Джо Байдън - бъдещ президент или книжен тигър

Изведнъж Джо Байдън пристигна с гръм

„Ние сме в борба за спасяването на нацията ни“.

С тези думи, произнесени във видео към избирателите му на 25 април, Джо Байдън официално обяви кандидатурата си за президентските избори през 2020 г. Никоя друга номинация не бе изпращала подобна шокова вълна сред редиците на демократите.

Възходът на Джо Байдън - ще успее ли да пребори Тръмп

Според изследване на агенция Morning Consult от 13 май Байдън води пред останалите около две дузини кандидати с 39 процента. Втори е самопровъзгласилият се за „демократичен социалист“ – Бърни Сандърс с 19 процента.

По-левите идеи на Сандърс се харесват основно на младото поколение. Въпреки това според Morning Consult подкрепата за него на избирателите между 18 и 29-годишна възраст е намаляла от 45 процента (март) до 33 на сто (май).

Останалите кандидати дори не достигат двуцифрени показатели – бившата главна прокурорка на Калифорния Камала Харис и прогресивната сенаторка от Масачусетс Елизабет Уорън поделят по 8 процента, докато младият кмет на Саут Бенд, Индиана Пит Бутиджидж, който е гей, се е закотвил на 6 процента.

Трябва да съберем процентите на Сандърс, Харис, Уорън и Бутиджидж, за да се преодолее внушителното превъзходство на Байдън сред електората.

Според изследване, публикувано на 17 май, от любимата телевизия на настоящия президент – „Фокс нюз“, Байдън би победил Доналд Тръмп с 11 процента.

Фактори за ранния подем

Две са основните причини, които дават значително предимство на бившия вицепрезидент пред останалите демократи:

• Името му – повечето американски граждани са наясно с това кой е Джо Байдън, без значение дали го харесват или не. По този показател бившият сенатор на Делауер се конкурира единствено със Сандърс. Те са познати на 98 процента от електората на демократите. Разликата произтича оттам, че поддръжниците на Байдън са предимно представители на по-възрастното население – което гласува много по-редовно от младите т. нар. Бърни брос (превърналите се в стереотип бели симпатизанти на Сандърс, предимно сред колежаните).
• Асоциацията му с Обама – тук не става въпрос за дадена политика на вицепрезидента, която да се е отпечатала в съзнанието на избирателите. Всичко опира до усещането. Двата мандата на симпатичния предшественик на Тръмп внушават на много демократи спокойствие и носталгия по „доброто старо време“, когато лидерът на страната не бе „посмешище“ (по думите на Байдън).

Любопитно е, че по втория показател Байдън напомня на Тръмп. И двамата съпоставят „позорното настояще“ (Байдън – протестите на бели националисти в Шарлътсвил от 2017 г.; Тръмп – подписването на ядрената сделка с Иран от 2015 г.), с минал период, в който Америка е заемала достойно място на глобалната сцена (Байдън – администрацията на Обама; Тръмп – администрацията на Рейгън).

Бившият вицепрезидент е обожаван в Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания – щатите, без чиято помощ Тръмп нямаше как да стане президент. Ако републиканецът загуби някой от тях през 2020 г., преизбирането му ще бъде много трудно.

Байдън също разграничава Републиканската партия от Доналд Тръмп. Той многократно е посочвал успешните си съвместни законопроекти с консервативни сенатори, за да се представи като „лечител“ на поляризираното американско общество и да покаже, че няма намерение да изолира дясната политическа сила в САЩ.

Това се харесва на „умерените“ симпатизанти и на двете партии - на демократите, които намират идеите на Сандърс за твърде радикални и на републиканците, които възприемат поведението на Тръмп за непристойно.  

Трети път за късмет

„Спящият Джо“ (прякорът, който настоящият държавен глава използва при обръщението си към бившия вицепрезидент) обаче трябва да отвори широко очи, ако не желае да допусне комфортната преднина да се изплъзне от ръцете му. Защото се е случвало и преди.

Байдън се кандидатира за трети път за президент на САЩ. Предишните му два опита (1988 г. и 2008 г.) завършват с бърз и безславен провал.

При второто си участие той се отказва още след първичните избори в първия щат – Айова, тъй като преднината на Обама и Клинтън е твърде голяма. По-късно удря джакпота, когато първият чернокож президент на САЩ го посочва за „втори човек в държавата“.

Когато през 1987 г. Байдън обявява кандидатурата си за изборите през 1988 г., той е смятан за един от основните фаворити. Тогавашният председател на правната комисия на Сената добива популярност заради възгледите си, които се харесват на „умерените“ избиратели (да ви звучи познато?) и на „бейби бумърите“. През първата четвъртина на 1987 г. той успява да събере повече пари от всеки един кандидат – 1,7 милиона долара.

През септември същата година той все още е един от лидерите сред демократите. Тогава обаче се разкрива, че е плагиатствал част от речите си и че е излъгал за успехите си като студент от Университета на Сиракуза. Кампанията официално e закрита на 23 септември 1987 г.

Скандалите на Байдън

Лидерската позиция на бившия вицепрезидент логично му отрежда ролята да бъде основната цел на повечето словесни атаки.

Останалите кандидат-президенти ще могат да избират от богата палитра от скандали, с които да го изхвърлят от надпреварата.

Като председател на правната комисия на Сената през 1991 г. той води изслушването на адвокатката Анита Хил, която обвинява консервативния кандидат за върховен съдия Кларънс Томас в сексуален тормоз. Байдън позволява на републиканците да се държат грубо с нея.

Въпреки че кандидат-президентът лично се извинява на Хил години по-късно, поведението му влиза в разрес с очакванията на съвременните избиратели на Демократическата партия – особено тези, които бяха против назначаването на Брет Кавано за върховен съдия през 2018 г., отново поради обвинения в сексуален тормоз. 

През 2007 г. Байдън отправи лошо обмислен откъм словоред комплимент към Обама, който може да бъде възприет за расистки от някои гласоподаватели:

„Той е първият мейнстрийм афроамериканец, който е ясен и умен, и чист, и добре изглеждащ мъж, заяви той. - Това си е история, само по себе си“.

Байдън трябва да поработи и над невербалната си комуникация с хората около себе си, особено в ерата на #MeToo.

През март и април няколко жени се оплакаха, че са се почувствали унизени, след като бившият вицепрезидент ги е хващал леко за раменете, щипал ги е по бузите или ги е целувал по челото. Някои от критиците му започнаха да го наричат „Зловещия чичо Джо“.

Накъде духа вятърът?

Миналите президентски избори доказаха, че е безплодно да се правят прогнози, особено преди да започнат дебатите между кандидатите. По данни на Университета Куинипег от 23 април 2015 г. настоящият президент няма и 1 процент подкрепа сред избирателите. На 30 юли същата години вече е лидер с 20 процента.

Никой не очакваше Тръмп и Сандърс да разтърсят устоите на политическия естаблишмънт във Вашингтон. Горчивият опит на обиграните политици и любимци на кампанийните донори Хилъри Клинтън и Джеб Буш доказва, че първоначалната преднина не струва нищо, ако не можеш да говориш на честотата на избирателите.

Американската демокрация не е изключение по отношение на ниската избирателна активност. Затова ентусиазмът често е ключов за победата.

Разбира се, той може да има различни проявления, но при всички положения трябва да бъде концентриран в конкретна целева група, за да има максимален ефект.

Кандидати като Камала Харис и Кори Букър се фокусират върху избирателния блок на афроамериканците. Бърни Сандърс и Елизабет Уорън предлагат икономически и социални реформи, които да подпомогнат най-бедните.

Андрю Янг обещава, ако стане президент, да въведе универсален базисен доход (1000 долара месечно за всеки един американец) като "спасителен пояс" за бъдещите жертви на работния пазар от технологизацията и автоматизацията.

Тулси Габард критикува външната политика на САЩ и настоява да се прекрати практиката на "смяна на режими".

Посланието на Байдън през цялото това време е завръщане към статуквото отпреди Тръмп. Така той се превръща в огледален образ на Клинтън от предишните избори. Тя разчиташе основно на името си и на съхраняване на статуквото след осемгодишното управление на Обама.

Не се знае доколко успешна може да бъде подобна стратегия. Носталгията по предишния президент е способна да спечели сърцата на известна част от гласоподавателите, подобно на "римейк" на класически филм.

Не бива обаче да забравяме, че избирането на Тръмп (най-антисистемният президент в съвременната история на САЩ) бе реакция срещу разочароващото управление на Обама. Републиканецът яхна вълната на насъбралото се недоволство спрямо политическите елити и успешно акостира в Белия дом.

Желаят ли гласоподавателите на Демократическата партия да се завърнат към предвидимата и устойчива - макар и глуха за потребностите им Америка, олицетворена от главния представител на естаблишмънта Джо Байдън?

Или избирането на Тръмп бе преходен период към издигането, например, на кандидат с по-радикални убеждения, който да революционизира политическата система като Бърни Сандърс?

Само времето ще покаже.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“