Министърът на образованието предложил за наказание директорката на РУО Перник. Защото допуснала в едно Пернишко училище да се провежда обучение на 10-годишни ученици срещу сексуалното насилие. В програмата, видите ли, експертите били включили дори познания на подрастващите за половите различия у хората. Не! Няма грешка! Министърът не е предложил директорката на РУО за награда. Нито е подкрепил програмата и разпространението ѝ във всички училища в страната. Не! Чисто и просто се е уплашил от гласовитостта на неколцина псевдо-морализатори и естествено от всепроникващото меродавното мнение на „Светлината на Иисус“.

Преди месец, друг министър по същия начин бракува Закона за социалните услуги на хората с увреждания в България. И понеже не намери кой да бъде наказан, отложи влизането му в сила с 6 месеца. През това време щели да махнат думата „услуги“ от текста на закона и да я заменят с „грижи“. Отде да знае милият властник, че точно от тези „грижи“ на държавата бягат хората с увреждания. Вече 100 години бягат от престорената грижа на държавата и искат социални услуги като тези в страните от западната част на ЕС. Да, в България социалните услуги не функционират според очакванията на хората с увреждания и техните близки, но то е точно заради мързела и мудността на държавата. Но нали е по-лесно вижда сламката в чуждото око, отколкото гредата в своето!

В реда на горните черни мисли ми хрумна гениална идея! Не разбирам защо продължаваме да се занимаваме с упадъчни идеи като Истанбулска конвенция, Закон за социалните услуги, стратегия за децата, образование срещу сексуално насилие сред подрастващите, и тем подобни поотделно. Нещата са отдавна ясни и прости – трябва да бъде записано, поне в Конституцията, че децата се държат в изолатор поне до навършване на пълнолетието. При провинения, децата може да се пращат даже в Норвежки изолатор! Там ще бъдат достъпни само за правилно ориентирани персони, които ще ги учат на пещерни традиции и вехто патриотарство. Под лозунга „Напред към килийното училище!“. Защото нашите деца трябва да останат чисти и неопетнени, далеч от всякаква техническа или етична еволюция на този свят пълен с дебнещи отвсякъде джендъри, соросоиди и други подривни елементи.

В този изолатор те ще бъдат отделени и от твърде либерално настроени родители, които са готови да прегазят отколешните семейни „ценности“, за да обяснят на децата някои явления, с които те биха се сблъскали в реалния живот. Всъщност тези родители не разбират, че реалният живот е истинският „враг“. Земята се върти твърде бързо, за да я спрем и да слезем, но това не означава, че не трябва със зъби и нокти да се държим за миналото и да се борим с бъдещето.

Затова – никакво сексуално образование в училище, никакъв по-осмислен поглед върху историята и литературата, никакви разкрепостени и интелигентни преподаватели, опитващи се да пробият клишетата и лозунгите, с които са пълни учебниците! Никакви НПО-та, опитващи се да разширят кръгозора!

Исус и Ванга са предостатъчни за всяка ситуация! За оправдание на грешките и трагедиите, които биха могли да бъдат предотвратени! За изчистването на съвестта на обществото за нарастващия брой малолетни майки и изоставени деца. За натиканите в дън земи тилилейски хора с интелектуални и физически затруднения! Важното е обществото да си избира правилно "враговете" и енергията му да е насочена към обречени и безсмислени битки.

Чудите се какво ще се случи с децата, когато пораснат и попаднат във водовъртежа на живота? Много изкушаващо е да ги сложим в изолатор до пенсия, но все пак някой трябва да работи и да плаща за масрафа на „водачите“ в мрака. Някои от тези деца по естествен път ще се изолират в социални гета. Други ще идат директно в затвора за проява на традиционен и често насърчаван бабаитлък. Някои може и да избягат в някоя по-джендърска държава – винаги ще се намерят черни овце в стадото, които да счупят оковите. А някои ще станат и управляващи – за да поддържат патриотарството, стигащо до ксенофобия, в култ. Защото много по-лесно е да заобикаляш или замиташ проблемите вместо да ги решаваш. Много по-удобно е да манипулираш една безпросветна и объркана маса, отколкото да водиш осъзнало своите интереси и мислещо общество.

Затова е спорно дали истериите, които се разиграват периодично у нас, са спонтанни или добре режисирани. Тъжното е, че гръмогласните надделяват над разумните. Но всяко общество избира по кой път да тръгне. Управляващите у нас вече са избрали своя път – да зачеркнат всяка по-прогресивна инициатива при първата политическа спънка. Да се движат по линията на най-слабото публично съпротивление.

Със сигурност това не е моят път. А, дали е вашият?