Article_top

След гостуването си в "На живо с Бил Мар" в края на март 2019 г. бившият кмет на Саут Бенд, Индиана, Пийт Бутиджидж се превърна във фаворит за номинацията на Демократическата партия преди президентските избори през 2020 г.

Как го постигна? Много просто.

Той не изложи конкретни пограмни предложения като противниците си Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, въпреки че в други интервюта е признавал, че подкрепя "прогресивния" им дух.

Нито се обяви за умерен кандидат като Джо Байдън или Ейми Клоубашър, макар че твърди че симпатизира и на тях. 

В 11-минутното интервю, което е качено в "Ютуб", Бутиджидж умело успя да се позиционира като пълната противоположност на действащия президент Доналд Тръмп, като изложи факти от биографията си с любезното съдействие на водещия Бил Мар1.

Антиподът на Тръмп

Пийт е:

- на 38 години; Тръмп е на 74.

- ветеран от Афганистан; Президентът се измъква от войната във Виетнам.

- хомосексуален и омъжен от 2017 г.; Държавният глава кара трети брак и е прочут с множеството си паралелни похождения.

- полиглот, като владее английски, испански, френски, италиански, малтийски, испански, персийски, а в предаването Мар го хвали, че самостоятелно е научил норвежки, за да преведе любима книга на английски; Тръмп говори приличен английски и е засенчен от първата дама Мелания, която владее словенски, английски, френски, немски и сръбски.

Бутиджидж безспорно е кандидат-президентът, който най-много напомня Барак Обама по чувство за хумор, стил на изразяване и дори послания -  от една страна той осъжда по-крайните симпатизанти на Тръмп, особено белите националисти, но от друга - призовава за подновяване на диалога със Средна Америка (откъдето не пропуска да напомня, че произлиза), която се е предоверила на популизма на президента, тъй като демократите не говорят на нейната честота.

Така само в едно кратко интервю левите американски избиратели не само останаха впечатлени от личните качества на Бутиджидж, но и повярваха на помирителния му тон. Сякаш точно от такъв кандидат се нуждае Демократическата партия, който не само да бие шута на Тръмп от Белия дом, но и който най-накрая да помири двата политически полюса в САЩ.

Дълго време Бутиджидж дори отказваше да представи програмата си преди изборите. Той явно се досещаше, че щом го направи, ореолът на извисен над дребното политиканстване ще се изпари.

Тъй като не е възможно в САЩ да предложиш каквато и да е програма, която да не предизвика критики от едната или от другата страна.

В началото на 2020 г. вече няма съмнение - Бутиджидж определено принадлежи към лагера на умерените кандидати като Байдън и Клоубашър.

Пийт започна добре кампанията като за неизвестен кмет от малко за размерите на САЩ градче. Бързо обаче бе закотвен на около 8 процента избирателна подкрепа, тъй като през април с гръм и трясък в надпреварата се включи Джо Байдън.

На бившия вицепрезидент на Обама не му се налага да имитира или напомня на първия чернокож президент - осемгодишното им партньорство е достатъчно.

Още преди да излязат резултатите, кметът Пийт триумфално заяви на митинг, че се насочва към Ню Хампшир "като победител".

Дали "кметът Пийт" ще се възползва от летящия старт, ще излезе от сянката на "чичо Джо" и ще се превърне във водещия умерен кандидат на демократите?

Дали ще си осигури номинацията на партията и ще повтори подвига на Обама от 2008 г., когато младият сенатор на Илинойс спечели президентските избори - въпреки участието на влиятелни политици като Хилари Клинтън и Джон Макейн?

Или над кампанията му виси непреодолим проблем, който ще го завлече надолу, когато се проведат избори в щати с по-голям процент на малцинствени групи?

Но преди това - кой въобще е Пийт Бутиджидж?

Кой е Пийт Бутиджидж?

Пийт Бутиджидж е роден на 19 януари 1982 г. в Саут Бенд, Индиана. Баща му Джоузеф емигрира от Малта (оттам и познанията на кандидат-президента по малтийски), където е учил за свещеник, но вместо това става професор по литература в Университета на Нотр Дам.

Там се запознава със съпругата си Дженифър, която преподава лингвистка.

Дете на двама професори, Бутиджидж завършва Хардвард с бакалавърска степен по философия, политика и икономика.

По време на следването си започва да взима по-сериозно участие в политическия живот на щатско ниво, подпомага и президентската кампания на Джон Кери (2004 г.).

Като доброволец на кампанията на Барак Обама през 2007 г. той решава да се включи в армията.

През януари 2012 г. на 29-годишна възраст става кмет на Саут Бенд - най-младият в историята на САЩ за град с над 100 000 жители.

Докато кара първия си мандат през 2014 г. той е изпратен в Кабул, Афганистан.

През 2015 г. публично разкрива, че е гей. През същата година е преизбран и за кмет.

Расизъм и точка

Ако погледнете станалото известно вече видео на Пийт Бутиджидж, в което той се провъзгласява за победител на изборите в Айова, няма как да не забележете подбраните симпатизанти, които стоят зад него – предимно чернокожи жени.

По този начин бившият кмет се опитва да разсее най-тежкото обвинение срещу себе си, дори и от представители на малцинствени групи в Саут Бенд – че е расист или че поне игнорира проявите на расизъм.

Към тази теза са предоставяни разнообразни доказателства.

  • Едва 6 процента от полицейските служители в Саут Бенд са от афроамериканци (чернокожите са 26 на сто от населението).
  • По време на дебат между кандидат-президентите той споделя, че разбира „какво е да си чернокож“, тъй като той самият е гей. Опитът му да предизвика съчувствие у афроамериканците се проваля. Нещо повече – по-късно е принуден да се извини и да уточни, че животът му е много по-лесен и че чрез аналогията е искал да покаже, че и той има моменти, в които изпитва социална изолация.
  • Докато все още бе кмет през 2019 г. полицията в Саут Бенд застреля афроамериканец и обещанията му да организира разследване, за да се разбере дали наистина расизъм е причината за убийството, не бяха достатъчно убедителни.
  • Още по време на първия си мандат понижава шефа на полицията (който е чернокож) Дарил Бойкинс. Бутиджидж е обвиняван, включително и от Бойкинс, че се е опитвал да прикрие публикуването на секретни записи на телефонни разговори на полицейски служители, в които се твърди, че отправят расистки коментари. Това предизвиква бурни реакции от местната афроамериканска общност.

По време на избори често се говори към кого ще се ориентират избирателните "блоковете". "Блокът" на чернокожите често е сред най-компактните и ефективните. Той обаче винаги застава на страната на кандидат, който изглежда най-решен да защитава каузи на афроамериканците.

Няма значение дали гореизброените обвинения са убедителни или не. Повечето чернокожи избиратели може и да не смятат Бутиджидж за расист, но решенията, политиките и изказванията му със сигурност не демонстрират готовност да бъде абсолютен контрапункт на Доналд Тръмп.

Бутиджидж може и да е пълната противоположност на президента по отношение на младостта си, военното минало, сексусалността, познанията по езици и благия си нрав. Но по отношение на расизма разликата не е нощ и ден, поне според афроамериканците.

Затова в Айова и Ню Хампшир, които са в топ 10 на „белите“ щати в Америка, Бутиджидж може и да се представи по-добре от очакваното.

Но нека проследим какво ще направи на 29 февруари при изборите в Южна Каролина, където около 30 процента от населението е чернокожо. Не съм оптимист.

Победа, ама не точно

Бутиджидж твърде бързо провъзгласи победата. Човек би помислил, че бакалавър от Харвард по политика добре разбира правилата на играта и се възползва от момента.

Айова е малък щат, но е първи. Важно е впечатлението, което ще остави.

При 75 процента от публикуваните гласове Бутиджидж води с 26,7 процента срещу 25,4 на сто за Бърни Сандърс.

Там е работата, че в САЩ броят на гласовете на първичните избори често не е достатъчен – важен е броят на делегатите.

Бутиджидж спечели 13 делегати, по данни на "Ню Йорк Таймс". Сандърс - 12, но за сенатора на Върмонт гласуваха 2 хиляди повече души. И двамата са победители, но на единия по-шумно се чува гласът.

„Кметът Пийт“ вече е оставил отпечатък в надпреварата и кой знае – може дори да спечели министерство в кабинета на Байдън. Но за тази цел ще трябва да се откаже по-рано и да подвие коляно пред бившия вицепрезидент на Обама – любимият президент на афроамериканската общност.

Та нека се върнем в началото – дали Бутиджидж ще се възползва от летящия старт и ще спечели номинацията на Демократическата партия, особено когато се отворят избирателните урни в южните щати?

 

 

----

[1]  Бил Мар и Тръмп са дългогодишни врагове. Много преди да се кандидатира за президент бизнесменът неуспешно се опитва да осъди комика заради това, че в епизод на предаването си го сравнява с органгутан. Затова помощта на Мар за "кмета Пийт" не е случайна.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

След гостуването си в "На живо с Бил Мар" в края на март 2019 г. бившият кмет на Саут Бенд, Индиана, Пийт Бутиджидж се превърна във фаворит за номинацията на Демократическата партия преди президентските избори през 2020 г.

Как го постигна? Много просто.

Той не изложи конкретни пограмни предложения като противниците си Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, въпреки че в други интервюта е признавал, че подкрепя "прогресивния" им дух.

Нито се обяви за умерен кандидат като Джо Байдън или Ейми Клоубашър, макар че твърди че симпатизира и на тях. 

В 11-минутното интервю, което е качено в "Ютуб", Бутиджидж умело успя да се позиционира като пълната противоположност на действащия президент Доналд Тръмп, като изложи факти от биографията си с любезното съдействие на водещия Бил Мар1.

Антиподът на Тръмп

Пийт е:

- на 38 години; Тръмп е на 74.

- ветеран от Афганистан; Президентът се измъква от войната във Виетнам.

- хомосексуален и омъжен от 2017 г.; Държавният глава кара трети брак и е прочут с множеството си паралелни похождения.

- полиглот, като владее английски, испански, френски, италиански, малтийски, испански, персийски, а в предаването Мар го хвали, че самостоятелно е научил норвежки, за да преведе любима книга на английски; Тръмп говори приличен английски и е засенчен от първата дама Мелания, която владее словенски, английски, френски, немски и сръбски.

Бутиджидж безспорно е кандидат-президентът, който най-много напомня Барак Обама по чувство за хумор, стил на изразяване и дори послания -  от една страна той осъжда по-крайните симпатизанти на Тръмп, особено белите националисти, но от друга - призовава за подновяване на диалога със Средна Америка (откъдето не пропуска да напомня, че произлиза), която се е предоверила на популизма на президента, тъй като демократите не говорят на нейната честота.

Така само в едно кратко интервю левите американски избиратели не само останаха впечатлени от личните качества на Бутиджидж, но и повярваха на помирителния му тон. Сякаш точно от такъв кандидат се нуждае Демократическата партия, който не само да бие шута на Тръмп от Белия дом, но и който най-накрая да помири двата политически полюса в САЩ.

Дълго време Бутиджидж дори отказваше да представи програмата си преди изборите. Той явно се досещаше, че щом го направи, ореолът на извисен над дребното политиканстване ще се изпари.

Тъй като не е възможно в САЩ да предложиш каквато и да е програма, която да не предизвика критики от едната или от другата страна.

В началото на 2020 г. вече няма съмнение - Бутиджидж определено принадлежи към лагера на умерените кандидати като Байдън и Клоубашър.

Пийт започна добре кампанията като за неизвестен кмет от малко за размерите на САЩ градче. Бързо обаче бе закотвен на около 8 процента избирателна подкрепа, тъй като през април с гръм и трясък в надпреварата се включи Джо Байдън.

На бившия вицепрезидент на Обама не му се налага да имитира или напомня на първия чернокож президент - осемгодишното им партньорство е достатъчно.

Още преди да излязат резултатите, кметът Пийт триумфално заяви на митинг, че се насочва към Ню Хампшир "като победител".

Дали "кметът Пийт" ще се възползва от летящия старт, ще излезе от сянката на "чичо Джо" и ще се превърне във водещия умерен кандидат на демократите?

Дали ще си осигури номинацията на партията и ще повтори подвига на Обама от 2008 г., когато младият сенатор на Илинойс спечели президентските избори - въпреки участието на влиятелни политици като Хилари Клинтън и Джон Макейн?

Или над кампанията му виси непреодолим проблем, който ще го завлече надолу, когато се проведат избори в щати с по-голям процент на малцинствени групи?

Но преди това - кой въобще е Пийт Бутиджидж?

Кой е Пийт Бутиджидж?

Пийт Бутиджидж е роден на 19 януари 1982 г. в Саут Бенд, Индиана. Баща му Джоузеф емигрира от Малта (оттам и познанията на кандидат-президента по малтийски), където е учил за свещеник, но вместо това става професор по литература в Университета на Нотр Дам.

Там се запознава със съпругата си Дженифър, която преподава лингвистка.

Дете на двама професори, Бутиджидж завършва Хардвард с бакалавърска степен по философия, политика и икономика.

По време на следването си започва да взима по-сериозно участие в политическия живот на щатско ниво, подпомага и президентската кампания на Джон Кери (2004 г.).

Като доброволец на кампанията на Барак Обама през 2007 г. той решава да се включи в армията.

През януари 2012 г. на 29-годишна възраст става кмет на Саут Бенд - най-младият в историята на САЩ за град с над 100 000 жители.

Докато кара първия си мандат през 2014 г. той е изпратен в Кабул, Афганистан.

През 2015 г. публично разкрива, че е гей. През същата година е преизбран и за кмет.

Расизъм и точка

Ако погледнете станалото известно вече видео на Пийт Бутиджидж, в което той се провъзгласява за победител на изборите в Айова, няма как да не забележете подбраните симпатизанти, които стоят зад него – предимно чернокожи жени.

По този начин бившият кмет се опитва да разсее най-тежкото обвинение срещу себе си, дори и от представители на малцинствени групи в Саут Бенд – че е расист или че поне игнорира проявите на расизъм.

Към тази теза са предоставяни разнообразни доказателства.

  • Едва 6 процента от полицейските служители в Саут Бенд са от афроамериканци (чернокожите са 26 на сто от населението).
  • По време на дебат между кандидат-президентите той споделя, че разбира „какво е да си чернокож“, тъй като той самият е гей. Опитът му да предизвика съчувствие у афроамериканците се проваля. Нещо повече – по-късно е принуден да се извини и да уточни, че животът му е много по-лесен и че чрез аналогията е искал да покаже, че и той има моменти, в които изпитва социална изолация.
  • Докато все още бе кмет през 2019 г. полицията в Саут Бенд застреля афроамериканец и обещанията му да организира разследване, за да се разбере дали наистина расизъм е причината за убийството, не бяха достатъчно убедителни.
  • Още по време на първия си мандат понижава шефа на полицията (който е чернокож) Дарил Бойкинс. Бутиджидж е обвиняван, включително и от Бойкинс, че се е опитвал да прикрие публикуването на секретни записи на телефонни разговори на полицейски служители, в които се твърди, че отправят расистки коментари. Това предизвиква бурни реакции от местната афроамериканска общност.

По време на избори често се говори към кого ще се ориентират избирателните "блоковете". "Блокът" на чернокожите често е сред най-компактните и ефективните. Той обаче винаги застава на страната на кандидат, който изглежда най-решен да защитава каузи на афроамериканците.

Няма значение дали гореизброените обвинения са убедителни или не. Повечето чернокожи избиратели може и да не смятат Бутиджидж за расист, но решенията, политиките и изказванията му със сигурност не демонстрират готовност да бъде абсолютен контрапункт на Доналд Тръмп.

Бутиджидж може и да е пълната противоположност на президента по отношение на младостта си, военното минало, сексусалността, познанията по езици и благия си нрав. Но по отношение на расизма разликата не е нощ и ден, поне според афроамериканците.

Затова в Айова и Ню Хампшир, които са в топ 10 на „белите“ щати в Америка, Бутиджидж може и да се представи по-добре от очакваното.

Но нека проследим какво ще направи на 29 февруари при изборите в Южна Каролина, където около 30 процента от населението е чернокожо. Не съм оптимист.

Победа, ама не точно

Бутиджидж твърде бързо провъзгласи победата. Човек би помислил, че бакалавър от Харвард по политика добре разбира правилата на играта и се възползва от момента.

Айова е малък щат, но е първи. Важно е впечатлението, което ще остави.

При 75 процента от публикуваните гласове Бутиджидж води с 26,7 процента срещу 25,4 на сто за Бърни Сандърс.

Там е работата, че в САЩ броят на гласовете на първичните избори често не е достатъчен – важен е броят на делегатите.

Бутиджидж спечели 13 делегати, по данни на "Ню Йорк Таймс". Сандърс - 12, но за сенатора на Върмонт гласуваха 2 хиляди повече души. И двамата са победители, но на единия по-шумно се чува гласът.

„Кметът Пийт“ вече е оставил отпечатък в надпреварата и кой знае – може дори да спечели министерство в кабинета на Байдън. Но за тази цел ще трябва да се откаже по-рано и да подвие коляно пред бившия вицепрезидент на Обама – любимият президент на афроамериканската общност.

Та нека се върнем в началото – дали Бутиджидж ще се възползва от летящия старт и ще спечели номинацията на Демократическата партия, особено когато се отворят избирателните урни в южните щати?

 

 

----

[1]  Бил Мар и Тръмп са дългогодишни врагове. Много преди да се кандидатира за президент бизнесменът неуспешно се опитва да осъди комика заради това, че в епизод на предаването си го сравнява с органгутан. Затова помощта на Мар за "кмета Пийт" не е случайна.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Старата генерация на зумърите беше "консервативна",

но не обичаше консерватизма чак дотам, че да легне под Доналда.

Новата са тръмпоидчета, отлети в същия калъп, в който ено време лееха функционерите на ДКМС от градско ниво и нагоре :)))
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Кой бе, Бут-и-джик-а ли? Ха

Кой бе, Бут-и-джик-а ли? Ха-ха-ха! Събуждаш се бос на цимента и държиш обелена краставица.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?