Article_top

Като умерен киселяк, клонящ към "криза на средната възраст", сутринта - сякаш си нямам друга работа, та зяпах в метрото. Отгледахме: имам предвид системата, не аз лично или вие, огромни, красиви, поддържани като английска ливада и ухаещи на певица от Ница аполони. С брада като на викингски главатар, мускули като на Мистър Олимпия-Овча купел и обувки, блестящи като на Фред Астер. Пращят от усмивки и айфони.

И всички тези мощни, преливащи от маскулинност и здраве (физическо) колоси са рухнали върху седалките... Подкосили са крака, сякаш паднали в битка с пълчищата на Агамемнон. Защо - сещате се, нали? Щото никак не е удобно, ако с едната ръка се държиш, само с една да "мажеш" по телефона. Излизаш - дето викат един рапъри, от зоната си на комфорт.

Ще кажете - айде сега, дребнав си... Напротив. Не съм. Знам и всичките оправдания и лично съм ги ползвал:

"Тая баба реститутка хак й е до постърчи, щом е имала 30 мин. пред огледалото да се докара до грим "Алис Купър на другата сутрин".

"Нека постои 8 мин. до "Сердика" - ние бачкаме, за да й плащаме пенсията."

"Що й е да излиза за арпаджик на Женския все в час пик, когато хората отиват на работа."

Ние, хората, и те - другите! И не само баби: "А пък тая кифла я виж: така се е облякла, че ако мине покрай Централна гара, патрулът непременно ще я спре да й провери личната карта."

Това са фактите и предполагам, че във всяко общество, в което развитието на транспортните услуги е изпреварило развитието на елементарната култура, има подобни случки. А, като гледам, транспортните услуги твърде бързо напредват.

Честно казано, не ми е толкова притеснено за разширените вени на бабата. Най-катастрофалното в случая не е, че ще постои права с "Най-здравата торбичка" или ония отвратителни двуколесни талиги, създадени с единствена цел да те осакатят или, ако стане пожар във вагона, да има максимален брой загинали.

Казвам, че не съм дребнав, защото се питам - какво именно ни говори всичко гореизредено, което - честно казано - е доста прозаично и с нищо не е особено за всеки голям град? Какво ни се казва, когато някоя пача просто споделя най-личните си (да не кажа интимни) преживявания във фрашкания автобус на високоговорител и не й пука?

Просто е: той/тя не подозират, че ни има. Нас - другите няколко милиарда (загубих им вече бройката с тоя проклет вирус!) на планетата. Пред огледалото той/тя е отделил колосален ресурс от време, старание и средства, а просто е пропуснал нещо толкова важно:  да забележи, че го има другия. Че стои прав. Че може би му е лошо. Че може би и той е скапан от работа, щом е с тия дрехи с фосфорециращи ивици по тях.

И още нещо: пропуснали са да му го кажат. У тях, в училището или където там се раждат и растат викингските вождове...  

Те не просто не се сещат, не умеят да се попитат как ли е този, другият, непознатият? Защото в крайна сметка каква полза имаш от него?

Ще си призная - приличаме на огромни лачени коруби, а вътре - леш, егоцентризъм, себелюбие, егоизъм, агресия и незачитане. Като един познат, дето в калъфа за супер баскитара Yamaha носеше... филии с лютеница, егати.

Варосани гробници.

 

Като умерен киселяк, клонящ към "криза на средната възраст", сутринта - сякаш си нямам друга работа, та зяпах в метрото. Отгледахме: имам предвид системата, не аз лично или вие, огромни, красиви, поддържани като английска ливада и ухаещи на певица от Ница аполони. С брада като на викингски главатар, мускули като на Мистър Олимпия-Овча купел и обувки, блестящи като на Фред Астер. Пращят от усмивки и айфони.

И всички тези мощни, преливащи от маскулинност и здраве (физическо) колоси са рухнали върху седалките... Подкосили са крака, сякаш паднали в битка с пълчищата на Агамемнон. Защо - сещате се, нали? Щото никак не е удобно, ако с едната ръка се държиш, само с една да "мажеш" по телефона. Излизаш - дето викат един рапъри, от зоната си на комфорт.

Ще кажете - айде сега, дребнав си... Напротив. Не съм. Знам и всичките оправдания и лично съм ги ползвал:

"Тая баба реститутка хак й е до постърчи, щом е имала 30 мин. пред огледалото да се докара до грим "Алис Купър на другата сутрин".

"Нека постои 8 мин. до "Сердика" - ние бачкаме, за да й плащаме пенсията."

"Що й е да излиза за арпаджик на Женския все в час пик, когато хората отиват на работа."

Ние, хората, и те - другите! И не само баби: "А пък тая кифла я виж: така се е облякла, че ако мине покрай Централна гара, патрулът непременно ще я спре да й провери личната карта."

Това са фактите и предполагам, че във всяко общество, в което развитието на транспортните услуги е изпреварило развитието на елементарната култура, има подобни случки. А, като гледам, транспортните услуги твърде бързо напредват.

Честно казано, не ми е толкова притеснено за разширените вени на бабата. Най-катастрофалното в случая не е, че ще постои права с "Най-здравата торбичка" или ония отвратителни двуколесни талиги, създадени с единствена цел да те осакатят или, ако стане пожар във вагона, да има максимален брой загинали.

Казвам, че не съм дребнав, защото се питам - какво именно ни говори всичко гореизредено, което - честно казано - е доста прозаично и с нищо не е особено за всеки голям град? Какво ни се казва, когато някоя пача просто споделя най-личните си (да не кажа интимни) преживявания във фрашкания автобус на високоговорител и не й пука?

Просто е: той/тя не подозират, че ни има. Нас - другите няколко милиарда (загубих им вече бройката с тоя проклет вирус!) на планетата. Пред огледалото той/тя е отделил колосален ресурс от време, старание и средства, а просто е пропуснал нещо толкова важно:  да забележи, че го има другия. Че стои прав. Че може би му е лошо. Че може би и той е скапан от работа, щом е с тия дрехи с фосфорециращи ивици по тях.

И още нещо: пропуснали са да му го кажат. У тях, в училището или където там се раждат и растат викингските вождове...  

Те не просто не се сещат, не умеят да се попитат как ли е този, другият, непознатият? Защото в крайна сметка каква полза имаш от него?

Ще си призная - приличаме на огромни лачени коруби, а вътре - леш, егоцентризъм, себелюбие, егоизъм, агресия и незачитане. Като един познат, дето в калъфа за супер баскитара Yamaha носеше... филии с лютеница, егати.

Варосани гробници.

Коментари

Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Интерсено разбиране за "факти

Интерсено разбиране за "факти" има авторът.
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Болшевиките, които нямат

развита когнитивност, зомбираха останалите, за да властват над тях. Сега са доволни, като гледат зомбираните 5 жени в Партийния дом.
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

това

е българският мъж, възпитан от майка си, болна от едипов комплекс и грубият си , пардон мъжествен баща. Това е традиция, а не бива да посягаме на исконната ценност в обществото ни- синчето на мама и тате. Малко ориенталско, но нашенско.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

То лесно да критикуваш, ама

То лесно да критикуваш, ама хубаво е да се посочи и начин за подобряване на нещата.

Например - не се качвайте в метрото за да не си разваляте настроението. Ползвайте си автомобила ... шегувам се разбира се, но това е един от начините все пак.
hallucination tasd's picture
hallucination tasd
MHallucinatioN

G2

Хубава, ама защо снимката е на азиатско метро? xD Пък и единия дори книга чете, не ползва айфон
смехурко's picture
смехурко
смехурко

Защото нашите "викинги"

нито изглеждат толкова чисти и прилично облечени, нито мотрисите на метрото изглеждат толкова чисти и относително нови.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?