Джефри Ван Орден (74 г.) е бил 30 години военнослужещ, а от 1999 г. е британски евродепутат консерватор. В това качество той бе докладчик за България преди влизането й в ЕС. На 31 януари той и останалите 72-ма представители на Обединеното кралство ще напуснат Европарламента. На същия ден Великобритания ще излезе от ЕС.

Джефри Ван Орден даде прощално интервю на Клуб Z в кулоарите на Европарламента в Брюксел.

 

- Остават броени дни до Брекзит. Вие приехте България в ЕС, сега ние ви изпращаме. Какво е усещането ви в навечерето на излизането на Великобритания от ЕС?

На първо място, ще кажа, че ние наистина помогнахме на България да влезе в ЕС. Спомнете си какво казах навремето. Винаги съм бил много голям евроскептик. И хората в България ме питаха: „Г-н Ван Орден, вие настоявахте страната ни да влезе в ЕС, но не сте особено доволен от начина, по който Великобритания е там в момента“. Аз отговарях: „Това, което е добре за една страна, не е непременно добре за друга“.

Какво е усещането ми в момента ли? 30 години от живота си прекарах като войник и 20 години като политик и евродепутат. Очевидно е, че си тръгвам със смесени чувства. Имам усещането, че си създадох много приятели и имах страхотни възможности. За мен бе голяма чест да бъда евродепутат и се надявам, че за това време съм направил някои полезни неща - не само за Великобритания, но и за други граждани в цяла Европа. И в тази насока мисля за хората от България. В сърцето ми има специално място за тях.

- От думите ви излиза, че за България е добре да остане в ЕС. Така ли е и ако е така, защо?

Да, така е. А защо - ако си спомняте, много хора бяха скептично настроени за влизането на България в ЕС. Тогава казах, че има основателни причини това да се случи. Преди всичко трябваше да закотвим здраво България в лагера на западните демокрации. Един от начините това да се случи беше тя да се присъедини към ЕС. Другият път беше да влезе в НАТО.

Смятам, че всички страни от Централна и Югоизточна Европа са твърде податливи на руското влияние. Това се вижда от вашата история, а ние знаем, че натискът на Русия все още е твърде силен. Затова беше изключително важно да се помогне на България да мине на Запад и демокрацията да отбележи напредък.

Страната ви се нуждаеше и се нуждае от стабилност и увереност, за да инвестират хората в нея. В известна степен смятам, че това се случи. Мисля, че имаше някакви екстремистки сили, които се надигнаха по онова време, преди 20 години. Те трябваше да бъдат задушени и това също се случи н известна степен. Поради всички тези причини смятам, че е добра идея България да е част от ЕС и се надявам тя да е влиятелна сила, която да се опита да поведе Съюза по-скоро в друга посока - фокусирана повече върху общия пазар и по-малко върху политическата интеграция. Не съм убеден, че гражданите на Европа искат да бъдат част от една държава, наречена Европа и напътствана от Брюксел. Съмняват се, че го искат.

- Само заради премахването на руското влияние ли според вас България трябваше да се присъедини към ЕС според вас? И с това влияние ли бе свързана препоръката за затварянето на АЕЦ „Козлодуй“?

О, не, имаше и други, много важни причини като увереност и стабилност, така че българската икономика да отбележи растеж. В края на краищата, България беше много бедна страна от икономическа гледна точка. И тя трябваше да постигне бърз напредък. Имаше значение и доверието на чуждестранните инвеститори, което щеше да се появи след присъединяването й. Това мисля, че е твърде важна причина.

Колкото до „Козлодуй“ - борих се много здраво, за да запазя Трети и Четвърти блок. Съвсем наскоро казах, че Европейската комисия направи грешна преценка, като настоя за преждевременното им затваряне. Много пари бяха похарчени за подобряването на тяхната безопасност и нямаше причина животът им да не бъде удължен с още 20-30 години. Мисля, че това, което стана, бе най-несполучливото. България беше нетен износитен на електрическа енергия, а след това почти се превърна във вносител. Точно във времето, когато се опитвахме да стимулираме икономиката, не мисля, че затварянето на двата основни доставчика на ток за страната подпомогна тази цел.

- Защо смятате, че за Великобритания е добре да напусне ЕС?

Защото британският народ гласува за това и ние трябва да уважаваме демократичния мандат. Ние сме свободна и много демократична страна - в това беше основният въпрос на нашето членство в ЕС и нещо, с което много хора имаха проблеми през всичките тези години. И този въпрос трябваше да бъде повдигнат. Във Великобритания наблюдавахме надигането на политически партии, които искаха да ни изведат от ЕС. Ние трябваше да отговорим на загрижеността на електората и да му дадем възможност да гласува. Видяхме междувременно, че останалите европейски страни не оказват особено сътрудничество на тогавашния премиер Дейвид Камерън да бъде постигнато изгодно споразумение. И така се стигна до вот, в който британците гласуваха с много горямо мнозинство от 2 милиона души за излизането от ЕС. Това е най-голямото участие в гласуване в цялата британска история. Така, че бе взето ясно изразено решение и ние трябваше да се съобразим с него.

- Има ли други причини за „Брекзит“?

Ако си спомняте, тогава аз гласувах за оставане по чисто прагматични причини. Не защото изпитвах някаква привързаност към европейските институции, а заради това, че виждам определени прагматични изгоди от оставането - в смисъл на икономическата стабилност и влиянието. Аз обаче се чувствам изключително комфортно от решението, което британският народ взе и изцяло стоя зад британския премиер Борис Джонсън, който се опитва да постигне не само „Брекзит“, но и добри бъдещи отношения с ЕС.

Така че сега е ваш (на ЕС – б.р.) ред да проявите разум, за да постигнем това търговско споразумение без търкания. Т.е. там (пак става дума за ЕС – б.р.) да не се правят на много умни и да не създават всякакви спънки, които да го направят невъзможно за нас. Ние искаме да напуснем ЕС като добри приятели и да имаме добри отношения в бъдеще. Това е от полза както за британския народ, така и за оставащите в ЕС страни. Надявам се българското правителство да използва влиянието си, за да бъде гарантирано, че това ще се случи.

- В коя от областите, в които страните членки имат автономността да вземат самостоятелни решения, виждате възможности за най-тясно сътрудничество между България и Великобритания в бъдеще?

Една от областите, в които работих доста време, е тази на сигурността и отбраната. Само че в момента има много силно движение в ЕС да се премахне ветото на страните членки  във външната политика и отбраната. И това е една от основните причини, поради които британският народ гласува за оттегляне. През цялото време наблюдавам как суверенните права се унищожават. И това за момента е тенденция.

Тук искат да се отърват от ветото във външната политика и отбраната и нещата в тези области да се решават повече или по-малко от Брюксел, или всъщност от Париж и Берлин. Също така искат да се отърват от ветото на страните членки върху данъчното облагане. И като се започне с отнемането на властта на националните правителства в тези области, започвате да се питате какво им се оставя.

Всъщност целта на Европейския парламент е да се отърват от тях или просто да ги оставят като фигуранти, като цялата власт се прехвърли на Брюксел. Точно това е причината ние да се оттеглим. Надявам се останалите да се опитат да променят посоката, в която върви ЕС.

- Имате предвид да ги промени в посока на властта на страните членки ли? 

Те трябва да се противопоставят на тази идея за политическа интеграция. Те би трябвало да се върнат към това, за което Европейската общност беше създадена - Общия пазар и по-точно икономическия аспект. Да си върнат това и да реагират срещу всички безмислици от типа на „играчи на международната сцена“, „стратегическа автономия“, които са изцяло погрешни концепции и е възможно да разделят НАТО. Именно НАТО е необходима за защитата на Европа от бъдещите заплахи и предизвикателства.

Аз съм много оптимистично настроен за бъдещето на Великобритания, като се надявам нещата да вървят добре и за тези, които остават в ЕС. А на България желая особено добри неща. Изпращам най-добрите си пожелания на българския народ.