Намерението за увеличаването на капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2" с държавни пари може да доведе до започването на наказателна процедура от ЕК срещу България и да доведе до санкции. Това заяви днес пред БНТ бившият служебен министър на околната среда и водите в правителството на Марин Райков Юлиан Попов, който в момента е политически съветник за ЦИЕ на Европейската климатична фондация. 

Думите му са по повод решение на Народното събрание от миналия петък, в което народните представители задължиха енергийния министър Теменужка Петкова да изготви план за финансовото оздравяване на дружеството и да го представи до края на февруари. 

В текста на парламентарното решение е посочено, че увеличаването на капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ трябва да се направи с цел гарантиране на енергийната сигурност и този ТЕЦ да се запази, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.

"От самото решение още не следват санкции, но ако България започне да налива средства в една компания, независимо коя е тя, за да поддържа нейното съществуване, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще доведе до санкции. Другият въпрос е може ли парламентът, респективно правителството, да се намесват по такъв начин в съществуващ пазар. Не може. Не може парламентът да задължи една компания да произвежда определено количество продукт", посочи Юлиан Попов.

Според експерта тази политика има две обяснения: Едното - желанието на България да стане член на Европейската платформа за въглищни региони в преход, защото сега е единствената извън тази платформа. Другото обаче е политически мотивирано -  чувствителността на темата и в това, че всеки министър, който заяви публично рационално решение, ще бъде много остро атакуван от работници и политически опоненти, затова „в крайна сметка се прехвърля топката в парламента, за да не се получи такъв сблъсък“.

Генерално, според Попов, политиката на правителството по темата с въглищните централи е закъсняла с поне 15 години. Той коментира цялостното настроение на кабинета и депутатите, което все по-ясно се очертава да бъде в контраст с това на ЕС. В същия ден, в който приеха решението за увеличение на капитала на "Марица изток 2", народните представители и Теменужка Петкова дадоха да се разбере, че България ще запази емисионните си централи до последно и че "ще се бори за българските миньори". 

Това обаче създава нови опасения от санкции, както и неяснота дали България ще може да се възползва от огромните фондове на ЕС за плавно преминаване към чиста енергетика. Освен това, както отбелязва и Попов пред БНР, парламентът няма как да задължи министерството да се противопостави на европейски решения, което без съмнение ще доведе до санкции.

"Никой не е казал  - вие трябва да затворите въглищата. Въглищата се поставят в нова пазарна среда, натоварена с плащания за квоти. Тези квоти превръщат въглищата в скъпи и ние трябва по някакъв начин да реагираме пазарно на това. Пазарните решения са много и технологиите са много. Не става въпрос само за соларни и вятърни, макар че това са основните евтини технологии в момента. Но също управление на потреблението, което е много важен компонент и може да намали необходимостта на България от, да речем, един ядрен реактор. Също така енергийната ефективност, съхранението на енергия. И в никакъв случай не трябва да изключваме факта, че България не е национален пазар, тя е част от интернационален отворен пазар“, коментира Юлиан Попов.