд и прокуратура? И ако има – по какъв начин?

Бих отишъл и по-далеч – има ли място за промени в нашата Конституция, които да сложат бариера пред колективната безотговорност, пред ерозията на държавността, пред възможностите за авторитаризъм, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции."

В заключение президентът каза, че трябва да се гарантират правата на българските граждани и че според него "промяната е належаща".

И обеща още нещо на управляващите:

"Тя (промяната) може да стане по два начина. Единият е чрез диалог и чуваемост между институциите и гражданското общество – в обхвата, с механизмите и в рамките на закона. Това, което правим тук.

Може и по друг начин - под натиск от улицата , извън рамките на закона, но тогава последствията са непредсказуеми."

Той каза, че задължително ще предложи промяна в Конституцията, но за него е важно да има дебат на много широка обществена основа. И затова е поканил гостите си днес.

И обяви недвусмислено,че...

"... явно обществото ни започва да излиза от апатията. Започва да се отърсва от страха да изразява по-свободно своето мнение, да се консолидира около кауза с висока обществена значимост. И да показва, че има енергия за промяна."

При Радев са се събрали както НПО, известни със своята критична позиция към статуквото в съдебната власт - като Съюз на съдиите в България, "Правосъдие за всеки", Български институт за правни инициативи, "Отворено общество", Институт за пазарна икномика, Асоциация за европейска интеграция и права на човека на Михаил Екимджиев, така и екзотични лица като например бившият кмет и служебен премиер Стефан Софиянски. Преди време той съобщи, че пише проект за нова конституция.

Има представители и на асоциациите на прокурорите и следователите, които подкрепиха пламенно Иван Гешев - някои не с по едно, а с по няколко писма и становища.

Без изненади, съдия Мирослава тодорова от ССБ застъпи тезата, че има проблем със смесването на съдийския и прокурорския статут в българската Конституция:

„Прокуратурата, бидейки в системата на съдебната власт, може да бъде администрирана и управлявана така, че да се засили общественият контрол върху нея. Същевременно изцяло да се изолира възможността прокуратурата - чрез естествената й колаборация с изпълнителната власт и с Министерството на вътрешните работи, да въздейства върху управлението на съда. Това означава: по-голяма обществена квота в прокурорската колегия, така че прокурорите да бъдат малцинство и същевременно  - намаляване на политическата квота в съдийската колегия, така че съдиите, избрани от съдии да бъдат мнозинство.“

На отсрещния полюс бе Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите, който заяви, че фокусирането на общественото внимание към прокуратурата не се отразява добре на тази система. Според него мястото на държавното обвинение е в съдебната система:

„Това наистина е най-голямата гаранция прокурорите да се чувстват независими. Винаги върху съдебната система има опити за оказване на давление, но именно мъдрият законодател, когато е изработил настоящата Конституция, е преценил как трябва да е позиционирана съдебната власт и съставните части на тази съдебна власт как да взаимодействат помежду си. И при всяка следваща промяна трябва да се прави много сериозен функционален анализ какъв би бил резултатът от тази промяна.“