Спомняте ли си колко катастрофични новини и сензации ни връхлетяха и отминаха за няма и две седмици? Валутният борд пада. Испания разследва Бойко Борисов, че изпрал милиони евро в къща на своя любовница в Барселона. Властта крие случаи на зараза с коронавирус у нас. Статистиката надписала растежа на БВП, Брюксел ще ни накаже. Сирийски бежанци ни връхлитат от Турция.

Случи ли се, потвърди ли се някоя от изброените “новини”? Не. И какво от това? Изкушавам се вместо коментар да цитирам пасаж от класическия труд на Жак Елюл “Пропаганда”:

“Съвременният човек не мисли за текущите проблеми; той ги чувства. Той реагира, но не ги разбира повече, отколкото е поел отговорност за тях. Той дори е по-неспособен да забележи каквато и да е несъвместимост между последователни факти; способността на човек да забравя е неограничена. Това е една от най-важните и най-полезни точки за пропагандиста, който може да бъде винаги сигурен, че определени пропагандна тема, изявление или събитие ще бъдат забравени за няколко седмици. Нещо повече, има спонтанна защитна реакция в индивида срещу излишъка от информация и – в степента, до която той се придържа (несъзнателно) към единството на собствената си личност – срещу непоследователностите. Най-добрата защита тук е да забравиш предходното събитие”. *

Та, фалшивите новини забравяме, но лошото чувство от тях остава. И то е почва за последващите внушения от говорещи глави в телевизора и в политиката: Да доходите растат, безработицата пада, Европа ни приема добре, но въпреки това всичко в България е много лошо – няма справедливост, няма свобода, управлява мафия, държавата се разпада, а Бойко "ке падне" - утре, вдругиден най-късно. И така пада вече 11-та година.

Пропаганда: Тя не постига моментални ефекти, а постепенно и методично създава трайни нагласи, в българския случай – отрицателни. Тя не разчита на разума, а на чувствата, не залага на логиката, а на ирационалността.

По-напред в книгата си Елюл пише, че пропагандата не минава през убежданията, а намира психологически механизми да заобиколи всичко, свързано с мисленето, и направо да предизвика действие.

Френският социолог посочва, че пропагандата трябва да бъде тотална - да използва всички налични средства за въздействие, да обгръща цялостно личността, да бъде непрекъсната и продължителна, да се обръща едновременно към индивида като част масата ("подчовек, който се мисли за супермен") и към масата като сбор от атомизирани индивиди ("самотната тълпа") , да бъде свързана с организация и да подготвя дълго и търпеливо почвата си ("предпропаганда" или "субпропаганда"). За целта тя трябва да създава условни рефлекси и митове, които да правят реакцията на обектите ѝ предвидими и управляеми при всяка нова информация. Както при кучето на Павлов: Бойко Борисов - мутра; ГЕРБ - мафия; България - жална майка, нещастие, територия.

Пропагандата, пише Елюл "процедира чрез психологически манипулации, модификации на характера, чрез създаването на чувства и стереотипи, полезни, когато дойде времето. Тя трябва да бъде, продължителна, бавна, неусетна. Човек трябва да бъде пропит от нея, за да бъдат формирани такива тенденции. Той трябва да бъде накаран да живиее в определен психологически климат". **

Ако за миг човек у нас се опита да спре, да отстъпи крачка назад, за да види цялата картина на всекидневието си, ще забележи една обща и продължителна във времето краска във всички части и детайли - на негативизъм. България е лошото място, където нищо хубаво не става. За страната ни вече са залепнали клишетата, че тя единствената, където мафията има държава, а не държавата има мафия; че изходите от тази  преизподня са два Терминал 1 и Терминал 2 на софийското летище и пр.  

Разбираемо e водена отвън пропаганда, подчинена на определени геополитически интереси, да отглежда такива стереотипи. Не е разбираемо обаче с нея да си служат български партии,  които твърдят, че се стремят към властта. Вземат ли я, те попадат в собствения си капан - на чувствата и стереотипите, които тяхната пропаганда е създала. Изведнъж те стават отговорните за това лошо място, България - виж горе за неограничената способност на човека да забравя.

Не е разбираемо и политически сили и личности, идентифициращи се с противоположни политически позиции и идеологии да използват не само едни и същи пропагандни похвати, но и съдържателно съвпадаща пропаганда, що се отнася до образите, които тя създава. Понякога е трудно човек да различи парламентарната (общо взето селска и "лява") опозиция заедно с прилежащия ѝ президент от извънпарламентарната (градска и "дясна" такава) . Те все по-често говорят за едно и също по един и същи начин. И сякаш през ум не им минава, че един ден може те да управляват. 

________________________________

* Jacques Ellul. Propaganda. The Formation of Men's Attitudes. Vintage Books, Random House NY, 1973, стр. 47

** Пак там. Стр. 31